Разлика между версии на „Аладжа манастир“

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
(Летопис)
Ред 16: Ред 16:
 
   
 
   
 
== Летопис ==
 
== Летопис ==
 +
 +
За съжаление писмени сведения за Аладжа манастир не са открити. Счита се, че манастирът е започнал своето съществуване в края на Първото българско царство и е бил особено активен през Второто българско царство. След падането на България под османско владичество в края на ХIV в. Аладжа манастир, подобно на много други български манастири, е бил изоставен, макар че е продължил да бъде посещаван и почитан от местното християнско население.
 +
От 1906г. манастирът функционира като музеен и туристически обект. Обявен е за народна старина и за национален паметник на културата.
  
 
== Галерия ==
 
== Галерия ==

Версия от 11:15, 13 юни 2006


Аладжа манастир е най-известния скален манастир по Черноморието. Съществува мнението, че манастира е част от един огромен комплекс от над 500 подобни обители на територията на Североизточна България, свързани с разпространеното на исихазма във Византия и България през ХIII - ХIV век. Самото му наименование идва от турската дума аладжа, което означава 'шарен, пъстър', вероятно заради ярките цветове на стенните рисунки, датиращи още от ранното Средновековие. В днешни дни Аладжа манастир не е функционираща обител.


Местоположение

Аладжа манастир се намира в близост до курортите Златни Пясъци и Ривиера, на 16 км. от гр. Варна и е част от националния парк Златни Пясъци. Разположен е сред красива гориста местност и принадлежи към голяма група естествени пещери.

Летопис

За съжаление писмени сведения за Аладжа манастир не са открити. Счита се, че манастирът е започнал своето съществуване в края на Първото българско царство и е бил особено активен през Второто българско царство. След падането на България под османско владичество в края на ХIV в. Аладжа манастир, подобно на много други български манастири, е бил изоставен, макар че е продължил да бъде посещаван и почитан от местното християнско население. От 1906г. манастирът функционира като музеен и туристически обект. Обявен е за народна старина и за национален паметник на културата.

Галерия

Външни препратки