Разлика между версии на „Аграфи“

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
(вмъкната е версията от речника по билеистика)
 
м
 
Ред 1: Ред 1:
'''Аграфи''' - (по-точно ''аграфа'', т.е. незаписани слова) слова, приписвани на Иисус Христос, които не се съдържат нито в каноничните [[Евангелие|Евангелия]], нито в [[апокриф]]те. Терминът е предложен за първи път от [[Кьорнер]] (1776 г.), който слага началото на изучаването им. Ажиафите се срещат:  
+
'''Аграфи''' - (по-точно ''аграфа'', т.е. незаписани слова) слова, приписвани на Иисус Христос, които не се съдържат нито в каноничните [[Евангелие|Евангелия]], нито в [[апокриф]]ите. Терминът е предложен за първи път от [[Кьорнер]] (1776 г.), който слага началото на изучаването им.  
 +
 
 +
== Къде се срещат  ==
 +
Аграфите се срещат:  
 
* в новозаветните канонични книги (Деяния, Послания);  
 
* в новозаветните канонични книги (Деяния, Послания);  
 
* в произведенията на [[светите отци]] и др. древни писатели;  
 
* в произведенията на [[светите отци]] и др. древни писатели;  
Ред 5: Ред 8:
 
* в древни ръкописи, намерени в наше време.  
 
* в древни ръкописи, намерени в наше време.  
  
== Произход на аграфите ==
+
== Произход ==
 
Аграфите или са:
 
Аграфите или са:
 
:1) запазени от устната традиция, или
 
:1) запазени от устната традиция, или
Ред 11: Ред 14:
 
:3) принадлежат към ранната доканонична фаза на евангелската писменост, която предхожда създаването на четирите Евангелия (вж. [[Източници на свещените книги]]).  
 
:3) принадлежат към ранната доканонична фаза на евангелската писменост, която предхожда създаването на четирите Евангелия (вж. [[Източници на свещените книги]]).  
  
== Истинност на аграфите ==
+
== Установяване на истинноста ==
 
Истинността на аграфите се установява хипотетично, по родството им с каноничните Евангелия или, напротив, по близостта им до апокрифите. Но, както показват изследванията, дори тези аграфи, които биха могли наистина да принадлежат към ранното предание, не внасят във вероучителния и нравствствен смисъл на Евангелията нищо съществено. Това е едно от свидетелствата, че Църквата предвидливо е запазила в [[канон]]а най-необходимото за опознаването на Благата Вест.  
 
Истинността на аграфите се установява хипотетично, по родството им с каноничните Евангелия или, напротив, по близостта им до апокрифите. Но, както показват изследванията, дори тези аграфи, които биха могли наистина да принадлежат към ранното предание, не внасят във вероучителния и нравствствен смисъл на Евангелията нищо съществено. Това е едно от свидетелствата, че Църквата предвидливо е запазила в [[канон]]а най-необходимото за опознаването на Благата Вест.  
  

Текуща версия към 16:41, 15 август 2006

Аграфи - (по-точно аграфа, т.е. незаписани слова) слова, приписвани на Иисус Христос, които не се съдържат нито в каноничните Евангелия, нито в апокрифите. Терминът е предложен за първи път от Кьорнер (1776 г.), който слага началото на изучаването им.

Къде се срещат

Аграфите се срещат:

  • в новозаветните канонични книги (Деяния, Послания);
  • в произведенията на светите отци и др. древни писатели;
  • в старохристиянските богослужебни текстове;
  • в древни ръкописи, намерени в наше време.

Произход

Аграфите или са:

1) запазени от устната традиция, или
2) са фрагменти от евангелски апокрифи, или
3) принадлежат към ранната доканонична фаза на евангелската писменост, която предхожда създаването на четирите Евангелия (вж. Източници на свещените книги).

Установяване на истинноста

Истинността на аграфите се установява хипотетично, по родството им с каноничните Евангелия или, напротив, по близостта им до апокрифите. Но, както показват изследванията, дори тези аграфи, които биха могли наистина да принадлежат към ранното предание, не внасят във вероучителния и нравствствен смисъл на Евангелията нищо съществено. Това е едно от свидетелствата, че Църквата предвидливо е запазила в канона най-необходимото за опознаването на Благата Вест.

Виж също

Източници

Logo fmb.jpg

В статията е използван речникът по библеистика на прот. Александър Мен с разрешение, дадено за OrthodoxWiki на Фонд имени протоиерея Александра Меня и неофициалния превод от сайта на П.Николов. Текстът и неговите бъдещи модификации могат да се използват и допълват свободно в рамките на лицензните споразумения на проекта.