Отвори главното меню

Дверия β

Августин

Августин (Augustinus), Аврелий
пископ, блажен, свети отец, пастир-проповедник, богослов, философ, екзегет
Августин (Augustinus), Аврелий
Роден: 13 ноември 354 г.
Тагаста, дн. Алжир
Починал: 28 август 430 г. Хипон Региус, дн. Алжир

Живот

Роден в гр. Тагастa (Северна Африка, днес Алжир) в семейство на нумидийски (берберски) иновник-земевладелец. Баща му е езичник (приема християнството едва на преклонна възраст), а майка му, Моника, е християнка. Августин учи във висшата риторска школа в гр. Картаген, където отначало води празен светски живот. Постепенно в него настъпва духовен преврат. Заема се с изучаване на философия и религия. Нравствствената му чувствителност го подтиква към разсъждения за проблемите на злото.

Няколко години Августин е увлечен сериозно от манихейството. След завършването на риторската школа преподава ораторско изкуство в Картаген. През 383 г. се среща със знаменития манихейски учител Фавст и от разговорите с него се убеждава в несъстоятелността на доктрината му. Скоро заминава за Рим, а след това за гр. Медиолан (Милано), където успява да получи място на преподавател по риторика. Медиоланският период става преломен в живота му. Там среща св. Амвросий Медиолански, чието влияние го приближава до разбирането за християнството. Амвросий му показва, че алегоричният метод на тълкуване на Библията премахва много трудности в разбирането й. Запознаването с неоплатонизма решава за Августин проблема за злото, което започва да разглежда не като особено начало (както го разбира манихейството), а като изкривяване на доброто, като отдръпване от абсолютното Благо. След мъчителни размисли и колебания най-сетне скъсва с миналото и става християнин (кръстен е през 387 г.).

През 391 г. се премества в гр. Хипон с намерение да води монашески живот. Но епископът на града го убеждава да служи на Църквата като свещеник. През 392-395 г. е презвитер в Хипон, изучава Писанието, основава първия в латинска Африка манастир. През 395 г. е посветен в сан Хипонски епископ. До края на дните си е отдаден изцяло на църковното служение и литургичната работа. Умира по време на обсадата на Хипон от вандалите. Паметта му Православната църква чества на 15 юни.

Наследството на Августин е огромно: съчиненията му са посветени на философията, полемиката с манихеите и еретиците, догматичeските въпроси, историографията, християнската етика. Запазени са около 400 негови проповеди и 270 писма, както и автобиографичните му произведения "Беседа със себе си" ("Soliloquia"), "Поправки" ("Retractationes"), където Августин коригира свои предишни съчинения, и накрая "Изповеди" ("Confessiones") - най-известната му книга (книгата е преведена и на български език).

Августин като екзегет

На Августин принадлежат голям брой екзегетически произведения: "Въпроси към Евангелието" ("Quaestiones Evangeliorum"), "За Проповедта на хълма" ("De sermone Domini in monte"), "Изложение за някои части на "Послание до римляните"" ("Expositio quarundam propositionum ex Epistola ad Romanos"), "Изложение за "Послание до галатяните"" ("Expositio Epistolae ad Galatas"), "Към различни въпроси" ("De diversis quaestionibus"), "За съгласието на евангелистите" ("De consensu Evangelistarum"), "За книга "Битие" буквално" ("De Genesi ad litteram" libri XII), "Към "Псалми"" ("Enarrationes in Psalmos"), "Към книга "Йов"", "За формите на изразяване на Свещ. Писание", "За духа и писмото" ("De Spiritu et Littera"; рус. пр.: М., 1787), "Трактат за "Евангелие от Йоан"" ("In Joannis Evangelium tractatus"), "Огледало" ("Speculum"), "Трактат за посланието на Йоан" ("Tractatus in Epistolam Joannis").

За разлика от блажени Йероним Августин се интересува малко от исагогическите проблеми, като се съсредоточава върху смисловото и вероучителното значение на Библията. Като проповедник отделя особено внимание на назидателния аспект на тълкуването. Въпреки това прави редица точни и съществени наблюдения, засягащи особеностите на свещ. текстове. Така например той е един от първите, които поставят въпроса за синоптичния проблем, отбелязвайки, че ап. Матей и ап. Марк често говорят "с почти едни и същи д