Августин

от енциклопедия Двери
Версия от 17:05, 15 юли 2006 на Bakins (беседа | приноси) (два абзаца изместваха страницата, преместих шаблон обработка накрая)
Направо към: навигация, търсене

Августин (Augustinus), Аврелий (354-430) - епископ, блажен, свети отец, пастир-проповедник, богослов, философ, екзегет.

Живот

Роден в гр. Тагасте (Северна Африка, днес Алжир) в семейство на нумидийски (берберски) иновник-земевладелец. Баща му е езичник (приема християнството едва на преклонна възраст), а майка му, Моника, е християнка. Августин учи във висшата риторска школа в гр. Картаген, където отначало води празен светски живот. Постепенно в него настъпва духовен преврат. Заема се с изучаване на философия и религия. Нравствствената му чувствителност го подтиква към разсъждения за проблемите на злото.

Няколко години А. е увлечен сериозно от манихейството. След завършването на риторската школа преподава ораторско изкуство в Картаген. През 383 г. се среща със знаменития манихейски учител Фавст и от разговорите с него се убеждава в несъстоятелността на доктрината му. Скоро заминава за Рим, а след това за гр. Медиолан (Милано), където успява да получи място на преподавател по риторика. Медиоланският период става преломен в живота му. Там среща св. Амвросий Медиолански, чието влияние го приближава до разбирането за християнството. Амвросий му показва, че алегоричният метод на тълкуване на Библията премахва много трудности в разбирането й. Запознаването с неоплатонизма решава за Августин проблема за злото, което започва да разглежда не като особено начало (както го разбира манихейството), а като изкривяване на доброто, като отдръпване от абсолютното Благо. След мъчителни размисли и колебания най-сетне скъсва с миналото и става християнин (кръстен е през 387 г.).

През 391 г. се премества в гр. Хипон с намерение да води монашески живот. Но епископът на града го убеждава да служи на Църквата като свещеник. През 392-395 г. е презвитер в Хипон, изучава Писанието, основава първия в латинска Африка манастир. През 395 г. е посветен в сан Хипонски епископ. До края на дните си е отдаден изцяло на църковното служение и литургичната работа. Умира по време на обсадата на Хипон от вандалите. Паметта му Православната църква чества на 15 юни.

Наследството на Августин е огромно: съчиненията му са посветени на философията, полемиката с манихеите и еретиците, догматичeските въпроси, историографията, християнската етика. Запазени са около 400 негови проповеди и 270 писма, както и автобиографичните му произведения "Беседа със себе си" ("Soliloquia"), "Поправки" ("Retractationes"), където Августин коригира свои предишни съчинения, и накрая "Изповеди" ("Confessiones") - най-известната му книга (книгата е преведена и на български език).

Августин като екзегет

На Августин принадлежат голям брой екзегетически произведения: "Въпроси към Евангелието" ("Quaestiones Evangeliorum"), "За Проповедта на хълма" ("De sermone Domini in monte"), "Изложение за някои части на "Послание до римляните"" ("Expositio quarundam propositionum ex Epistola ad Romanos"), "Изложение за "Послание до галатяните"" ("Expositio Epistolae ad Galatas"), "Към различни въпроси" ("De diversis quaestionibus"), "За съгласието на евангелистите" ("De consensu Evangelistarum"), "За книга "Битие" буквално" ("De Genesi ad litteram" libri XII), "Към "Псалми"" ("Enarrationes in Psalmos"), "Към книга "Йов"", "За формите на изразяване на Свещ. Писание", "За духа и писмото" ("De Spiritu et Littera"; рус. пр.: М., 1787), "Трактат за "Евангелие от Йоан"" ("In Joannis Evangelium tractatus"), "Огледало" ("Speculum"), "Трактат за посланието на Йоан" ("Tractatus in Epistolam Joannis").

За разлика от блажени Йероним Августин се интересува малко от исагогическите проблеми, като се съсредоточава върху смисловото и вероучителното значение на Библията. Като проповедник отделя особено внимание на назидателния аспект на тълкуването. Въпреки това прави редица точни и съществени наблюдения, засягащи особеностите на свещ. текстове. Така например той е един от първите, които поставят въпроса за синоптичния проблем, отбелязвайки, че ап. Матей и ап. Марк често говорят "с почти едни и същи думи". Той посочва, че евангелистите са знаели за произведенията на предшествениците си и са ги използвали ("De consensu Evangelistarum", 1, 2, 5).

Думите на Писанието изиграват важна роля за покръстването му, но с разбирането на Стария Завет Августин среща трудности. Св. Амвросий го съветва да чете пророк [[Исайя. "Мисля - пояснява А., - че защото говори по-ясно от другите за Евангелието и призванието на езичниците. Като не разбрах първа глава и реших, че цялата книга е неясна, отложих четенето и, докато не усвоя езика на Писанието" ("Confessiones", IX, 5). По-лесно е с книгите от НЗ: "...залових се жадно за почтените Книги, продиктувани от твоя Дух, и преди всичко за посланията на апостол Павел. Изчезнаха всички въпроси във връзка с текстовете, където той, както ми се струваше някога, си противоречи и неговата проповед не съвпада със свидетелствата на Закона и пророците: стана ми ясно единството (курс. наш - А.М.) на тези свети слова… Започнах да чета и открих, че всичко истинско, прочетено от мене в книгите на философите, се казва и в твоето Писание с посредничеството на твоята благодат" ("Confessiones", VІІ, 21). От тези думи се разбира, че А. (поне в началото) стои на позициите на *вербализма и че (противно на гностиците и манихейците) приема изцяло учението за единството на двата Завета. "Новият завет - пише по-късно той - е скрит в Стария, а Старият се разкрива в Новия".

Своите херменевтич. принципи А. излага в кн. "За християнското учение" ("De doctrina Christiana"). Там между другото пише: "Богобоязливият човек търси с всичката си сериозност Божата воля в Свещ. Писание. Ако не е любител на препирните, трябва да се смири с благочестие. Трябва също да има знания за езика, за да не се препъне в думите и изреченията; трябва да знае и много основни неща, за да не претърпи неуспех в разбирането на мястото и значението на пояснителните думи. Той също има нужда от помощта на надеждни текстове, които са преписани изкусно и старателно. Като има всичко това, готов е за обсъждане и обяснение на неяснотите в Писанието" (ІІІ, 1).

А. посочва, че трудности с екзегезата могат да се появят дори и по такава на пръв поглед незначит. причина като пунктуацията. Много еретици, поставяйки неправилно препинателните знаци, правят от Библията неправославни изводи. Тълкувателят според А. трябва да има предвид смисъла на целия контекст, а не да откъсва от него отд. фрази и идеи. Той трябва да се стреми да проникне в смисъла на цялото, за да разбере по-точно мисълта на свещ. писател, имайки предвид, че за много неща Библията говори иносказателно.

Следвайки св. Амвросий, А. смята Библията за многопластова и затова нуждаеща се от алегорич. тълкуване: "Писанието започна да ми се струва повече достойно за уважение и благоговейна вяра с това, че е открито за всички и в същото време пази достойнството на своята тайна за по-задълбочени умове; по общодостъпния си речник и съвсем простия си език то е Книга за всички и кара да мислят напрегнато тези, които не са лекомислени в сърцето си" ("Confessiones", VІ, 5). Въпреки това А. не остава само на позициите на алегоризма. Той признава правотата и възможността на различ. методи на тълкуване. "С какво, казвам, ще ми попречи, ако разбера писалия по-иначе от другите? (…) Сред такова разнообразие от правилни мисли, нека установи съгласие самата Истина" ("Confessiones", ХІІ, 18, 30). В знаменитата си кн. "За Божия град" ("De civitate Dei") А. проследява цялата библ. история, коментирайки я от гл.т. на християнското разбиране за световните събития. В това произведение той съчетава историч. и буквалния подход към текста с прообразно (типологично) и алегорич. тълкуване. Между другото пише: "Никой не ни пречи да разбираме под рая живота на блажените; под четирите му реки - четирите добродетели: мъдрост, мъжество, умереност и справедливост; под неговите дървета - всички полезни учения; под плодовете на дърветата - нравите на благочестивите; под дървото на живота - самата майка на всички блага, мъдростта, и под дървото за познава на добро и злото - опита да нарушаваме заповедите" (ХІІІ, 21). Като говори за изброяването на потомците на Ной, А. предлага смелата за онова време идея, че авторът на Кн. Битие е имал предвид не отд. хора, а народи (XVI, 3). Влиянието на А. върху христ. мисъл (особено западната) е силно и многостранно. То се отразява не само върху богословието, етиката и философията, но и върху тълкуването на Библията.

Logo fmb.jpg

В статията е използван речникът по библеистика на прот. Александър Мен с разрешение, дадено за OrthodoxWiki на Фонд имени протоиерея Александра Меня и неофициалния превод от сайта на П.Николов. Текстът и неговите бъдещи модификации могат да се използват и допълват свободно в рамките на лицензните споразумения на проекта.

Panneau travaux.png

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: да се довърши оправянето на имената, вътрешни препратки, икона. Можете да натиснете на редактиране и да нанесете нужните корекции.