Разлика между версии на „Августин“

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
(текстът е дообработен)
(библиография - инфо)
 
Ред 1: Ред 1:
−
'''Августин (Augustinus), Аврелий''' (354-430) - епископ, блажен, свети отец, пастир-проповедник, богослов, философ, екзегет.
+
{{Биография инфо|
−
 
+
  име= Августин (Augustinus), Аврелий
 +
| портрет= Augustine.jpg
 +
| описание= пископ, блажен, свети отец, пастир-проповедник, богослов, философ, екзегет
 +
| наставка=
 +
| роден-дата= 13 ноември 354 г.
 +
| роден-място= Тагаста, дн. Алжир
 +
| починал-дата=28 август 430 г.
 +
| починал-място=Хипон Региус, дн. Алжир
 +
}}
 
== Живот ==
 
== Живот ==
  
−
Роден в гр. Тагасте (Северна Африка, днес Алжир) в семейство на нумидийски (берберски) иновник-земевладелец. Баща му е езичник (приема християнството едва на преклонна възраст), а майка му, Моника, е християнка. Августин учи във висшата риторска школа в гр. Картаген, където отначало води празен светски живот. Постепенно в него настъпва духовен преврат. Заема се с изучаване на философия и религия. Нравствствената му чувствителност го подтиква към разсъждения за проблемите на злото.  
+
Роден в гр. Тагастa (Северна Африка, днес Алжир) в семейство на нумидийски (берберски) иновник-земевладелец. Баща му е езичник (приема християнството едва на преклонна възраст), а майка му, Моника, е християнка. Августин учи във висшата риторска школа в гр. Картаген, където отначало води празен светски живот. Постепенно в него настъпва духовен преврат. Заема се с изучаване на философия и религия. Нравствствената му чувствителност го подтиква към разсъждения за проблемите на злото.  
  
−
Няколко години А. е увлечен сериозно от [[манихейство]]то. След завършването на риторската школа преподава ораторско изкуство в Картаген. През 383 г. се среща със знаменития манихейски учител Фавст и от разговорите с него се убеждава в несъстоятелността на доктрината му. Скоро заминава за Рим, а след това за гр. Медиолан (Милано), където успява да получи място на преподавател по риторика. Медиоланският период става преломен в живота му. Там среща св. [[Амвросий Медиолански]], чието влияние го приближава до разбирането за християнството. Амвросий му показва, че [[алегория|алегоричният]] метод на тълкуване на Библията премахва много трудности в разбирането й. Запознаването с неоплатонизма решава за Августин проблема за злото, което започва да разглежда не като особено начало (както го разбира манихейството), а като изкривяване на доброто, като отдръпване от абсолютното Благо. След мъчителни размисли и колебания най-сетне скъсва с миналото и става християнин (кръстен е през 387 г.).  
+
Няколко години Августин е увлечен сериозно от [[манихейство]]то. След завършването на риторската школа преподава ораторско изкуство в Картаген. През 383 г. се среща със знаменития манихейски учител Фавст и от разговорите с него се убеждава в несъстоятелността на доктрината му. Скоро заминава за Рим, а след това за гр. Медиолан (Милано), където успява да получи място на преподавател по риторика. Медиоланският период става преломен в живота му. Там среща св. [[Амвросий Медиолански]], чието влияние го приближава до разбирането за християнството. Амвросий му показва, че [[алегория|алегоричният]] метод на тълкуване на Библията премахва много трудности в разбирането й. Запознаването с неоплатонизма решава за Августин проблема за злото, което започва да разглежда не като особено начало (както го разбира манихейството), а като изкривяване на доброто, като отдръпване от абсолютното Благо. След мъчителни размисли и колебания най-сетне скъсва с миналото и става християнин (кръстен е през 387 г.).  
  
 
През 391 г. се премества в гр. Хипон с намерение да води монашески живот. Но епископът на града го убеждава да служи на Църквата като свещеник. През 392-395 г. е презвитер в Хипон, изучава Писанието, основава първия в латинска Африка [[манастир]]. През 395 г. е посветен в сан Хипонски епископ. До края на дните си е отдаден изцяло на църковното служение и литургичната работа. Умира по време на обсадата на Хипон от вандалите. Паметта му Православната църква чества на 15 юни.
 
През 391 г. се премества в гр. Хипон с намерение да води монашески живот. Но епископът на града го убеждава да служи на Църквата като свещеник. През 392-395 г. е презвитер в Хипон, изучава Писанието, основава първия в латинска Африка [[манастир]]. През 395 г. е посветен в сан Хипонски епископ. До края на дните си е отдаден изцяло на църковното служение и литургичната работа. Умира по време на обсадата на Хипон от вандалите. Паметта му Православната църква чества на 15 юни.
Ред 15: Ред 23:
 
На Августин принадлежат голям брой [[екзегетика|екзегетически]] произведения: "Въпроси към Евангелието" ("Quaestiones Evangeliorum"), "За Проповедта на хълма" ("De sermone Domini in monte"), "Изложение за някои части на "Послание до римляните"" ("Expositio quarundam propositionum ex Epistola ad Romanos"), "Изложение за "Послание до галатяните"" ("Expositio Epistolae ad Galatas"), "Към различни въпроси" ("De diversis quaestionibus"), "За съгласието на евангелистите" ("De consensu Evangelistarum"), "За книга "Битие" буквално" ("De Genesi ad litteram" libri XII), "Към "Псалми"" ("Enarrationes in Psalmos"), "Към книга "Йов"", "За формите на изразяване на Свещ. Писание", "За духа и писмото" ("De Spiritu et Littera"; рус. пр.: М., 1787), "Трактат за "Евангелие от Йоан"" ("In Joannis Evangelium tractatus"), "Огледало" ("Speculum"), "Трактат за посланието на Йоан" ("Tractatus in Epistolam Joannis").
 
На Августин принадлежат голям брой [[екзегетика|екзегетически]] произведения: "Въпроси към Евангелието" ("Quaestiones Evangeliorum"), "За Проповедта на хълма" ("De sermone Domini in monte"), "Изложение за някои части на "Послание до римляните"" ("Expositio quarundam propositionum ex Epistola ad Romanos"), "Изложение за "Послание до галатяните"" ("Expositio Epistolae ad Galatas"), "Към различни въпроси" ("De diversis quaestionibus"), "За съгласието на евангелистите" ("De consensu Evangelistarum"), "За книга "Битие" буквално" ("De Genesi ad litteram" libri XII), "Към "Псалми"" ("Enarrationes in Psalmos"), "Към книга "Йов"", "За формите на изразяване на Свещ. Писание", "За духа и писмото" ("De Spiritu et Littera"; рус. пр.: М., 1787), "Трактат за "Евангелие от Йоан"" ("In Joannis Evangelium tractatus"), "Огледало" ("Speculum"), "Трактат за посланието на Йоан" ("Tractatus in Epistolam Joannis").
  
−
За разлика от блажени [[Йероним]] Августин се интересува малко от [[исагогика|исагогическите]] проблеми, като се съсредоточава върху смисловото и вероучителното значение на [[Библия]]та. Като проповедник отделя особено внимание на назидателния аспект на тълкуването. Въпреки това прави редица точни и съществени наблюдения, засягащи особеностите на свещ. текстове. Така например той е един от първите, които поставят въпроса за [[синоптичния проблем]], отбелязвайки, че ап. [[Матей]] и ап. [[Марк]] често говорят "с почти едни и същи думи". Той посочва, че евангелистите са знаели за произведенията на предшествениците си и са ги използвали ("De consensu Evangelistarum", 1, 2, 5).
+
За разлика от блажени [[Йероним]] Августин се интересува малко от [[исагогика|исагогическите]] проблеми, като се съсредоточава върху смисловото и вероучителното значение на [[Библия]]та. Като проповедник отделя особено внимание на назидателния аспект на тълкуването. Въпреки това прави редица точни и съществени наблюдения, засягащи особеностите на свещ. текстове. Така например той е един от първите, които поставят въпроса за [[синоптичния проблем]], отбелязвайки, че ап. [[Матей]] и ап. [[Марк]] често говорят "с почти едни и същи д
−
 
 
−
Думите на Писанието изиграват важна роля за покръстването му, но с разбирането на Стария Завет Августин среща трудности. Св. Амвросий го съветва да чете пророк [[Исайя]]. "Мисля - пояснява А., - че защото говори по-ясно от другите за Евангелието и призванието на езичниците. Като не разбрах първа глава и реших, че цялата книга е неясна, отложих четенето и, докато не усвоя езика на Писанието" ("Confessiones", IX, 5). По-лесно е с книгите от Новия Завет: ''"...залових се жадно за почтените Книги, продиктувани от твоя Дух, и преди всичко за посланията на апостол Павел. Изчезнаха всички въпроси във връзка с текстовете, където той, както ми се струваше някога, си противоречи и неговата проповед не съвпада със свидетелствата на Закона и пророците: стана ми ясно единството  на тези свети слова… Започнах да чета и открих, че всичко истинско, прочетено от мене в книгите на философите, се казва и в твоето Писание с посредничеството на Твоята благодат"'' ("Confessiones", VІІ, 21). От тези думи се разбира, че Августин (поне в началото) стои на позициите на [[вербализъм|вербализма]] и че (противно на [[гностици]]те и [[манихеи]]те) приема изцяло [[Единство на Библията|учението за единството на двата Завета]]. "''Новият Завет'' - пише по-късно той - ''е скрит в Стария, а Старият се разкрива в Новия"''.
 
−
 
 
−
Своите [[херманевтика|херменевтични принципи]] Августин излага в книгата "За християнското учение" ("De doctrina Christiana"). Там между другото пише: "Богобоязливият човек търси с всичката си сериозност Божата воля в Свещеното Писание. Ако не е любител на препирните, трябва да се смири с благочестие. Трябва също да има знания за езика, за да не се препъне в думите и изреченията; трябва да знае и много основни неща, за да не претърпи неуспех в разбирането на мястото и значението на пояснителните думи. Той също има нужда от помощта на надеждни текстове, които са преписани изкусно и старателно. Като има всичко това, готов е за обсъждане и обяснение на неяснотите в Писанието" (ІІІ, 1).
 
−
 
 
−
Августин посочва, че трудности с екзегезата могат да се появят дори и по такава на пръв поглед незначителни причина като пунктуацията. Много еретици, поставяйки неправилно препинателните знаци, правят от Библията неправославни изводи. Тълкувателят според Августин трябва да има предвид смисъла на целия контекст, а не да откъсва от него отделни фрази и идеи. Той трябва да се стреми да проникне в смисъла на цялото, за да разбере по-точно мисълта на свещ. писател, имайки предвид, че за много неща Библията говори иносказателно.
 
−
 
 
−
Следвайки св. Амвросий, Августин смята Библията за многопластова и затова нуждаеща се от алегорично тълкуване: ''"Писанието започна да ми се струва повече достойно за уважение и благоговейна вяра с това, че е открито за всички и в същото време пази достойнството на своята тайна за по-задълбочени умове; по общодостъпния си речник и съвсем простия си език то е Книга за всички и кара да мислят напрегнато тези, които не са лекомислени в сърцето си"'' ("Confessiones", VІ, 5). Въпреки това Августин не остава само на позициите на алегоризма. Той признава правотата и възможността на различните методи на тълкуване. ''"С какво, казвам, ще ми попречи, ако разбера писалия по-иначе от другите? (…) Сред такова разнообразие от правилни мисли, нека установи съгласие самата Истина" ''("Confessiones", ХІІ, 18, 30). В знаменитата си кн. "За Божия град" ("De civitate Dei") А. проследява цялата библейска история, коментирайки я от гледната точка на християнското разбиране за световните събития. В това произведение той съчетава историческия и буквалния подход към текста с прообразно (типологично) и алегорично тълкуване. Между другото пише: ''"Никой не ни пречи да разбираме под рая живота на блажените; под четирите му реки - четирите добродетели: мъдрост, мъжество, умереност и справедливост; под неговите дървета - всички полезни учения; под плодовете на дърветата - нравите на благочестивите; под дървото на живота - самата майка на всички блага, мъдростта, и под дървото за познава на добро и злото - опита да нарушаваме заповедите"'' (ХІІІ, 21). Като говори за изброяването на потомците на Ной, Августин предлага смелата за онова време идея, че авторът на [[Книга Битие]] е имал предвид не отдeлни хора, а народи (XVI, 3). Влиянието на А. върху христ. мисъл (особено западната) е силно и многостранно. То се отразява не само върху богословието, етиката и философията, но и върху тълкуването на Библията.
 
−
 
 
−
{{Библиология Мен, Николов}}
 
−
 
 
−
{{Обработка|да се довърши оправянето на имената, вътрешни препратки, икона}}
 

Текуща версия към 07:15, 15 август 2006

Августин (Augustinus), Аврелий
пископ, блажен, свети отец, пастир-проповедник, богослов, философ, екзегет
Августин (Augustinus), Аврелий
Роден: 13 ноември 354 г.
Тагаста, дн. Алжир
Починал: 28 август 430 г. Хипон Региус, дн. Алжир

Живот

Роден в гр. Тагастa (Северна Африка, днес Алжир) в семейство на нумидийски (берберски) иновник-земевладелец. Баща му е езичник (приема християнството едва на преклонна възраст), а майка му, Моника, е християнка. Августин учи във висшата риторска школа в гр. Картаген, където отначало води празен светски живот. Постепенно в него настъпва духовен преврат. Заема се с изучаване на философия и религия. Нравствствената му чувствителност го подтиква към разсъждения за проблемите на злото.

Няколко години Августин е увлечен сериозно от манихейството. След завършването на риторската школа преподава ораторско изкуство в Картаген. През 383 г. се среща със знаменития манихейски учител Фавст и от разговорите с него се убеждава в несъстоятелността на доктрината му. Скоро заминава за Рим, а след това за гр. Медиолан (Милано), където успява да получи място на преподавател по риторика. Медиоланският период става преломен в живота му. Там среща св. Амвросий Медиолански, чието влияние го приближава до разбирането за християнството. Амвросий му показва, че алегоричният метод на тълкуване на Библията премахва много трудности в разбирането й. Запознаването с неоплатонизма решава за Августин проблема за злото, което започва да разглежда не като особено начало (както го разбира манихейството), а като изкривяване на доброто, като отдръпване от абсолютното Благо. След мъчителни размисли и колебания най-сетне скъсва с миналото и става християнин (кръстен е през 387 г.).

През 391 г. се премества в гр. Хипон с намерение да води монашески живот. Но епископът на града го убеждава да служи на Църквата като свещеник. През 392-395 г. е презвитер в Хипон, изучава Писанието, основава първия в латинска Африка манастир. През 395 г. е посветен в сан Хипонски епископ. До края на дните си е отдаден изцяло на църковното служение и литургичната работа. Умира по време на обсадата на Хипон от вандалите. Паметта му Православната църква чества на 15 юни.

Наследството на Августин е огромно: съчиненията му са посветени на философията, полемиката с манихеите и еретиците, догматичeските въпроси, историографията, християнската етика. Запазени са около 400 негови проповеди и 270 писма, както и автобиографичните му произведения "Беседа със себе си" ("Soliloquia"), "Поправки" ("Retractationes"), където Августин коригира свои предишни съчинения, и накрая "Изповеди" ("Confessiones") - най-известната му книга (книгата е преведена и на български език).

Августин като екзегет

На Августин принадлежат голям брой екзегетически произведения: "Въпроси към Евангелието" ("Quaestiones Evangeliorum"), "За Проповедта на хълма" ("De sermone Domini in monte"), "Изложение за някои части на "Послание до римляните"" ("Expositio quarundam propositionum ex Epistola ad Romanos"), "Изложение за "Послание до галатяните"" ("Expositio Epistolae ad Galatas"), "Към различни въпроси" ("De diversis quaestionibus"), "За съгласието на евангелистите" ("De consensu Evangelistarum"), "За книга "Битие" буквално" ("De Genesi ad litteram" libri XII), "Към "Псалми"" ("Enarrationes in Psalmos"), "Към книга "Йов"", "За формите на изразяване на Свещ. Писание", "За духа и писмото" ("De Spiritu et Littera"; рус. пр.: М., 1787), "Трактат за "Евангелие от Йоан"" ("In Joannis Evangelium tractatus"), "Огледало" ("Speculum"), "Трактат за посланието на Йоан" ("Tractatus in Epistolam Joannis").

За разлика от блажени Йероним Августин се интересува малко от исагогическите проблеми, като се съсредоточава върху смисловото и вероучителното значение на Библията. Като проповедник отделя особено внимание на назидателния аспект на тълкуването. Въпреки това прави редица точни и съществени наблюдения, засягащи особеностите на свещ. текстове. Така например той е един от първите, които поставят въпроса за синоптичния проблем, отбелязвайки, че ап. Матей и ап. Марк често говорят "с почти едни и същи д

Взето от „https://bg.orthodoxwiki.org/index.php?title=Августин&oldid=3618“.