Разлика между версии на „Троянски манастир“

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
м
м (снимки с висока резолюция)
 
(Не са показани 15 междинни версии от 4 потребители)
Ред 1: Ред 1:
'''Троянски ставропигален манастир «Успение Богородично»''' е [[манастир]] в България, основан не по-късно от края на 16 век.
+
[[Картинка:Trojan-manastir-1876.jpg|мини|Троянски манастир, 1876 г.]]
 +
[[Image:Courtyard of Troyan Monastery.JPG|мини|Троянският манастир днес]]
 +
'''Троянски ставропигален манастир «Успение Богородично»''' е [[манастир]] в [[България]], основан не по-късно от края на [[16 век]].
 +
'''Троянски ставропигиален манастир «Успение Богородично»''' е третият по големина [[манастир]] в България.
  
Манастирът, който е трети по големина в България, е разположен живописно на брега на река Черни Осъм до село Орешак, на 10 км от Троян. Основан е около 1600 г. ([[игумен]] Калистрат), възможно и преди това. Преданието говори за двама монаси от [[Атон]] и трети монах, също от [[Св. Гора]], който донася светинята на манастира, чудотворната [[икона]] на [[Богородица]] [[Троеручица]], копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир (14 век).
+
== Местоположение ==
 +
Троянският [[манастир]] се намира в с. Орешак, на около 10 км. югоизточно от гр. Троян. Разположен е в северните поли на Стара Планина. До него минава р. Черни Осъм. Построен е на 400 м. надморска височина и е заобиколен от живописни гори.
  
Съборната [[църква]] е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от гр. Пещера. Тя е осветена на 6 Август 1835 от Великотърновския [[митрополит]] Иларион в името на "Успение Пресветая Богородици". През 1847–1848 г. тя е покрита със стенописи от прочутия възрожденски майстор - [[Захарий Зограф]] от Самоков, който оставя на северната стена в църквата ктиторски портрети и своя авторпортрет.
+
== Летопис ==
 +
Въпреки, че няма категорични исторически данни, приема се, че е възникнал в първите години на XVII в.  Според преданието бил основан от български [[монах]]-[[отшелник]], който построил около р. Черни Осъм малка дървена църква.
 +
По-късно, на път за Влахия, оттук минал друг [[Атон|атонски]] монах, който носел със себе си [[чудотворна]] [[икона]] на "Св. [[Богородица]] [[Троеручица]]". Всички опити на монаха да отнесе иконата със себе си се проваляли по чудодеен начин и накрая той я оставил в манастира.
 +
Историята се разчула, това привлякло нови монаси и манастирът се разрастнал бързо. В началото на XVIII в. в манастира започнало да функционира килийно училище, като по същото време започнало и преустройство на сградите. Около 1780 г. била изградена нова, вече каменна църква. На 4 декември 1830 година, с грамота, подписана от Вселенския патриарх Констандий и от всички митрополити, Троянският манастир бил признат за ставропигиален, подчинен на Цариградската патриаршия. Малко по-късно, в съответствие с новото положение на манастира, започанало събиране на средства за построяване на нова съборна църква. На 6 Август 1835г. тя вече била факт, като била осветена в името на "Успение Пресветая Богородици". В същата година били изградени и сегашните жилищни корпуси от изток, север и запад. От юг на мястото на старата църква бил издигнат малък дървен параклис "Рождество Пресветая Богородици". Особено забележителни в Троянския манастир са стенописите. За украсата на новопостроената църква "Успение Богородично" монасите поканили през 1847 г. един от най-известните възрожденски художници - Захарий Зограф от Самоков. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма и галерията от западната й част и от северната страна. През 1866г. е изградена, уникална по своята концепция, пететажна кула, долепена пред фронта, на западното крило. В най-долното й ниво има съдохранилище, следва параклис, посветен на "Св. св. Кирил и Методий", одаи и завършва със звънарница.
  
Пететажната манастирската кула със звънарница е дело на майстор Иван от с. Млечево (1866 г.). Съборените й части (1898 г.) са реставрирани през 1987 г.
+
== Светини ==
Жилищните корпуси на Троянския манастир са изградени във възрожденски стил.
+
В главната църква на манастира се пази най-старата икона - светиня на манастира "Пресветая Богородица Троеручица" - чудотворна.
  
Игуменът Арсений е бил участник в Априлското въстание.
+
== Галерия ==
 +
== Контакт с манастира ==
 +
тел. (0695)2866; (0695)2480; (0695)2487
  
[[Троянски манастир]] е светата обител, в която е бил [[послушник]] и сегашният български [[патриарх]] Максим.
 
 
 
== Външни препратки ==
 
== Външни препратки ==
  
* [http://troyan-monastery.hit.bg/troyanski-manastir-letopis.htm Летопис]
+
* [http://troyan-monastery.hit.bg Страница на Троянския манастир]
 
* [http://www.pbase.com/ngruev/troianski_monastir Снимки от Троянски манастир]
 
* [http://www.pbase.com/ngruev/troianski_monastir Снимки от Троянски манастир]
 +
* [http://www.imagesfrombulgaria.com/v/Monasteries_in_Bulgaria/Troyan_Monastery/ Снимки с висока резолюция от Троянския манастир]
  
 
+
[[Категория:Български манастири]]
{{Шаблон:Уикипедия|Троянски_манастир}}
 
 
 
[[Категория:Манастири]]
 

Текуща версия към 06:45, 29 ноември 2006

Троянски манастир, 1876 г.
Троянският манастир днес

Троянски ставропигален манастир «Успение Богородично» е манастир в България, основан не по-късно от края на 16 век. Троянски ставропигиален манастир «Успение Богородично» е третият по големина манастир в България.

Местоположение

Троянският манастир се намира в с. Орешак, на около 10 км. югоизточно от гр. Троян. Разположен е в северните поли на Стара Планина. До него минава р. Черни Осъм. Построен е на 400 м. надморска височина и е заобиколен от живописни гори.

Летопис

Въпреки, че няма категорични исторически данни, приема се, че е възникнал в първите години на XVII в. Според преданието бил основан от български монах-отшелник, който построил около р. Черни Осъм малка дървена църква. По-късно, на път за Влахия, оттук минал друг атонски монах, който носел със себе си чудотворна икона на "Св. Богородица Троеручица". Всички опити на монаха да отнесе иконата със себе си се проваляли по чудодеен начин и накрая той я оставил в манастира. Историята се разчула, това привлякло нови монаси и манастирът се разрастнал бързо. В началото на XVIII в. в манастира започнало да функционира килийно училище, като по същото време започнало и преустройство на сградите. Около 1780 г. била изградена нова, вече каменна църква. На 4 декември 1830 година, с грамота, подписана от Вселенския патриарх Констандий и от всички митрополити, Троянският манастир бил признат за ставропигиален, подчинен на Цариградската патриаршия. Малко по-късно, в съответствие с новото положение на манастира, започанало събиране на средства за построяване на нова съборна църква. На 6 Август 1835г. тя вече била факт, като била осветена в името на "Успение Пресветая Богородици". В същата година били изградени и сегашните жилищни корпуси от изток, север и запад. От юг на мястото на старата църква бил издигнат малък дървен параклис "Рождество Пресветая Богородици". Особено забележителни в Троянския манастир са стенописите. За украсата на новопостроената църква "Успение Богородично" монасите поканили през 1847 г. един от най-известните възрожденски художници - Захарий Зограф от Самоков. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма и галерията от западната й част и от северната страна. През 1866г. е изградена, уникална по своята концепция, пететажна кула, долепена пред фронта, на западното крило. В най-долното й ниво има съдохранилище, следва параклис, посветен на "Св. св. Кирил и Методий", одаи и завършва със звънарница.

Светини

В главната църква на манастира се пази най-старата икона - светиня на манастира "Пресветая Богородица Троеручица" - чудотворна.

Галерия

Контакт с манастира

тел. (0695)2866; (0695)2480; (0695)2487

Външни препратки