Погребение на свещеници

от енциклопедия Двери
Версия от 12:03, 2 юли 2006 на Stmitrophan (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Опелото и погребението на свещеници значително се отличава от това на миряните. Тялото на представилия се свещеник не се мие, а се отрива от свещеници с гъба, напоена със зехтин. После го обличат в пълно свещеническо одеяние, а лицето му покриват с големия покровец (въздух) в знак на това, че е бил извършител на Божиите тайнства и особено на тайнството Евхаристия. Архиереят обличат в архиерейско одеяние. На гърдите на починалия архиерей или свещеник се поставят напрестолен кръст и Евангелие, в знак на това, че през живота си са възвестявали евангелското учение. Над умрелия епископ или свещеник вместо псалтир се чете Евангелие, като продължение на тяхното служение и за умилостивяване на Бога. Самото опело над тях е пространно и тържествено пеене, което по съдържанието си прилича на утринното богослужение на велика събота, когато се пеят надгробни песни над умрелия за нас Богочовек. Това сходство в погребението съответства на свещеническото служение, което е образ на вечното Христово свещенство. Самото опело също е доста различно от останалите. В него се подчертава тайнственото действие на Божия Дух, Който укрепява човешката немощ и възнася човека от земното към небесното. Четат се пет апостола и толкова евангелия. След канона се пеят хвалебни стихири и велико славословие. Литията до гроба се извършва тържествено с хоругви и кръст, бият всички камбани по всички храмове и при преминаването край някой храм се пее специална лития. Вместо „Светии Боже...” се пеят ирмосите на великия канон: „Помощник и покровител...”. Архиереите и свещениците монаси могат приживе да си изберат да бъдат погребани и по чина на монашеското опело. Дяконите се погребват по последованието за миряни, но с разрешението на архиерея могат да бъдат погребани и по свещеническото погребение.