Разлика между версии на „Неохалкидонизъм“

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
 
Ред 1: Ред 1:
Понятие, родено в традицията на западната – [[римокатолицизъм|римокатолическа]] и [[протестантство|протестантска]] – [[богословска мисъл]], с което се изразява идеята, че между [[христология]]та на [[св. Кирил Александрийски]], възтържествувала на [[Трети вселенски събор|Третия вселенски събор]] (в [[Ефес]] през 431 г.), и христологията на [[Четвърти вселенски събор|Четвъртия вселенски събор]] (в [[Халкидон]] през 451 г.) съществуват същностни противоречия, които са примирени – до голяма степен изкуствено – по настояване на [[имп. Юстиниан І Велики]] на [[Пети вселенски събор|Петия вселенски събор]] (в [[Константинопол]] през 553 г.).
+
'''Неохалкидонизмът''' е понятие, родено в традицията на западната – [[римокатолицизъм|римокатолическа]] и [[протестантство|протестантска]] – [[богословска мисъл]], с което се изразява идеята, че между [[христология]]та на [[св. Кирил Александрийски]], възтържествувала на [[Трети вселенски събор|Третия вселенски събор]] (в [[Ефес]] през 431 г.), и христологията на [[Четвърти вселенски събор|Четвъртия вселенски събор]] (в [[Халкидон]] през 451 г.) съществуват същностни противоречия, които са примирени – до голяма степен изкуствено – по настояване на имп. [[Юстиниан І Велики]] на [[Пети вселенски събор|Петия вселенски събор]] (в [[Константинопол]] през 553 г.).
  
 
За първи път за ''неохалкидонизма'' като особена [[интерпретация]] на Халкидонската христология пише френският изследовател [[Жозеф Льобон]] в началото на ХХ век. По-късно неговите възгледи са доразвити от [[Марсел Ришар]], [[Шарл Мьолер]] и др.
 
За първи път за ''неохалкидонизма'' като особена [[интерпретация]] на Халкидонската христология пише френският изследовател [[Жозеф Льобон]] в началото на ХХ век. По-късно неговите възгледи са доразвити от [[Марсел Ришар]], [[Шарл Мьолер]] и др.
Ред 6: Ред 6:
  
 
Въпросът за или против идеята за ''неохалкидонизма'' до голяма степен зависи от начина на интерпретиране на основни [[богословска терминология|богословски термини]] като [[природа]], [[ипостас]], [[същност]] и [[лице]] – в учението на св. Кирил Александрийски, в халкидонската христология и в христологията на [[Отци на Църквата|отците]] от Петия вселенски събор.
 
Въпросът за или против идеята за ''неохалкидонизма'' до голяма степен зависи от начина на интерпретиране на основни [[богословска терминология|богословски термини]] като [[природа]], [[ипостас]], [[същност]] и [[лице]] – в учението на св. Кирил Александрийски, в халкидонската христология и в христологията на [[Отци на Църквата|отците]] от Петия вселенски събор.
 +
 +
[[Категория:Догматика]]
 +
 +
[[Категория: Църковна история]]

Текуща версия към 12:29, 2 декември 2007

Неохалкидонизмът е понятие, родено в традицията на западната – римокатолическа и протестантскабогословска мисъл, с което се изразява идеята, че между христологията на св. Кирил Александрийски, възтържествувала на Третия вселенски съборЕфес през 431 г.), и христологията на Четвъртия вселенски съборХалкидон през 451 г.) съществуват същностни противоречия, които са примирени – до голяма степен изкуствено – по настояване на имп. Юстиниан І Велики на Петия вселенски съборКонстантинопол през 553 г.).

За първи път за неохалкидонизма като особена интерпретация на Халкидонската христология пише френският изследовател Жозеф Льобон в началото на ХХ век. По-късно неговите възгледи са доразвити от Марсел Ришар, Шарл Мьолер и др.

В традицията на православното богословие идеята за неохалкидонизма се отхвърля, тъй като предпоставеното в нея противоречие се смята за несъществуващо и следователно изкуствено измислено. Сред най-известните противници на тази идея са православни богослови като протопрезвитер Йоан Майендорф, протопрезвитер Йоан Романидис и Алексей Иванович Сидоров. Според тях в идеята за неохалкидонизма намира израз широко застъпената на Запад през ХХ век тенденция към реабилитиране на осъдения от Третия вселенски събор Несторий и на неговия учител Теодор Мопсуестийски, който е осъден, заедно с всичките си съчинения, на Петия вселенски събор.

Въпросът за или против идеята за неохалкидонизма до голяма степен зависи от начина на интерпретиране на основни богословски термини като природа, ипостас, същност и лице – в учението на св. Кирил Александрийски, в халкидонската христология и в христологията на отците от Петия вселенски събор.