Богослужебни одежди

от енциклопедия Двери
Версия от 22:34, 3 юли 2006 на Dogface (беседа | приноси) (препратки)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Под името богослужебни одежди се разбират дрехите, в които се обличат свещенослужителите при богослужението. Употребата при богослужението на особени одежди води началото си още от Стария Завет. Сам Бог заповядал на Моисей да направи за Аарон като първосвещеник особени одежди, които да облича при богослужението. По примера на Стария Завет и християнската църква установила за свещенослужителите особени одежди. Употребата на богослужебни одежди била необходима и за да могат да се различават степените в църковната йерархия и да се подчертаят тържествеността и тайнствеността на богослужението. Свещените одежди биват дяконски, свещенически и епископски съобразно йерархическото им предназначение.

Дяконски одежди

Дяконски одежди

Дяконът има най-просто одеяние. Неговите одежди се състоят от стихар, орар и наръкавници. Стихарът е права, дълга одежда с широки ръкави. Той символизира светлия (ангелоподобен) живот на обличащите се с него. Напомня чистотата и непорочността с която Божиите служители са длъжни да изпълняват високото си служение. Орара е одежда определена изключително за дяконския чин. Той представлява дълга и тясна лента от плат която се носи на лявото рамо, спусната отпред и отзад до земята. Той символизира ангелски криле и затова на някои орари е изписано „Свят, свят ,свят Господ Саваот”. Наръкавниците напомнят на този , който ги поставя, че той не трябва да се надява на своите сили, но на Божията помощ. Наръкавниците имат и чисто практическо значение. С тях се привързват и краищата на долната одежда за да могат свещенослужителите да действат по-свободно при богослужението.

Свещенически одежди

Свещенически одежди
Свещенически одежди

Свещеническите одежди включват пет елемента (стихар, епитрахил, пояс, наръкавници и фелон). Първите два елемента са стихар и наръкавници. Те се отличават от дяконските по това, че стихарът е по-тънък и се носи като долна дреха.

Епитрахилът е одежда която се окачва на врата и се спуща надоло по гърдите до краката на свещеника. Тази одежда е предимно свещеническа, защото според църковния устав без нея свещеникът както и дяконът без орара не могат да извършват никакво богослужение. Той символизира тежестта на пастирското служение.

Поясът е широка лента, която свещеника препасва над стихара и епитрахила. Той символизира Божествената сила която укрепва свещенослужителите в тяхното високо служение.

Фелонът е дълга и широка без ръкави одежда, която покрива цялото тяло, има отвор за главата и е скъсен в предната част за да може свещеника да движи свободно ръцете си. Фелонът напомня на свещеника, че той, по време на служение, изобразява Иисус Христос, Който принесъл Себе си жертва за човеците.

Набедреникът се дава само на отличени свещеници и представлява ромбоиден плат прикачен на пояса над дясното бедро. Той се нарича още духовен меч.

Архиерейски одежди

Архиереиски одежди - лице
Архиереиски одежди - гръб

Архиерейските одежди са седем на брои според броя на даровете на св. Дух. Те са стихар, епитрахил, пояс, наръкавници, сакос, омофор и набедреник. Две от тях омофор и сакос са свойствени само на епископския чин.

Сакосът е горна архиерейска одежда която замества фелона при свецениците и има еднакво значение с него. Първоначално е носен само от патриарсите но постепенно станала одежда на всички епископи. В духовен смисъл сакосът означава вретище и с цвета си напомня червената риза, в която бил облечен Спасителя. Тя трябва да напомня на архиерея за унижението и смирението на Спасителя. Звънците, прикачени към сакоса, означават благовестието на словото Божие, което излиза от устата на епископите.

Омофорът е одежда, която се носи от епископа на раменете, над всички други одежди. Той представлява дълъг и широк плат с множество изображения на св. кръстове, който се премята на раменете на архиерея, а краищата му се спускат отпред и отзад. Омофорът принадлежи изключително на епископа, и той без него не може да извършва никакво богослужение. В духовен смисъл омофорът изобразява заблудената овца и пастирските грижи на архиерея, затова в древността се правел от вълна. Различават се малък и голям омофор като разликата е в дължината и начина на носене. Големият омофор обикновено се използва при тържествени случай.

Архиереят носи и други задължителни украшения като митра и енголпие.