Разлика между версии на „Арианство“
(първоначална версия) |
м (заглавие-получер текст) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | ''Арианство'' - ранна християнска ерес, зародила се в началото на 4 век и носеща името на своя основател, Александрийския епископ [[Арий]] (256-336) и в последствие разпространена масово в източната част на Византийската империя. Епископ Арий отрича троичността на Бога, за него второто лице на Свeтата Троица – [[Христос]] ([[Логос]]ът) не е единосъщен с [[Бог-Отец|Отца]], а е творение, по-съвършено от всички, т.е. бидейки все пак е сътворен „не е в нищо подобен на Отца”. За Арий Христос е син Божи „не по същество, а по [[благодат]]”. | + | '''Арианство''' - ранна християнска ерес, зародила се в началото на 4 век и носеща името на своя основател, Александрийския епископ [[Арий]] (256-336) и в последствие разпространена масово в източната част на Византийската империя. Епископ Арий отрича троичността на Бога, за него второто лице на Свeтата Троица – [[Христос]] ([[Логос]]ът) не е единосъщен с [[Бог-Отец|Отца]], а е творение, по-съвършено от всички, т.е. бидейки все пак е сътворен „не е в нищо подобен на Отца”. За Арий Христос е син Божи „не по същество, а по [[благодат]]”. |
Арианството е осъдено на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] в Никея (325), а Арий умира в изгнание. Въпреки това арианството, разпаднало се на най-различни направления продължава да съществува през 4 век и активно да се бори с Никейското Православие. Арианите често са се ползвали и с протекциите на Византийския двор. | Арианството е осъдено на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] в Никея (325), а Арий умира в изгнание. Въпреки това арианството, разпаднало се на най-различни направления продължава да съществува през 4 век и активно да се бори с Никейското Православие. Арианите често са се ползвали и с протекциите на Византийския двор. |
Версия от 21:03, 25 юни 2006
Арианство - ранна християнска ерес, зародила се в началото на 4 век и носеща името на своя основател, Александрийския епископ Арий (256-336) и в последствие разпространена масово в източната част на Византийската империя. Епископ Арий отрича троичността на Бога, за него второто лице на Свeтата Троица – Христос (Логосът) не е единосъщен с Отца, а е творение, по-съвършено от всички, т.е. бидейки все пак е сътворен „не е в нищо подобен на Отца”. За Арий Христос е син Божи „не по същество, а по благодат”.
Арианството е осъдено на Първия вселенски събор в Никея (325), а Арий умира в изгнание. Въпреки това арианството, разпаднало се на най-различни направления продължава да съществува през 4 век и активно да се бори с Никейското Православие. Арианите често са се ползвали и с протекциите на Византийския двор.
Благодарение на усилията на св. Атанасий Александрийски и религиозната политика на император Теодосий Велики, арианството е окончателно осъдено на Втория вселенски събор в Константинопол. След 4 век арианските спорове постепенно затихват, като темата става отново актуална на Запад през 6-7 век, по време на разпространението на християнството сред варварските народи (готи, вандали, лангобарди).