Брак
В ранната Църква бракът се е извършвал в рамките на св. Евхаристия, тоест по време на литургията, като младоженците са получавали благословия от епископа (или по-късно на презвитера) и са се причастявали с Тялото и Кръвта Христови. Присъствието на епископ било подражание на присъствието на Христос на сватбата в Кана (Йоан 2:1-11). В писмо на св. Игнатий Антиохийски до Поликарп (2 век) се казва, че за бракосъчетаване е необходимо съгласието на епископа.
Постепенно бракът се откъснал от евхаристията и се обособил в самостоятелно последование, но в него се запазили много елементи от литургията като началото "Благословено е царството...", великата ектения, молитвата "Отче наш", причастният канон и др. В периода 9-12 век бракосъчетанието останало свързано с литургията, но по различен начин. Най-често се извършвало след края на литургията или непосредствено след причастяването на присъстващите. По-рядко се извършвало по време на Преждеосвещената литургия. До края на византийската епоха през 15 век бракът бил освещаван чрез причастието на двамата младоженци от една Чаша. През 15-16 век се появяват последования, където приемането на причастие не било посочено като задължително и на младоженците се предоставяло право да се причастят или да отпият вино от обща чаша. Причините за това били втори брак, брак с инославен, епитимия, наложена на някой от венчаващите се и други.
Днес тайнството брак се състои от два чина: обручание и венчание.
Условия за сключване на църковен брак в БПЦ
За да се встъпи в църковен брак е необходимо:
- Да се представи препис-извлечение от акта, съставен в общината за сключване на граждански брак.
- Представяне декларация, подписана от встъпващите в брак, че са източноправославни, че нямат помежду си забранено от Църквата родство и че не встъпват в пети брак. А забранени от Църквата родства са следните:
- кръвно родство по права линия до безконечност;
- кръвно родство по странична (съребрена) линия до пета степен включително;
- по двоеродие (сватовство) до трета степен и от четвърта само в следните случаи: двама братя не могат да вземат две сестри и брат и сестра не могат да вземат брат и сестра;
- по троеродие първа степен;
- по свето Кръщение (духовно родство) първа степен и от втора степен следните: кръстник не може да встъпи в брак с родителите на своя кръщелник.
Бракът и църковният календар
Не се позволява венчание:
- През великите пости от Сирни заговезни до вторник на Светлата седмица;
- през Богородични пости;
- през Коледни пости от Коледни заговезни до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление;
- срещу неделя, срещу велики Господски и Богородични празници, срещу деня Отсичане главата на Иоан Кръстител и срещу Кръстовден.
При изключителни случаи обаче могат да стават венчавки с благословение на епархийския архиерей и във всички други забранени за това дни, освен през дните на Великия пост. Св. Синод разрешава на енорийските свещеници при изключителни случаи да извършват тайнството брак през дните от 26 декември до 4 януари, без да искат предварително разрешение от епархийския архиерей.
