Опелото и погребението на миряните обикновено се извършва след литургията, но може и в друго време. Разделя се на три основни части. Първа част от 19-ти и 118-ти псалом и заупокойни тропари. Псалмите изразяват надеждата че умрелия, който е възлагал през целия си земен живот, цялата си надежда на Бога, ще бъде приет в Неговото небесно жилище. Втората част от опелото включва петдесети псалом и канон дело на св. Теофан Начертани. След канона се пеят или четат осем стихири, в които със силни и трогателни думи се изобразява скоротечността на човешкия живот и тленността на земните блага. После, в противоположност на временното и тленното, се възвестява за вечното блаженство на светиите в песнопенията, наречени „Блаженни”. Чете се апостол и евангелие, в което се възвестява за бъдещето възкресение на мъртвите. След опелото се извършва погребението. Тялото на починалия се съпровожда до гробищата начело със свещеника при пеенето на: „Святий Боже, святий Крепки, святий Безсмертни, помилуй нас”. Това песнопение означава, че тялото на умрелия се придружава от ангелите, които постоянно пеят трисветата песен. Преди закриването на гроба свещеника кръстообразно посипва тялото на починалия с пръст или елей като символи на надеждата за възкресение и края на земния подвиг. Накрая се възглася вечна памет и гроба се заравя (закрива). От смъртта до погребението над тялото се чете псалтир от близки и познати за упокой на душата.