14
редакции
Промени
апостолска керигма и жизнен контекст
Такъв е светът, комуто предстои да чуе евангелската проповед. Той има богато културно наследство - литература (Хораций, Вергилий, Овидий), философия (Панеций, Филон Александрийски, Сенека), техника, наука (Плиний Старши, Берос, Варон); той разполага с мощни сили за потискане - армия, полиция и чиновнически апарат. Но в същото време това е свят, близък до крушението, потопен в продължителна криза - социална, нравствена, религиозна.
== Апостолскате [[керигма]] и евангелието ==
Ако се съди по [[Книга деяния на апостолите|Деяния]] и [[Послания на апостолите|Посланията]] на апостолите, тяхната проповед се е отличавала по съдържание от каноничните Евангелия. Тя е преди всичко вдъхновена от призива за нов живот, от провъзгласяването на вестта за това, че Бог се е разкрил на страдащия свят чрез Спасителя Христос. Тази начална [[керигма]] [[Дод]] обобщава така: "Както са предсказали пророците, Бог въздигна Иисус, Своя Син, показвайки чрез него силата Си. Той бе отхвърлен, разпънат и умря, но Бог го възкреси, на което ние сме свидетели. Повярвайте в него, разкайте се и приемете кръщението!" Такава проповед е наистина радостна вест за света, толкова нуждаещ се от спасение. Ап. [[Петър, апостол|Петър]], първомъченик [[Стефан, първомъченик|Стефан]], апостолите [[Филип, апостол|Филип]], [[Павел, апостол|Павел]] и други проповедници придават особено значение на [[сотирология|сотирологичния]] смисъл на керигмата, на [[Откровение]]то, което са получили от Божия Дух. А евангелското Предание за живота на [[Христос]] и писменото Евангелие, макар и тясно свързани с керигмата, не са нейно пряко запазване.
Богословите от школата [[история на формите]] се опитват да тълкуват Евангелието чрез "жизнения контекст" на първите общини, свързан с тяхната керигматична дейност; в действителност Евангелията са имали друг източник - исторически, а именно - Преданието на Църквата за Христос и свидетелствата на очевидци за обстоятелствата на земния Му живот.
Това става ясно при сравнение на Евангелето с Деянията и Посланията на апостолите. Единствената книга от [[Нов Завет|Новия Завет]], близка по "жизнен контекст" до [[синоптици]]те е Посл. на ап. Яков (разликата в "контекста" им е свързана само с това, че Як е предназначено за християните от еврейската диаспора).
=== "Жизненият контекст" на църквите, описани в Деянията и от ап. Павел ===
Характеризира се със следното:
* отделяне на вярващите в Христос от юдейската община;
* противопоставяне на езичеството, на неговата религия и на неговите нрави;
* живот на християните сред друговерци, по-специално засягащ въпроса за идоложертвената храна;
* трудности във взаимоотношенията между евреи и "елини" вътре в Църквата;
* взаимна връзка между Благата вест и старозаветния Закон, по-специално по въпроса за обрязването;
* отношения на групировките сред християните;
* раразпределение на имуществото в общините на вярващите;
* отношение към държавната власт;
* спорове за кръщаването на хора от чужди народи, които не са приели обрязването и други обичаи на старозаветната Църква;
* рядка употреба в [[езико-християнство|езико-християнските общини]] на изрази като "[[Син Човешки]]" и "[[Божие царство]]" (при това за тях са характерни изразите "[[Спасител]]", "[[Църква]]", "[[тайна]]").
=== Жизнен контекст, изобразен от Евангелията ===
Като се обърнем към Евангелиеята не е трудно да се убедим, че те отразяват съвсем друг "жизнен контекст":
* формалното отделяне от юдейската община там все още не е казано нищо;
* въпросът за езичеството и за проповядването сред езичниците фактически още не се поставя (освен в следпасхалния завет на Христос);
* проповедта на Иисус се имат предвид хора, изповядващи единия Бог и вярата в Библейското откровение;
* учениците на Христос все още се състоят само от евреи;
* въпросът за Закона и новото Откровение в Евангелието има по-друг оттенък отколкото в Деянията и Посланията на апостолите;
* Евангелията не съдържат свидетелства за групировки вътре в Църквата;
* Христос не дава никакви конкретни указания за реда, по който трябва да се разпределя имуществото;
* отговорът на Христос за данъка на кесаря не засяга същността на гражданската власт, а данъка, който юдеите плащат на чуждоземния завоевател;
* в Евангелията не се казва нищо за условията, при които "елините" се приемат в Църквата;
* в Евангелието понятията "Син Човешки " и "Боже царство" са централни.
Само този кратък списък показва, че Евангеията, макар и написани за езико-християните (освен ев. от Матей), се основават на първоначални палестински предания, чиито корени достигат непосредствено до времената от земния живот на Христос и годините в историята на Йерусалимската църква, предшестващи мисиите сред езичниците (и дори сред юдеите от диаспората). Както казва Харнак, Евангелията не са "партийни манифести" на юдействащи, антизаконници или каквато и да е др. група от епохата на ап. Павел. Те ни отвеждат към самите източници на християнството.
{{обработка|поставяне в категория}}