Разлика между версии на „Църковнослужител“
(първоначална версия) |
(видове църковнослужители) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | [[Картинка:Ipodiakon.jpg|right|200px|thumbnail|Иподякон в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски"]]'''Църковнослужител''' - служител в | + | [[Картинка:Ipodiakon.jpg|right|200px|thumbnail|Иподякон в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски"]]'''Църковнослужител''' - служител в [[Църква]]та, помагащ при подготовката и провеждането на [[богослужение|богослуженията]], като например четец, певец, [[иподякон]] и др. под. Сведения за наличието на църковнослужители могат да се намерят намерят още в първите произведения на християнската литература (1-2 век). Така например в [[Откровение]]то на св. [[Йоан Богослов]]: ''„Блажен е оня, който чете, и ония, които слушат думите на пророчеството и пазят писаното в него; защото времето е близо” (Откр. 1:3)'' |
| − | До трети век подобни задължения е можел да изпълнява всеки от обикновените вярващи, който присъства на богослужението. Към края на 3-и, началото на 4-и век, когато започва масовото разпространение на | + | До трети век подобни задължения е можел да изпълнява всеки от обикновените вярващи, който присъства на богослужението. Към края на 3-и, началото на 4-и век, когато започва масовото разпространение на [[християнство]]то в рамките на [[Византия|Византийската империя]], е била въведена практиката на избор на църковнослужители чрез жребий измежду най-изкусните в четенето и пеенето. Оттам произлиза думата „клирик” – т.е. избран чрез жребий. По време на служба, клириците са се намирали от лявата и дясната страна пред [[олтар]]а, оттам тези места са получили наименованието „[[клирос]]и”. |
| − | През четвърти век е утвърден и определен чин за посвещаване на църковнослужители, който се извършва от архиерея извън олтара, пред олтарните | + | През четвърти век е утвърден и определен [[чин]] за посвещаване на църковнослужители, който се извършва от [[архиерей|архиерея]] извън олтара, пред олтарните [[двери]]. Посвещаването на църковнослужителите чрез благословението на [[епископ]]а се нарича [[хиротесия]]. |
| + | == Видове църковнослужители == | ||
| + | Това са [[иподякон]]и (поддякони), анагности (четци), псалти (певци), свещоносци и прислужници. Не може да влиза в св. [[Олтар]] никое лице, ако не бъде посветено за това. Обикновено за прислужници (шетачи) в св. Олтар се поставят възрастни жени, или деца и юноши, които през време на службата се обличат в стихари и се препасват кръстовидно през гърба и гърдите с орари. При архиерейска служба помагат и иподякони. В древната Църква иподяконите били на по-голяма почит, отколкото днес. Иподяконството се смятало тогава като най-ниска йерархическа степен. Днес иподяконите се смятат само старши църковнослужители. | ||
[[Категория:Църковно устройство]] | [[Категория:Църковно устройство]] | ||
Текуща версия към 20:34, 3 юли 2006
До трети век подобни задължения е можел да изпълнява всеки от обикновените вярващи, който присъства на богослужението. Към края на 3-и, началото на 4-и век, когато започва масовото разпространение на християнството в рамките на Византийската империя, е била въведена практиката на избор на църковнослужители чрез жребий измежду най-изкусните в четенето и пеенето. Оттам произлиза думата „клирик” – т.е. избран чрез жребий. По време на служба, клириците са се намирали от лявата и дясната страна пред олтара, оттам тези места са получили наименованието „клироси”.
През четвърти век е утвърден и определен чин за посвещаване на църковнослужители, който се извършва от архиерея извън олтара, пред олтарните двери. Посвещаването на църковнослужителите чрез благословението на епископа се нарича хиротесия.
Видове църковнослужители
Това са иподякони (поддякони), анагности (четци), псалти (певци), свещоносци и прислужници. Не може да влиза в св. Олтар никое лице, ако не бъде посветено за това. Обикновено за прислужници (шетачи) в св. Олтар се поставят възрастни жени, или деца и юноши, които през време на службата се обличат в стихари и се препасват кръстовидно през гърба и гърдите с орари. При архиерейска служба помагат и иподякони. В древната Църква иподяконите били на по-голяма почит, отколкото днес. Иподяконството се смятало тогава като най-ниска йерархическа степен. Днес иподяконите се смятат само старши църковнослужители.
