Преглед на кода на Прокимен

{{Обработка|структуриране, форматиране, връзки}}

Думата от гр. означава предстоящ. Представлява стих от псалом предшестващ четенето на Свещеното Писание и някога съответстващ на съдържанието на прочетеното. Придружен е от един стих (обикновен прокимен) или три стиха (велик прокимен). До IV-V век прокименът се състоял от цял псалом, който бил пят със съответни стихове. Прокименът е част от богослужебната традиция на всички източни църкви. Прокимените предназначени за всеки ден от седмицата се наричат седмични. За неделя вечер прокименът е “Господ царува...” (Пс. 92:1), за понеделник вечерта  “Господ чува, кога викам към Него...” (Пс. 4:4), за вторник вечерта  “Милостта Ти да ме придружава...” (Пс.22:6), за сряда вечерта  “Боже, чрез Твоето име...” (Пс.53:1)... Великите прокимени са съответно “Кой Бог е тъй велик...” (Пс.76:14), “Нашият Бог е на небесата...” (Пс.113:11) и др. Прокимените през Четиридесетницата са стихове от псалми, взети от Пс. 1 за понеделник на първата седмица до Пс. 137 за велика сряда. Прокимените на неделната утреня са два. Първият от тях се променя в зависимост от празника. Вторият прокимен е “Всичко, що диша да хвали...”. Прокимените били заимствани от азматичната панихида и нямат общо с утренята извършвана в манастирите. Прокименът на Литургията се пее по чина на обикновената вечерня. Той се отличава с особено богатство на мелодията, с нейната краткост. Напевът е много разнообразен за различните гласове, за едни той придава радостен колорит (както за 8 глас на Пасха и Рождество Христово), за други  много печален (както за 6 глас  заупокоен прокимен и за 7 глас.). В римската литургия на нашия прокимен съответства graduale, но той се пее след Апостола. Името си получил от това, че се пеел от тази степен (gradus) на амвона, от която се четял Апостола. Той, както нашия прокимен, заменил пеенето на целия псалом, в това място на Литургията с четене. Промяната дошла през V-VI век при Лъв Велики, може би защото пеенето на целия псалом довело до усложнение на музиката. Чинът на пеене на graduale много напомня нашето пеене на прокимена, особено в своя древен вид. По Ordo romanus  (VII вeк) първият певец започва респонсория и целият хор отговаря, след това пак един пее респонсория, след това хорът още един път 1 стих и певецът също, но на висок глас след това хорът го пее още един път. Сегашният устав  Graduale romanum от 1886 г. съкратил този чин: двама певци започват респонсориума, от него пеят само една или две думи, а хорът завършва, след това двамата певци довършват стиха. Интересното е, че graduale не се пее през Петдесетница. Средновековните литургисти изясняват, че това е много печална песен по своя характер, в сравнение с древната Алилуя, която е подготвителна песен към Евангелието. Прокименът изобразява покайната проповед на Йоан Предтеча, а Алилуия  радостното благовестие за Христос. От 8 възкресно-литургийни прокимени само 2 са с молитвено съдържание: на 1 глас “Буди Господи милост твоя...”( Пс. 32:22) и на 6 глас “Спаси, Господи, люди твоя” (Пс. 27:9), един с упователен характер на 5 глас (паралелен в музикално отношение и по съдържание с 1 глас: “яко же уповахом”): “Ти Господи сохраниши...” (Пс. 11:8), а останалите са с хвалебствен характер по-подходящи към тона на възкресната служба; най-хвалебствено звучи 4 глас: “Яко возвеличишася дела твоя...” (Пс.103:24), паралелен на него по съдържание е 3 глас “Пойте Богу нашему...”(Пс.46:7) и 8 глас “Помолитеся (на еврейски  дайте обет) и воздадите...” (Пс. 75:12), на който е паралелен 2 глас “Крепости моя и пение...” (Пс. 117:14) и 7 глас “Господ крепост людем своим даст...” (Пс. 28:11).  Нарича се прокимен за това, че се поставя преди другите стихове. Историческите свидетелства показват, че литургийни прокимени са дадени от Йерусалимските последования за страстната и пасхална седмица от IX в., от Устава на Великата Църква от IX век. Всички прокимени в сегашна употреба са дадени от Евергетидския устав (XI-XII век), с тази особеност, че прокименът на VI глас служи и за 4 глас.

== Източници ==
* Дякон Иван Иванов: "Между ангелите и човеците. Литургическата музикално-химнографска традиция на исихазма". 
[[Категория:Църковна музика]]