Преглед на кода на Евангелие от Матей

[[Картинка:Durham-Матей.jpg||right|frame|]]''Евангелие от Матей'' е първото от каноничните [[Евангелие|Евангелия]]. Разделено е на двадесет и осем глави и е изградено във вид на свързан разказ, в който са вмъкнати няколко (пет или, според други оценки, седем) по-дълги слова на Христос. Хронологичните рамки на Евенгелие от Матей са от [[Рождество Христово|Рождество]] до последното явяване на Възкръсналия в Галилея. Авторът не съобщава в текста почти нищо за себе си.
 
== Композиция ==

* Пролог за раждането и първите години от живота на Спасителя (1-2); 
* [[Йоан Кръстител]] и начало на Благата вест за Царството (3-4); 
* [[Проповед на планината|Проповедта на планината]] (5-7); 
* Десет галилейски чудеса на Христос, наставления към учениците (8-10)
* Начало на противодействието срещу Христос; притчи за Царството (11-13); 
* Повратна точка - изповядването на Петър; заповеди за общините (14-18); 
* Път към Голгота; притчи за Съда (19-25); 
* Страдания и [[Възкресение]] (26-28). 

Еп. Виталий (Гречулевич), еп. Касиан (Безобразов) и други [[екзегет]]и отбелязват, че словата на Христос, цитирани в Евангелие. от Матей, са съставени от по-кратки, които в евангелие от Марк и евангелие от Лука често имат друга последователност.

== Особености на Евангелие от Матей ==
Първото евангелие се отличава с определено единство на стила, който може да бъде характеризиран като приповдигнат, тържествен, почти богослужебен (Дайсман). В него има много по-малко ярки детайли, с които изобилства [[евангелие от Марк]], и то съвсем не прилича на обикновени спомени. Според М.Д.Муретов то "не е житейска история на [[Спасител]]я в тесния смисъл на думата, а е по-скоро дедукция, извод от тази история: то я използва само като средство за доказване на една определена мисъл, че Христос е истинският, обещаният в [[Стар Завет|Стария Завет]] [[Месия]]" (същото мислят Глубоковски и Тареев). За тази цел евангелистите често цитират пророчества от [[Стар Завет|Стария Завет]], посочвайки тяхното изпълнение, докато Спасителят е жив (с формулировката "за да се сбъдне...). Тези цитати, взети отделно, представляват антология на месианските пророчества и [[предобрази]]те, аналогична на антологиите, които са съществували в Кумрана.

В тясна връзка с изброеното по-горе се намират особеностите на Евангелието от Матей, които свидетелстват, че то произхожда от кръговете на християните-евреи. В Евангелието от Матей Божето царство се нарича Небесно царство, тъй като евреите, избягвайки отново да употребят името на Всевишния, го заменят с думата "небе". Матей нарича Христос по-често от другите Давидов син (в Мк и Лк това название се среща само два пъти). Матей не обяснява старозаветните обичаи и палестинските изрази (като "рака" и "[[мамон]]"), докато Марк често прави това. В първото евангелие се говори за десятък, за Закона, за дар, който се поставя на жертвеника (23:23; 5:23). Христос нарича злото дело '''nomja''', което ще рече нарушаване на Закона (7:23), чиято непоклатимост се подчертава особено (5:17:18). Посочената участ, която имат праведниците от Авел до Захария (23:35), предполага такова подреждане на еврейската Библия, при което Захария фигурира в последната книга на канона (2 Пар). Христос изпраща апостолите само при израелтяните (10:5), а мисията сред езичниците Евангелието от Матей вижда единствено като далечна перспектива. В някои случаи Мт придава на думата "книжник" положителен нюанс (13:52; 23:34). 

Евангелистът често цитира [[Стар Завет|Стария Завет]]  не по [[Септуагинта]], а по еврейския текст. Но този палестински колорит още не дава основание да се смята, че авторът на първото евангелие е принадлежал към кръга на християните-законници от общината на св. Яков. Той е прекалено суров към юдеите, което едва ли е било възможно за членуващ в общината на св. Яков. В Мт присъстват явни следи от елинистичен "жизнен контекст", от гръцки алитерации и игри на думи. Някои еврейски думи и изрази ([[Емануил]], [[Голгота]], молитвата на разпънатия Спасител) се обясняват на читателя. От това може да се направи извод, че Евангелие от Матей, подобно на Послание от Яков, е написано по-скоро за християните-евреи от диаспората през период, когато общината на Христовите ученици още не се е обособила напълно от юдейската община, но вече се намира в конфликт с нея. Евангелие от Матей отразява също и растящото самосъзнание на Църквата. Само в него се употребява думата еклисия (гръц. `църква`) по отношение на вярващите в Христос (16:18; 18:17), на Божия народ, който в сотирологичната перспектива на [[Нов Завет|Новия Завет]] се превръща в истински "остатък", в Христовата църква.

== Авторство на Евангелие от Матей според Преданието. ==

Двойствеността на Мт, неговият гръко-еврейски характер може да се обясни вероятно с указанията, които дава [[Папий Йераполски]]: "Матей е записал разговорите на Иисус на еврейски език и ги е превел според възможностите си"  ([[Евсевий Кесарийски]]. "Църк. история", III, 39, 16). Някои екзегети смятат, че под "еврейски" в случая се подразбира арамейски език (прот. М.К.Сперански и др.). Но не по-малко обосновано е мнението, че евангелистът е писал на еврейски език (Глубоковски, Карминяк и др.). 

Думата "разговори" посочва, че първоначално Евангелие от Матей е представлявало сборник със слова на Христос, свързани с [[наративна част]]. Въпросът за гръцкия текст на Мт все още не е решен окончателно. Глубоковски го смята за "точен превод", но много голяма част екзегети от всички конфесии не виждат в текста на Мт дословен превод, а преработка. Още през ІV в. блаж. [[Ероним]] пише, че преводачът и времето на превода са неизвестни ("За знаменитите мъже", 3). 

Съвпаденията между Мт и Мк се обясняват обикновено с това, че преводачът на Мт е използвал Мк. Има и противоположно мнение, но то е спорно, тъй като едва ли евангелист Марк би пропуснал проповедта на планината, ако разполагаше с текста на Мт. Еврейският (или арамейски) оригинал на Мт е написан явно много рано. "В полза на това, че Мт се появява преди 70 г., говори и липсата на разчленяване в есхатологичното му учение на това, което се отнася за съдбата на Израел, и това, което засяга съдбата на света"(еп. Касиан). Датировката на еврейския текст на Мт се колебае между 40-те и 50-те години. Гръцкият текст на Мт е бил създаден, както е прието да се смята, ок. 70 г., макар че понякога се сочат 80-те години. Към средата на ІІ в. авторството на ап. Матей е широко признато от всички църкви. 

== Апостол Матей в [[Нов Завет|Новия Завет]] ==

Ако авторството на ап. Матей е измислица, както мислят много радикално настроени критици, не става ясно защо преданието нарича евангелист именно еврейския митар. Неговата роля в евангелската история не е забележителна с нищо. Той живеел в Капернаум и събирал такси на митницата, установена там от тетрарха Ирод Антипа. Призован от Спасителя да Го последва, Матей Го поканил в дома си, където се събирали другарите му по професия (9:9-13). Други достоверни сведения за Матей няма. В Мк 2:14 митарят се нарича Леви Алфей, а в Лк 5:27 - Леви (в списъка на апостолите: Матей - Лк 6:15). Явно Леви е било собственото име на митаря, а Матей (евр. матайя `дар от Повелителя`) - прозвище (ср.: Симон-Петър) или второ име (ср.: Йосиф Варнава). Ако бащата на Леви, Алфей, може да се отъждестви с бащата на Яков Алфей (Мк 3:18), Леви и Яков са били братя като синовете на Зеведей. Професията на Матей "изисквала от него да говори и пише както на арамейски, така и на гръцки, а вероятно и на латински език" (Д.Стенли). Известността си ап. Матей дължи на това, че е записал по-рано от другите думите на Иисус. Използвайки първото евангелие в запазилия се гръцки вариант, Църквата е признала с това неговата боговдъхновеност.

== Вижте също ==
* [[Евангелие]]
* [[Евангелие от Марк]]
* [[Евангелие от Лука]] 
* [[Евангелие от Йоан]]

== Източници ==
{{Библиология Мен, Николов}}
[[Категория:Библеистика]]
[[Категория:Свещено Писание]]