Преглед на кода на Дидахи

'''Дидахи''' или ''Учение на 12-е апостоли'' е новозаветен апокриф, който понякога в древността е бил причисляван към каноничните книги. На него се позовават [[Евсевий Кесарийски]], св. [[Атанасий Велики]] и други древни църковни писатели. В ново време текстът става известен благодарение на откриването му от Никомедийски митрополит Филотей в препис от 11 век. Първоначално се считало, че книгата е написана през апостолското време, тоест на границата между първи и втори век, но по-късно се наложило схващането, че става дума за текст от първата половина на 2 век, макар че по датировката все още се спори. Текстът е сборник от отделни поучения, които могат да се разделят на две части. От 1 до 6 глава са записани нравствени заповеди, а от 7 до 10 се разглеждат въпроси на църковния живот. Дидахе отразяват този стадий от ранната църковна история, когато все още са съществували странстващи [[апостол]]и и [[пророк|пророци]], и когато последованието на [[Евхаристия]]та се е отличавало с голяма простота. Но в Дидахе се упоменават вече [[епископ]]и, които управляват отделните общини. 

Дидахи представлява вид [[катехизис]], в който са включени назидателни, в това число и евангелски изречения. Макар че по време на написването му Църквата вече окончателно се е обособила от [[синагога]]та, в паметника е видно йудейското влияние. Затова някои изследователи считат, че той произхожда от средите на йудео-християните и е възможно в него да са се съхранили ранни [[аграфи]] (изречения, приписвани на Христос, които не се срещат нито в каноничните книги, нито в апокрифите).
[[Категория:Текстове]][[Категория:Ранни християнски писания]]