Дверия - Потребителски приноси [bg]

Дякон

2008-07-03T18:05:16Z

Magda: ro

'''Дякон''' ''(от гр. diakonos - служител)'' е най-ниската (първа) степен на свещенството, учредена още от самите [[апостол]]и. Дякон е наречен така заради задължението му да служи като помощник по време на [[богослужение]]то. Дяконът може да участва в [[съслужение]] с [[презвитер]]ите и [[епископ]]ите в [[тайнство|тайнствата]], [[обряд]]ите и богослуженията, без да има правото да ги извършва самостоятелно. Пряко е подчинен на [[престоятел]]я на [[храм]]а.

Първото споменаване за служението на дяконите в християнската литература е в посланията на св. ап. [[Павел]]. По отношение на нравствените качества на дякона и неговата съпруга, в първото послание до [[Тимотей|Тимотея]] е казано: ''"Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба, да пазят тайнството на вярата с чиста съвест. И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони. (1 Тим. 3: 8-13)''

Първоначално длъжността на дякона е била организационно-стопанска - състояла се е в грижа за издръжката на бедни и болни. В последствие (2-3 век), дяконите започнали участват и при извършване на общественото богослужение и изобщо станали помощници на презвитерите и епископите - грижили са се за реда в храма, помагали са в [[олтар]]а, можели и да проповядват [[Евангелие]]то. Регламентирането на задълженията на дяконите е обсъждано на [[Вселенските събори]].

[[Категория:Църковно устройство]]

[[en:Deacon]]
[[ro:Diacon]]

Александрийска патриаршия

2008-06-23T21:26:47Z

Magda: fr

До [[Халкидонски събор|Халкидонския събор]] християните в Египет били обединени в една патриаршия. [[Христологични спорове|Христологичните спорове]], възникнали след Халкидон, довели до [[разкол]] в Египет: болшинството, предимно копти, отхвърлили решението на [[събор]]а, а малцинството, предимно гръцки войници, търговци и императорски чиновници в региона приели Халкидонските решения. Към 7 век в Египет живеели около 17-18 милиона копти и около 200 000 гърци. В началото и двете групи служили по древната александрийска [[литургия]], но впоследствие в гръцката Патриаршия усвоили [[византийската св. Литургия]] и през 12 век александрийският обряд окончателно изчезнал.

След арабското завоюване на Египет през 642 г. и изтеглянето на византийските войски, останалите там гърци често били подлагани на [[гонение]]. Положението на православните станало още по-тежко след завоюването на Египет от турците през 16 век. Тогава гръцките [[патриарх|патриарси]] на Александрия се прибрали в Константинопол и често били назначавани от [[Вселенски патриарх|Вселенския патриарх]]. Пряката намеса на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]] в управлението на Александрийската църква приключва през 1858 г. след смъртта на [[Йеротей I]].

[[Патриарх Мелетий II]] (1926-1935) създал правила за самоуправление на [[патриаршия]]та, които предложил за одобрение на египетското правителство. Според тях, Александрийската патриаршия е независима и се защитава от египетската държава. Така Мелетий станал първият православен патриарх, признат с кралски декрет. По това време Египет вече не бил в състава на Османската империя. Патриарх Мелетий основал Свето-Атанасиевската [[семинария]], реорганизирал църковните съдилища и разпрострял [[юрисдикция]]та на Александрийската патриаршия над цяла Африка. Затова и започнал да се титулува “патриарх на Африка” вместо само “патриарх на Египет”.

В началото на 20 век значителната имиграция на гърци и православни араби в Египет и други части на Африка довело до нарастване числеността на Патриаршията. През 1907 г. в Египет имало 197 000 гърци, а през 1997 г. те били останали 165 000.

През 1930 г. в Уганда възниква движението за присъединяване на африканците към [[Православие]]то, ръководено от бившия англиканин Рейбън Спартас. През 1946 г. той бил приет в [[литургично общение]] с Александрийската патриаршия, а основаните от него православни общини в Източна Африка се организирали през 1958 г. в Иринополска архиепископия с център в Найроби. Тук служат все повече местни православни клирици. През 1998 г. в Кения има 80 православни свещеници, в Уганда – 22, в Танзания - 11. През ноември 1994 г. Св. Синод на Александрийската патриаршия създава [[епархия]] в Уганда и избира нейния пръв [[митрополит]] Теодор Нагям. Той е първият чернокож [[клирик]], който става глава на епархия в Александрийската православна църква.

Патриаршията се управлява по правила, създадени през 19 век. Тези правила утвърждават синодална система на управление, за разлика от дотогава съществуващата патриаршеска система на управление. Патриархът се избира както от клириците, така и от миряните. Св. Синод се състои от не по-малко от 7 митрополита, и се събира за заседание не по-рядко от два пъти в годината.[[Категория:Православна Църква]]

[[ar:بطريركية الإسكندرية للروم الأرثوذكس]]
[[en:Church of Alexandria]]
[[es:Iglesia Ortodoxa de Alejandría]]
[[fr:Église d'Alexandrie]]
[[ro:Biserica Ortodoxă a Alexandriei]]

Иконостас

2008-06-04T18:25:24Z

Magda: /* Източници: */ fr

'''Иконостас''' ''(от гр. εἰκονοστάσιον - [[икона]] и стасис – местоположение)'' - преграда от резбованно дърво с икони (обикновено няколко пояса) и Христовото разпятие, отделяща олтара от средната част на храма. Иконите са обърнати на запад (към богомолците). В средата на иконостаса са [[царски двери|царските двери]] ('''5'''), а отстрани има еднокрилни врати ('''6''') и ('''7''') с икона или вход със завеса.

Над царските двери се слага или образ на лъчезарно слънце - символ на Бога, или някой символ на Св. Троица, или т.нар. [[Неръкотворен образ]] или т.нар. [[деисис]]. По-горе се поставя картината на Тайната вечеря ('''9''') и най-горе [[Разпятие]]то Христово. Над [[Разпятие]]то виси канило.
[[Картинка:Iconscreen.png]]

== Редове от икони в иконостаса ==

*'''Втори ред''' (т.нар. царски икони, големите икони) единственият пояс, който задължително присъства в иконостаса. Царските икони се подреждат обикновено така: от дясната страна на царските двери са иконите на [[Иисус Христос]] ('''2'''), св. [[Йоан Кръстител|Йоан Предтеча]] ('''3''') и на св. архидякон [[Стефан, архидякон|Стефан]] (на южната врата '''7'''); отляво на царските двери са икона на св. [[Богородица]] ('''1'''), на [[храмов светия|храмовия светия]] или храмовия празник ('''4''') и на св. [[архангел Михаил]] (на северната врата '''6''').Възможно е в двата края на иконостаса да има допълнителни икони с особено тачени от енорията или поместната църква светци ('''8''').
*'''Първи ред''' (най-долният ред) – съдържа събития от Стария Завет, историята на грехопадението и т.н. В някои руски храмове под тази редица има и още една, почти до пода, която изобразява дохристиянски езически философи (Сократ, Платон, Вергилий и др.).
*'''Трети ред''' – иконите изобразяват евангелски събития: [[Господски празници|Господски]] и [[Богородични празници]].
*'''Четвърти ред''' – иконите изобразяват св. [[Апостол]]и
*'''Пети ред''' – икони, изобразяващи [[мъченик|мъченици]]
*'''Шести ред''' (по-често срещан в руските храмове) - св. пророци и старозаветни патриарси.

== История на иконостаса ==

''' Ниска преграда (парапет)'''

Смета се, че първоначално не е имало никаква преграда между св. олтар и средната част на храма. Съществуват сведения, според които някои от катакомбите използвани за богослужебни събрания на първите християни бил обособен олтар, отделен от останалата част на помещението с ниска преграда.

Според свидетелството на [[Евсевий Кесарийски]] (+339), император [[Константин Велики]] (+337) наредил във всички новопостроени храмове в империята олтара да бъде отделен от централната част на храма чрез невисока преграда от дърво, камък или метал. Явила се приемница на съществуващите до тогава прегради между отделни части на езическите обществени сгради. Постепенно достъпът на християните до олтара бил ограничен. Съгласно 69 правило на [[Шести вселенски събор|Шестия вселенски събор]] (680 г.) "На никой мирянин да не се разрешава да влиза вътре в свещения олтар...".

'''Възникване на колоните с архитрав (съединителна горна греда)'''

Около VІ век по времето на император [[Юстиниан]] (+565) съществуващата между олтара и централната част на храма преграда загубила първоначалните си функции. Над тази преграда били издигнати колони, върху които бил поставен архитрав. Малко по-късно върху него започнали да изобразяват кръстове, а впоследствие и свещени изображения. Пространството между колоните било закрити от завеси заимствани от старозаветната скиния (Изх.27:11-16). Завеса за закриване на св.трапеза съществувала в някои храмове и по-рано, но била закачена на колоните на кивория (балдахина) над св.трапеза. Първоначално в една три или повече корабна базилика така оформената преграда закривала само централния кораб.

'''Свещени изображения върху архитрава'''

Най-ранните сведения за съществуването на свещени изображения върху архитрава представляват описание на няколко медалиона с образите на Господ Иисус Христос, св.Богородица, ангели, пророци и апостоли в църквата "Св.София" в Константинопол. Според едно предание византийският император Василий Македониан (+886) поставил върху тази преграда икона на Господ Иисус Христос, св.Богородица и св.Йоан Кръстител от двете Му страни, композиция известна като "деисис" ("моление"). Дъската, върху която били изобразени била наречена "темплон", определение, което впоследствие било дадено на целия иконостас. Вероятно е композицията "деисис" ("моление") да е заимствана от сирийски богослужебни текстове от началото на V век - "Мария, която Те е родила и Йоан, който Те е кръстил, да се молят за нас и помилуй нас...". Първоначалното му място било в средата на архитрава между централната врата на иконостасната преграда наречена по-късно "свети двери". Скоро след това трите образа от "деисиса" били разделени и поставени от двете страни на светите двери като оформили т.нар."местен" или "царски" ред икони на иконостаса.

През VІІ-VІІІ век към образите на Господ Иисус Христос, св.Богородица и св.Йоан Кръстител започнали да прибавят и други образи на застъпници и ходатаи за човешкия род. Сред най-ранните образи поставени върху иконостаса били тези на пророци, апостоли и някои събития от земния живот на Господ Иисус Христос. В повечето от построените до [[Седми Вселенски събор|Седмия Веселенски събор]] (787 г.) храмове той продължавал да представлява разположена между колоните мраморна, каменна или метална преграда украсена на места със свещени изображения.

'''Възникване на иконостасите, състоящи се от няколко реда '''

Трудно е да бъде определено кога иконостасът получил окончателната си форма. Св.[[Симеон Солунски]] (+1429) не познава иконостас, който изцяло отделя олтара от централната част на храма. Това дава основание на някои изследователи да предположат, че се е появил не по-рано от ХV-ХVІ век. За родина на високия иконостас е считана Русия. Там още през ХІV век съществували иконостаси състоящи се от няколко пояса. Класическата им форма включвала пет пояса, но около ХVІІ век броят им нараснал на седем и повече. В него били вложени сложни богословски идеи, които не добили популярност в другите източни църкви. “

'''Възникване на дървените иконостаси'''

След края на византийската епоха постепенно каменните, зиданите и металните иконостаси отстъпили място на изработените от дърво. Едни от най-ранните центрове за изработка на дървени иконостаси бил остров Крит, който бил под венецианско владение. През ХVІІ век в Епир започнали изработването на иконостаси, намерили място в някои храмове на територията на България. Почти по същото време на [[Света Гора]] и в Македония се формират нови центрове развиващи дърворезбеното изкуство.

Един от най-старите дървени иконостаси запазени в България е този от църквата "Св.апостол Петър" край с.Беренде (Пернишко) произхождащ от ХІV век. Фрагменти от иконостаси изработени около ХVІ век са запазени в църквата "Св.Тодор" в град Несебър. От ХVІІ век са и свети двери на неизвестна несебърска църква. През 1577 г. е изработен вторият ред на иконостас от Бачковския манастир. Стари образци на иконостаси са съхранени още в църквата "Рождество Христово" в с.Арбанаси (Великотърновско), в църквата "Св.Петка" в с.Вуково (Дупнишко), в параклиса "Въведение Богородично" в Пловдив и др.

===Източници===
*[[:en:Iconostasis|Orthodoxwiki: Iconostasis]]
*Архим. Авксентий: “Литургика”
*Архим. Серафим (Алексиев): “Нашата вяра”

[[Категория:Църковна архитектура]]
[[Категория:Иконопис]]

[[en:Iconostasis]]
[[fr:Iconostase]]
[[ro:Iconostas]]

Евангелие

2008-06-02T18:03:56Z

Magda: /* Източници */ el

[[Картинка:Luke-papyrus.jpg|right|frame|Евангелие от Лука, древен папирус]]'''Евангелие''' (гръцки: ευαγγελιον, иврит: "бесора" - блага вест) в общ смисъл e добрата вест за идването на Божия Син, [[Иисус Христос]] сред хората да изяви с учението и живота си характера и волята на [[Бог|Бога]], за неговото [[възкресение]], за Божието [[опрощение]] за [[грях|греховете]] на света.

Евангелия освен това се наричат четири книги от Новозаветния [[канон]], които са центъра на [[Нов Завет|Новия Завет]] и на цялата [[Библия]]. Те описват раждането, живота, [[разпятие|разпятието]] и [[възкресение|възкресението]] на [[Иисус Христос]], а също така неговото учение, разкрито в [[притча|притчи]] и [[проповед|проповеди]].

Освен каноничните Евангелия - [[Евангелие от Матей]], [[Евангелие от Марк]], [[Евангелие от Лука]] и [[Евангелие от Йоан]], съществуват [[апокриф|и други]], но Църквата е признала само четирите за истински израз на апостолското Благовестие. Най-ранните писмени свидетелства за четвероевангелието като за свещени книги, приети от Църквата, са от ІІ в. (виж еп. [[Папий Йераполски]], [[Татиан]], [[Антимаркионов пролог]], [[Мураториев канон]], св. [[Ириней Лионски]]).

== Произход на названието "Евангелие" ==

В античната си употреба терминът "Евангелие" означава провъзгласяването на някаква радостна вест (напр. съобщение за победа), тържеството в чест на тази новина или наградата, която получавал вестителят на радостта. Аналогичен смисъл има думата "бесорб" в [[Стар Завет|Стария Завет]] (Ис 52:7; 61:1), където придобива сотирологичен оттенък. В устата на Иисус и при първоапостолите думата "Евангелие" не се отнася за книга, а за проповедта на спасяващия Бог и за съдържанието на тази проповед (Мт 11:5; Лк 4:18; Деян 5:42; Рим 1:1).

Не е известно кога писменото запазване на Благовестието за идването на Христос е получило названието "Евангелие"; във всеки случай ако през първата половина на ІІ в. Папий и [[мъченик]] [[Юстин Философ]] още не употребяват това име (според Уескът и Дж.Лайтфут първото название на Еванелието е било "[[Логия|Логии"]]), към края на същото столетие то става общоприето. Благата вест на Христос се предавала от апостолите и затова в записаната си форма започнала да се нарича "евангелие от (гръц. kata - според, по) Матей", "от Марк", "от Лука" и "от Йоан". С това се подчертава, че първоизточник на Евангелието е [[Спасителят]], за думите и делата, на Когото [[Църква]]та свидетелства чрез устата на евангелистите.

== Предание, Църква и Евангелие ==

Спасителят проповядва само устно, запазвайки с това Църквата от обоготворяването на буквата. В годините на мисионерската дейност на св. ап. Павел все още няма евангелски текст, авторитетен за всички. Апостолът се опира на църковното предание като на учение, което е възприел от Повелителя (1 Кор 11:23; 15:3; показателно е, че в Деян. 9:4 гонителят на Църквата е представен като гонител на Иисус). Така устното Евангелие е едновременно и Благовестието на Спасителя, и Блатовестие на Църквата за Него, което се отнася напълно и за каноничните Евангелия. Те не са написани в жанр "биография на велик човек" в античния (като при Плутарх) и в съвременния смисъл на думата, целта им е да провъзгласят Изкупителя. Има основания да се смята, че Евангелията са се създавали не просто като книги за лична употреба, а на първо място като богослужебни текстове, четени по време на молитвени събрания на християните и при подготовка за кръщение. Това се установява в християнската литургична практика.

== Светът, за който е предназначено Евангелието ==

За да разберем по-пълно Благата вест, трябва да вземем предвид историческата среда на апостолското време. Евангелистите се обръщат основно към четири културни ареала: юдейски, източноелинистки, гръцки и римски.

=== Юдейският свят ===
Юдейският свят, който се дели на метрополия (Палестина) и [[диаспора]], разглежда религията като цялостен образ на живота, като система от вярвания и поведение, определена със заповедите на [[Закон]]а и [[Предание]]то. Храмовият ритуал, макар че е на уважение, все повече отстъпва на заден план, засенчен от многообразни обреди и устави, обхванали всичките аспекти на всекидневието. Основи на живота са строгият морал и отделянето от езичниците, което Законът установява. Почти всеобщата грамотност допринася за разпространяването на Библията сред всички слоеве на населението. През [[междузаветния период]] есхатологичните и месианските надежди достигнали своята кулминация. Народът вярва, че настъпването на Божието царство ще сложи край на езическата тирания, ще изтреби злото на земята и ще преобрази мирозданието. Това страстно очакване на новия свят се споделя от почти всички юдеи (с изключение на [[садукеи]]те и групите, обзети от идеите на елинистичната философия и мистицизма), но старозаветната Църква няма пълно вероучително единство и авторитетна ортодоксия, защото в Палестина съществуват редица течения и секти. Общопризнати са ученията за Единия Бог и Откровението, за [[Завет]]а и Обещанието, макар че се интерпретират различно. Разликите засягат и личността на Месия, и характера на Божието царство. Няма единомислие по въпроса за външния свят: едни учители не вярват в спасението на езичниците, а други, напротив, допускат приелите вярата им в общината и водят мисионерска дейност. С най-широки възгледи се отличават евреите от диаспората, които се запознават с античната култура и възприемат някои нейни елементи.

=== Еленизираният изток ===
Елинизираният Изток, за когото също е предназначена апостолската проповед, включва области в Мала Азия, Сирия и Египет. Културата на населяващите го народи вече три века носи синкретичен характер. Източните вярвания и обичаи постепенно придобиват елинистична окраска. Койне става международен език. Нараства многообразието на идейните и религиозни течения. Култовете към боговете на плодородието, умиращи според митовете през есента и възраждащи се през пролетта, вярата в астрологията, магията и всевъзможните суеверия съжителстват с монотеистичните тенденции, рационалната философия и мистицизма. Вярата престава да се отъждествява с чисто националната традиция, култовите обреди прекрачват етническите граници. Все по-нашироко се разпространява образованието, появяват се музеи, библиотеки, енциклопедии. Наследството на старите философи се цени високо, но интелектуалните кръгове са по-склонни да приемат учението на стоиците. Чрез неопитагорейството проникват религиозни идеи и вярвания дори от Югоизточна Азия (в Средиземноморието се появяват будистки мисионери). Езическите мистерии обещават безсмъртие на тези, които се посветят в тайните им обреди.

Пророчествата, приписвани на Сивила, предсказват близък край на стария свят и началото на нова епоха. Всичко това става на фона на общ упадък на нравите. Римското владичество подкопава основите на националното самосъзнание.

След присъединяването си към империята на цезарите Гърция и Македония постепенно клонят към залез. Броят на населението им рязко намалява, много градове се превръщат в римски колонии; икономическият и политическият живот замира почти навсякъде с изключение на големите търговски пристанища. Традиционната религия запазва своите позиции предимно в селата. А в градовете, макар че старите светилища все още се почитат, се засилва влечението към източните учения или към победилия скептицизъм. Елинският култ е по начало свързан с градския, полисния строй и когато полисите загубват политическата си независимост, настъпва дълбока криза. Въпреки това в много храмови центрове (напр. в столицата на "Йонийска Гърция" Ефес) религиозните езически чувства съвсем не отслабват.
Подчинил по времето на Август (27 г. пр.н.е. - 14 г.) цялото Средиземноморие, Рим отдавна се гордее със своята набожност, суров морал и любов към традициите. Но под "религия" римляните разбират не толкова вътрешния духовен стремеж на човека, колкото ритуалния ред, който е съставна част от обществения ред. Опитите за религиозни реформи и заимстването на гръцкия пантеон от римляните (ок. 200 г. пр.н.е.) не съживяват вярата, тъй като поклонението на олимпийските богове се е превърнало и при самите гърци във формалност.

=== Рим ===
Рим е принуден да плаща световното си господство: забогатяването за сметка на завзетите страни е съпроводено с деградация на обществото. Заможните класи тънат в разкош, надпреварата за богатства и изтънчени развлечения се е превърнала в нещо като "спорт". В същото време се разраства чудовищно институтът на робството; в столицата се стичат тълпи от бедняци, които правителството е принудено да храни и да развлича с кървави циркови представления. Всичко това разклаща нравствените устои, характерни за римляните през републиканската епоха. Само образованите слоеве се придържат, както и в Гърция, към строгата етика на стоицизма. Религиозният вакуум се запълва бързо с проникналите в Рим източни култове и учения на различни секти. Въпреки спънките от страна на властите римляните почитат на драго сърце Изида, Серапис, Сабазий, стават юдейски прозелити и адепти на мистериите. В обществото се засилват настроенията, свързани с индивидуализма, скепсиса и плюс това с мистицизма. Разрастването на империята и духовния космополитизъм, донесен от гърците, разрушават някогашното единство на религията и държавата. Официалният култ към императора, въведен от Август, не успява да спои духовно населението на държавата.

Такъв е светът, комуто предстои да чуе евангелската проповед. Той има богато културно наследство - литература (Хораций, Вергилий, Овидий), философия (Панеций, Филон Александрийски, Сенека), техника, наука (Плиний Старши, Берос, Варон); той разполага с мощни сили за потискане - армия, полиция и чиновнически апарат. Но в същото време това е свят, близък до крушението, потопен в продължителна криза - социална, нравствена, религиозна.

== Апостолскате керигма и евангелието ==

Ако се съди по [[Книга деяния на апостолите|Деяния]] и [[Послания на апостолите|Посланията]] на апостолите, тяхната проповед се е отличавала по съдържание от каноничните Евангелия. Тя е преди всичко вдъхновена от призива за нов живот, от провъзгласяването на вестта за това, че Бог се е разкрил на страдащия свят чрез Спасителя Христос. Тази начална [[керигма]] [[Дод]] обобщава така: "Както са предсказали пророците, Бог въздигна Иисус, Своя Син, показвайки чрез него силата Си. Той бе отхвърлен, разпънат и умря, но Бог го възкреси, на което ние сме свидетели. Повярвайте в него, разкайте се и приемете кръщението!" Такава проповед е наистина радостна вест за света, толкова нуждаещ се от спасение. Ап. [[Петър, апостол|Петър]], първомъченик [[Стефан, първомъченик|Стефан]], апостолите [[Филип, апостол|Филип]], [[Павел, апостол|Павел]] и други проповедници придават особено значение на [[сотирология|сотирологичния]] смисъл на керигмата, на [[Откровение]]то, което са получили от Божия Дух. А евангелското Предание за живота на [[Христос]] и писменото Евангелие, макар и тясно свързани с керигмата, не са нейно пряко запазване.

Богословите от школата [[история на формите]] се опитват да тълкуват Евангелието чрез "жизнения контекст" на първите общини, свързан с тяхната керигматична дейност; в действителност Евангелията са имали друг източник - исторически, а именно - Преданието на Църквата за Христос и свидетелствата на очевидци за обстоятелствата на земния Му живот.

Това става ясно при сравнение на Евангелето с Деянията и Посланията на апостолите. Единствената книга от [[Нов Завет|Новия Завет]], близка по "жизнен контекст" до [[синоптици]]те е Посл. на ап. Яков (разликата в "контекста" им е свързана само с това, че Як е предназначено за християните от еврейската диаспора).

=== Жизнен контекст на църквите, описани в Деянията и от ап. Павел ===
Характеризира се със следното:
* отделяне на вярващите в Христос от юдейската община;
* противопоставяне на езичеството, на неговата религия и на неговите нрави;
* живот на християните сред друговерци, по-специално засягащ въпроса за идоложертвената храна;
* трудности във взаимоотношенията между евреи и "елини" вътре в Църквата;
* взаимна връзка между Благата вест и старозаветния Закон, по-специално по въпроса за обрязването;
* отношения на групировките сред християните;
* раразпределение на имуществото в общините на вярващите;
* отношение към държавната власт;
* спорове за кръщаването на хора от чужди народи, които не са приели обрязването и други обичаи на старозаветната Църква;
* рядка употреба в [[езико-християнство|езико-християнските общини]] на изрази като "[[Син Човешки]]" и "[[Божие царство]]" (при това за тях са характерни изразите "[[Спасител]]", "[[Църква]]", "[[тайна]]").

=== Жизнен контекст, изобразен от Евангелията ===
Като се обърнем към Евангелиеята не е трудно да се убедим, че те отразяват съвсем друг "жизнен контекст":

* формалното отделяне от юдейската община там все още не е казано нищо;
* въпросът за езичеството и за проповядването сред езичниците фактически още не се поставя (освен в следпасхалния завет на Христос);
* проповедта на Иисус се имат предвид хора, изповядващи единия Бог и вярата в Библейското откровение;
* учениците на Христос все още се състоят само от евреи;
* въпросът за Закона и новото Откровение в Евангелието има по-друг оттенък отколкото в Деянията и Посланията на апостолите;
* Евангелията не съдържат свидетелства за групировки вътре в Църквата;
* Христос не дава никакви конкретни указания за реда, по който трябва да се разпределя имуществото;
* отговорът на Христос за данъка на кесаря не засяга същността на гражданската власт, а данъка, който юдеите плащат на чуждоземния завоевател;
* в Евангелията не се казва нищо за условията, при които "елините" се приемат в Църквата;
* в Евангелието понятията "Син Човешки " и "Боже царство" са централни.

Само този кратък списък показва, че Евангеията, макар и написани за езико-християните (освен ев. от Матей), се основават на първоначални палестински предания, чиито корени достигат непосредствено до времената от земния живот на Христос и годините в историята на Йерусалимската църква, предшестващи мисиите сред езичниците (и дори сред юдеите от диаспората). Както казва Харнак, Евангелията не са "партийни манифести" на юдействащи, антизаконници или каквато и да е др. група от епохата на ап. Павел. Те ни отвеждат към самите източници на християнството.

== Уникалност на каноничните Евангелия ==
Уникалността на каноничните Евангелия се вижда не само при сравнението им с Деянията и Посланията на апостолите, но и с [[апокриф]]ите, където в духа на благочестивото любопитство евангелското повествование се допълва с произволни фантазии. Затова намираме в тях чисто фолклорни черти: декоративност, склонност към изобилие от чудеса, поразяващи въображението, емоционална разкрепостеност. Тяхното литературно и религиозно равнище е няколко пъти по-ниско от равнището на каноничните Евангелия.

Четвероевангелието се отличава с удивителна строгост и лаконичност, понякога граничещи с документализъм. Изразните средства на евангелистите са пестеливи, отсъстват морализиращи коментари. ''"Дълбокият смисъл на разказа те разкриват само с намеци, разпръснати по целия текст. Повествованието се води със сдържан, безстрастен тон; цялата сила на впечатлението е в значителността на събитията"'' (Ч.Г.Додд).

Изследванията показват, че езикът и стилът на евангелистите са като цяло "нелитературни", полуразговорни; най-често това са езикът и стилът на обикновените хора. И въпреки това по силата на въздействието си Евангелията превъзхождат творенията на най-големите гении на литературата.

Известният [[схематизъм]] на керигмата се компенсира от впечатлението, което правят боговдъхновените проповедници: в керигмата се отделя сравнително малко място за подробности от живота и учението на Христос - главна била Неговата изкупителна смърт и победното излизане от гроба. А в Евангелията личността на автора се проявява слабо или съвсем отсъства. При това именно евангелистите създават нов, наистина уникален жанр на свещена писменост, в която керигматичната схема е заменена с живия, конкретен образ на Спасителя Христос. Това откритие е чудо на Божия дух в историята на Църквата, защото да измислят, да сътворят този образ не са били в състояние нито самите общини, нито дори такива велики проповедници като св. ап. Павел. Уникалността на Евангелията е в това, че са запечатали лика на истинския исторически [[Богочовек]].

== От устното към каноничните Евангелия. ==
През евангелската епоха сред юдеите думите на религиозните учители трябвало да се помнят наизуст (вж. [[Талмуд]]). Няма основание да се съмняваме, че отначало апостолите са се придържали също към това правило. Но това не означава, че преданията за събитията от живота на Спасителя и неговите думи са били неясни и легендарни. Както показва изучаването на библейската [[устна традиция]] (Герхардсон и др.), тя се е отличавала с необикновена устойчивост и вероятно дори се е опирала на особена група лица, които са имали задължението да пазят традицията. За запазването на устната традиция е помагал и поетичният ритъм на материала, който се усеща дори в превода на Евангелието на нови езици и който е бил удобен за заучаване. В [[Климентините]] (нач. на ІІІ в.) ап. Петър казва: "Около полунощ винаги се събуждам и не мога да заспя заради навика ми да си повтарям наизуст чутите от мене думи на Повелителя, за да ги запомня точно" ("Срещи", ІІ, 1). Дори ако тези думи не са истински, те отразяват вярно отношението на апостолите към това, което са видели и чули (1 Ин 1:1).

Изобилието на [[семитизъм|семитизми]] в Евангелията, отбелязано още през 1518 г. от [[Еразъм Ротердамски]], свидетелства, че първичното Предание и ранните записи са съществували на родния език на Христос и апостолите (вж. по-долу). "Не е изключена възможността - казва архим. Лев (Жиле) - проповедта на Иисус да е достигнала до нас почти такава, каквато са я възприели първите му слушатели".

Поместването в Евангелието на едни и същи слова и разкази в различен контекст доказва наличието на изходни "единици" или "форми", на Предания, които са съществували самостоятелно в досиноптичния период на евангелската писменост (вж. Школа "[[история на формите]]"). Тези източници посочва и св. Лука (1:1).

Явно най-рано са били записани сказанията за Страданията на Христос, което се потвърждава от съществената им еднородност в Евангелията. Ап. Павел ни посочва преданията за [[Евхаристия]]та и [[Възкресение]]то (1 Кор 11:23-25; 15:3-11). Тези запазили се "форми" на досиноптичната традиция са залегнали в основата на Евангелията, които според преданието на светите отци са възникнали между 60-те и 90-те години на І в. Но някои екзегети обръщат внимание на това, че в Евангелията липсват преки указания за разрушаването на храма през 70 г. - факт, който има огромно значение за християнското самосъзнание. Пророчествата на Христос за гибелта на Йерусалим са направени в стила на обобщените предсказания, съответстващи на страшните пророчества от [[Стар Завет|Стария Завет]]. В евангелския [[Малък апокалипсис]] няма никакви детайли, които да отразяват безусловно събитията през 70 г. Това е особено показателно, ако си спомним, че християнската литература от края на І и началото на ІІ в. се говори ясно за гоненията при Нерон (64 г.), за падането на Йерусалим, за обособяването на християнската Църква от юдейството, за установяването на църковната йерархия и т.н., с други думи - отразява "жизнения контекст" на втората половина и края на І в. (св. [[Климент Римски]], 1 Кор 5-6; 2 Кор 2; [[Послание на Варнава]], 4; свмч. [[Игнатий Антиохийски]], Еф 3-4; [[Послание до магнезийците]], 10; [[Послание до филаделфийците]], 9; [[Дидахещщ, 6). Повтаряме, че в Еангелията няма нищо подобно, което означава, че евангелската традиция се е оформила напълно до 70 г., когато са били още живи много свидетели на земното Христово служение.

Говорейки за времената на император Траян (97-117), [[Евсевий Кесарийски]] пише: ''"Много от тогавашните ученици, чиято душа Божето слово бе поразило с велико любомъдрие, изпълнявали преди всичко спасителната заповед: раздавали имуществото си на бедните, а след това се отправяли на пътешествие да изпълняват делото на евангелисти, бързайки да донесат словото на вярата до тези, които изобщо не са чували за нея, и да предадат книгите на божествените евангелия"'' ("Църк. история", III, 37, 2).

Следователно към края на І в. създаването на каноничните Евангелия е вече завършило. Свидетелството на Евсевий съответства на факта, че към средата на ІІ в. авторитетът на четирите Евангелия е признат повсеместно: от Мала Азия и Египет до Рим и Галия.

== Език на каноничните Евангелия ==

Това е гръцкият диалект [[койне]], оформил се през епохата на елинизма. Този народен език се отличава в много отношения от класическия гръцки и носи върху себе си печата на източни влияния. Откриването на "битови" [[папирус]]и (частни писма, дневници, договори и сметки) позволява на Дайсман да установи тъждество между евангелския език и койне. Гръцкият език на Евангелията, разказващи за събития в Юдея, дава основание на критиците да ги отнасят към второто или дори към третото поколение на християнството. Но сега е установено, че койне е бил широко разпространен и сред евреите. Първите проповедници на Евангелието сред езичниците са били "елинисти", с други думи - евреи, говорещи гръцки език (Деян 11:19-20).

По-нататък, съществуват не малко данни в полза на това, че Евангелията имат семитска основа (вж. произв. на [[Баженов]], Блак, Далман, Еремиас, Карминяк, Торей, [[Тремонтан]] и др.). В тях са намерили отражение различни характерни за Библията форми на стилистична симетрия: синонимна (Мт 10:41; Лк 12:48), антитетична (Лк 12:47-48) и възходяща (Мт 10:40; Лк 12:4-5); евангелистите постоянно използват удвояване на глагола, което е чуждо за гръцкия език, но е характерно за еврейския и [[арамейски]]я ("стана и тръгна", "като дойде, се засели", "отговаряйки, каза", "започна да проповядва и да говори" и т.н.). Семитски характер има в Евангелията и употребата на думата "син" за описание на едно или друго лице: вместо "сватбени гости", "мирски хора", "обречени на геената", "погинал човек" и "просветлен човек" намираме "синове на брачния чертог", "синове на този век", "синове на геената", "синове на гибелта" и "син на светлината" (Мт 9:15; 23:15; Лк 16:8; Ин 12:36; 17:12; ср. също Мт 8:12; 13:38; Лк 10:6). Самото наименование "Човешки син", което означава "Човек", е характерно за библейския език. В Евангелията почти отсъстват сложни изречения, характерни за стилистиката на гръцките писатели; фразите на Евангелията са прости и лаконични. Евангелистите обичат често да употребяват една и съща дума (напр. "свидетелство" при Йоан), докато гърците са се стараят да умножават синонимите. Преводът на Евангелието на арамамейски и еврейски език изглежда "обратен" и разкрива семантични алитерации и рими (в молитвата на [[Захарий|Захария]], в речите на [[Йоан Кръстител|Кръстителя]], в молитвата на Повелителя, в Пролога на Йоан и др.).

За редица места в Евангелието има много правдоподобна хипотезата, че гръцкият им текст е превод от еврейски език. Например в цитата от Мих 5:2 (Мт 2:6) думата "елуфей" е преведена не като в [[Септуагинта]] ("хиляди"), а с другото си еврейско значение ("воеводства"). Както отбелязва о. [[Карминяк|Ж.Карминяк]], езикът на Евангелието не е лош гръцки, както е в Откровението на Йоан, а "добър гръцки език на преводач, който се е отнесъл грижливо към семитския оригинал". Той, както и много други [[екзегет]]и, обяснява особеностите на евангелския текст, с "постоянното дословно калкиране на преводача, желаещ да запази максимално верността на еврейския текст, който е имал пред себе си". Всичко това още един път доказва, че първоизточниците на каноничните Евангелия се коренят в палестинската традиция, в апостолската първообщина. Въпросът за това били ли са първоизточниците написани на еврейски или арамейски език днес остава спорен.

== Най-древни ръкописи на Евангелието и ранни евангелски цитати. ==

[[Автограф]]и на евангелистите до наше време не са достигнали, което не е чудно, ако си спомним, че голяма част от античната литература или се е запазила в много късни сборници, или съвсем се е изгубила. Но по количество на древните си ръкописи Евангелията оставят далече зад себе си произведенията на класическата писменост.

Съществуват повече от 5000 сборника с новогръцки ръкописи на [[Нов Завет|Новият Завет]], пълни и фрагментарни. Сред тези ръкописи най-ранните са намерените в Египет папирусни [[кодекс]]и: на Райленд (Ин 18:31-33; 37-38) от първата третина на ІІ в. и на Бодмер (фрагменти от Мт, Лк и Йн, преписани ок. 200 г.). При липсата на съвремените технически средства трябва да е минало много време между написването на Евангелията и разпространението на техните сборници (запазването на ръкописите именно в Египет се обяснява с климатичните условия на страната).

Забележително е, че евангелските ръкописи са представени именно като кодекси, докато както античните, така и юдейските преписвачи са предпочитали [[свитък|свитъците]]. Според учените кодексите са били "книгите на бедняците" и са се считали по това време за "низша" форма на книгата, но в замяна на това са били по-удобни за употреба и по-икономични (листите се изписвали от двете страни).

Ако ръкописните копия на Евангелията са от началото на ІІ в., цитати от каноничните Еванеглия се срещат още при св. [[Климент Римски]] (ок. 95 г.) и при свмч. [[Игнатий Антиохийски]] (ок. 35-ок. 107). Сведения за евангелистите и цитати от Евангелията има при [[Папий]], в [[Дидахе]], в Антимаркионовия пролог, при св. [[Ириней Лионски]] и др. Тези свидетелства в гръцки оригинал са събрани от Муретов и в "Синопсис" на Аланд.

== Синоптичните евангелия и Йоановото евангелие. ==
Още Евсевий Кесарийски и блаж. Августин отбелязват голямото сходство между много раздели на първите три Евангелия, понякога преминаващи в тъждество. При това за тълкувателите от епохата на св. отци не останало скрито и че заедно със сходството в Еванегелията има и съществени разлики. За повече подробности, виж [[синоптични евангелия]] и [[синоптичен проблем]]

== Историческа достоверност на евангелията ==

Един от основоположниците на школата "[[история на формите]]" К. Л. Шмит пише: "От евангелията не можем да научим почти нищо за историческия [[Иисус]], защото те са книга, която по своя произход не е историческа, а богослужебна: четяла се е още през 40-те години на І в. по време на неделните богослужения". Но в действителност литургичната форма на евангелията изразява спомена на ранната Църква за реални събития от земния живот на Христос. Евангелските думи са предназначени именно за тези, които са видели с очите си мисията на [[Спасител]]я. И дори по-късно, през 60-90-те години, тези хора не са били малко.

Привържениците на отрицателната критика се опитват да намерят в евангелията исторически и географски грешки, които според тях сочат недостоверността на разказаното от евангелистите. Но благодарение на научните постижения, по-специално на [[библейска археология|археологията]], подобни аргументи се опровергават един след друг. Разкопките на Зелин потвърждават близостта на Сихар до кладенеца на Яков; намереният надпис на [[Пилат]] показва грешното мнение на считащите го за символ на съзвездието Орион; откритата гробница на разпънат разсейва съмненията на смятащите, че осъдените не са били приковавани с гвоздеи, а само са ги връзвали. Старателното изучаване на юдейската култура и на бита през евангелската епоха, чието начало поставя още Едершайм, довежда до извода, че евангелията ги изобразяват точно. Критиците наричат евангелската Палестина "страна зад пределите на реалността" (вж. Донини А. У истоков христианства, пер. с итал., М., 1979). Всичко, което е казано за нея в [[Нов Завет|Новия Завет]], според тях не съответства на действителността.

Ето примери:

# Галилейското езеро е наречено море, въпреки че не е море.
# Еевангелистите не знаят най-краткия път от Финикия за Галилея.
# Назарет е измислен град, защото не се споменава в други източници освен в евангелията.
# В Палестина не могат да се отглеждат свине, защото употребата на свинско месо е била забранена;
# "За растителния и животинския свят на Палестина в новозаветните текстове се съобщават толкова общи сведения, че могат да бъдат верни, за която и да е страна от Средиземноморието. Споменават се смокини, маслини, лозя, но не се назовават типични растения за този район, каквито са кедарът и финиковата палма, а в едно известно изречение за синаповото зърно, за храст, който достига най-много един метър височина, се говори като за истинско дърво с немислимо сплетени клони" (Донини А. У истоков христианства, пер. с итал., М., 1979, с. 20).
# Гълъбът е бил свещена птица за самаряните и затова не би могъл да бъде жертва (Лк 2:24) и символ на Св. Дух.

В отговор на тези възражения:
# Много езера на простонароден език често се наричат “морета” (напр. Байкал).
# По време на своите странствания Христос не е бил непременно длъжен да избира точно най-краткия път.
# В Галилея са известни повече от 200 населени пункта, но Йосиф Флавий не споменава много от тях, а Назарет е било доста незначително селище. Освен това наскоро намерен в Арабия текст споменава Назарет сред градовете, в които са живели свещеници след разрушаването на Храма през 70-та година, а разкопките на Багати доказват, че Назарет е съществувал като селище още по времето на Ирод (вж. [[Назаретянин]]).
# Свинете, за които споменават евангелистите, са пасели в областта на Декаполис - именно там, където основното население е било езическо.
# На тези, които се учудват защо в евангелията не се говори за палми и кедри, трябва да се напомни, че Писанието не е геоботаническо произведение. Що се отнася до “синаповото зърно”, ние не знаем какво растение е имал предвид Христос. Съгласуването на ботаническите названия у различните народи е станало възможно едва след въвеждането на общата латинска номенклатура през ХVІІІ в.
# Принасянето на гълъб в жертва е постановено в Лев 12:6, което се пояснява в Лк. Освен това образът на гълъба съвсем не е бил презрян (ср. Пес 5:2; 6:9).

За други възражения срещу историческата достоверност на евангелията виж [[Митологична теория за произхода на християтнството]], [[Нехристиянски свидетелства за Христос]].

== Евангелският образ на Иисус Христос ==

В световната литература образите на героите се оказват живи и релефни едва тогава, когато са нюансирани техните слабости и недостатъци. Чудото на евангелията се състои в това, че техните автори са постигнали необикновена изобразителна сила, без да използват това средство. Те са обрисували един съвършен образ, но едновременно с това безкрайно жив и конкретен. Ние все едно виждаме Спасителя Христос, вървящ по пътя, разговарящ с хората, разказващ притчи. В притчите са изобразени Неговите неповторими черти. Той дава примери от всекидневието, но ги прави символи на духовния живот. Подобно на вожд е чужд на колебанията и нерешителността; добър е и едновременно с това е суров. За него не е характерно съзнанието, че е грешен, присъщо на всички светци. В духа Му цари пълна хармония. Стремителният порив крие зад себе си тишина на духа, величествено “отрезвяване”, далечно от екстаза и крайната възбуда, които намираме често в историята на религиите. Той е обикновен, достъпен и като “свой” сред хората, но едновременно с това се вижда дистанцията между Него и всички, които общуват с Него. Животът Му протича в постоянен напрегнат труд и молитва; но той не може да бъде сравнен със самовглъбен философ. Той отива без колебание в дома на митаря и на сватба; за разлика от Йоан Кръстител не е аскет-пустинник. Виждаме как проявява чувства: учудва се, скърби, радва се. В личността на Христос няма и следа от болезнен прелом. Той е абсолютно целенасочен, изпълнен със сили. Въздействието му върху хората е поразително: само при една негова дума учениците му изоставят всичко и тръгват след него.

Но човечността на [[Христос]] не е човечност на “велик мъдрец”. Неговото самосъзнание изобщо не е като самосъзнанието на другите хора. Той не търси истината, а е самата Истина. Той учи не от името на Бога, както правят пророците, а само от Свое име. С непостижима власт Христос отменя и променя реда на заповедите от Писанието (“Казвам ви…”), както може да постъпва само Бог. Това, което говори за себе си и за своя баща, създава впечатлението, че пред нас стои височайша тайна. “Да облечем - казва отец Лев Жиле - това впечатление с отвлечени термини и ще попаднем в кръга на идеите от първите събори: ние не сме далече от древните гръцки определения, според които Иисус е “единосъщен” с Отца и “единосъщен” с хората. Зад тези термини се крие живият опит, преживян от мнозина и в древността, и в наши дни: впечатлението, че в Иисус човешкото и божественото се докосват, че проникват едно в друго, както в далечината, на самия хоризонт, морето и небето се сливат”.
Образът на Христос стои пред човека и човечеството като въпрос и призив и едновременно като небесен отговор на човешките въпроси. Средствата за научно изследване на евангелията служат еднакво и на вярата, и на неверието, защото са вторични и подчинени на вътрешните убеждения на тези, които изучават новозаветните писания. Никаква исторически критика не е в състояние “да обясни загадката на Иисус”. Отхвърлянето или приемането Му се извършва в дълбините на човешкия дух. Както свидетелства опитът на ап. Павел и опитът на първото християнство, не науката, а вярата ни дава познание за Христос.

== Вижте също ==
* [[Евангелие от Матей]]
* [[Евангелие от Марк]]
* [[Евангелие от Лука]]
* [[Евангелие от Йоан]]

== Библиография ==
=== Коментари на светите отци ===
Вжиж произведенията на:
* блаж. [[Августин]]
* св. [[Афанасий Велики]]
* св. [[Григорий Велики]]
* прп. [[Ефрем Сирин]]
* блаж. [[Иероним]]
* св. [[Иларий Пиктавийски]]
* св. [[Йоан Златоуст]]
* св. [[Кирил Александрийски]]
* [[Ориген]]

=== Тълкувания на Евангелията от по-късно време ===
* Barrett C.K. The Gospel According to St. John, Phil., 19782;
* Bussche H. vanden Jean Commentaire de l’Evangile spirituel, P.-Bruges, 1967;
* Ellis P.F. Matthew, Collegeville, 1974;
* Fitzmyer J.A. The Gospel According to Luke, I-IX, Garden-City-N.Y., 1981;
* Harvey A.E. New English Bible, companion to the New Testament, Camb.-Oxf., 1979;
* Jaubert A. Approches de l’Evangile de Jean, P., 1976;
* Lion A. Lire saint Jean, P., 1972; Matthew, introd., transl. and notes by W.F.Albright and C.S.Mann, Garden City-N.Y., 1971; Morris L. The Gospel According to John, Grand Rapids (Mich.), 1971;
* Standaert B.L. L’Evangille selon saint Marc: commentaires, P., 1983;
* Trilling W. The Gospel According to St. Matthew, v.1-2, L.-N.Y., 1969.
=== Произход на Евангелията и тяхната достоверност. Новозаветна критика ===
* Свящ. Альбов М. Об апокрифич. Е., ХЧ, 1871, № 1, 7, 1872, № 6-8;
* Бакхэм Д. Теология ли создала Христа?, пер. с англ., „Странник”, 1909, № 2;
* Безе Г. Достоверность наших Е., пер. с нем., М., 1899;
* Бергон Дж. Подлинность последних 12 стихов Ев. Марка, пер. с англ., ЧОЛДП, 1874, № 6;
* Вернер И.И. Е. и нем. свободная критика, „Новый путь”, 1904, № 4, 5;
* Свящ. Ветвеницкий К. Об отношении Ев. Иоанна к первым трем Е., „Странник”, 1873, № 9;
* Григоров А. Научно-критич. отрицания в исследованиях Е. и христианства на Западе 16-го и 17-го вв., ЧОЛДП, 1874, № 9;
* Зарин С.М. Мифологич. теория Древса и ее разбор, СПб., 1911; Зарин С.М. Совр. открытия в области папирусов и надписей в их отношении к НЗ, СПб., 1914;
* Керенский В.А. Школа ричлианского богословия в лютеранстве, Каз., 1903;
* Книжников А.С. Об историчности Личности Христа, Париж, 1963;
* Свящ. Люперсольский М. Апостольское происхождение Четвероевангелия, ВиР, 1914, № 19, 21;
* Прот. Марков В.С. О Ев. от Матфея, М., 1873;
* Прот. Мень А. Сын Человеческий, Брюссель, 19833;
* Свящ. Морошкин М.Я. Обозрение нем. богосл. журналистики, ПО, 1867, т.22, № 2, 4, т.23, № 6, 7;
*Розов М. Цельс и его свидетельства в пользу подлинности и достоверности наших канонич. Е., ЧОЛДП, 1874, № 8, 11, 12;
* Сенявин В.А. Новейшие зап. труды о Четвертом Е., К., 1915; С-ов А. Св. евангелист Марк, ЖМП, 1963, № 5;
* Троицкий С. Новооткрытый отрывок Е., „Странник”, 1908, № 7/8;
* Фиолетова Н.Ю. Источники по истории раннего христианства, т.1-2, М., 1957 (МДА, ркп.);
* Флоровский Г.В. Жил ли Христос?, Париж, 1929.
* Библиогр. на чужди езици вж. в кн.: Bilan de la théologie du XX-e siècle, t.1-2, Ed. R. Van der Gucht et H. Vorgzimler, P., 1970-71; HTG, Bd.1.

==Източници==
{{Библиология Мен, Николов}}

[[Категория:Библеистика]]
[[Категория:Свещено Писание]]

[[el:Ευαγγέλιο]]
[[en:Gospel]]
[[ro:Evanghelie]]

Пасха

2008-06-01T01:30:24Z

Magda: /* Пасхалното богослужение */ el, en, sr

== Старозаветната Пасха ==
Празникът Пасха бил установен в Стария Завет в памет на избавлението на еврейския народ от египетско робство (Изх. 12:23-27). Той е най-старият израилски празник. С думата "песах" било означено "отминаването" на ангела покрай еврейските домове, чиито врати били белязани с жертвената кръв на агне (Изх. 12:7). Това бил най-големият юдейски празник, празнуван от 15 до 21 ден на месец нисан (по лунния календар), който при известната си подвижност съвпада с месеците март и април.

== В новозаветната епоха ==
празникът Пасха е свързан с Възкресението на Господ Иисус Христос от мъртвите. Така, както свидетелстват и евангелистите за Възкресението, бил отбелязван и християнският празник пасха "рано в първия ден на седмицата", след първия ден на юдейската Пасха. В древната църква под "Пасха" разбирали седмицата преди Възкресението, наричана "кръстна Пасха", и седмицата след него, наричана "възкресна Пасха".

== Време на празнуване на Възкресение Христово ==
От самото установяването на празника Пасха между отделните църкви възникнали противоречия относно деня на празнуването му. По-голямата част от западните църкви (Римска, Картагенска и др.) настоявали това да става в неделен ден, т. е. празникът да бъде подвижен. Тази идея особено ревностно защитавал тринадесетият по ред [[епископ]] на Рим - Виктор (+199 г.). [[Антиохийска патриаршия|Антиохийската]], Александрийската, [[Йерусалимска патриаршия|Йерусалимската]], Кесарийската и други източни църкви празнували Пасхата в първия неделен ден след еврейската Пасха, позовавайки се за това на [[св. апостол и евангелист Йоан]] и седмо апостолско правило: "Епископ, [[презвитер]] или [[дякон]], който празнува светия ден на пасхата преди пролетното равноденствие заедно с юдеите, да се низвергне...". Малоазийските църкви с център град Ефес от друга страна настоявали отбелязването на Христовото възкресение да става вечерта на 14 ден на месец нисан заедно с евреите. Противоречията прераснали в т. нар. [["пасхални спорове"]], които били прекратени след решението на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] (325 г.) за едновременното празнуване на Пасха от всички църкви. Оттогава Пасха се отбелязва в първия неделен ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

С ежегодното изчисляване деня на Пасхата била натоварена [[Александрийска патриаршия|Александрийската църква]], тъй като от древността [[Александрийска школа|нейната школа]] била прочута с образованите си астрономи. Всяка година александрийският [[патриарх]] изпращал до [[предстоятел]]ите на останалите църкви т. нар. "Пасхални писма", с които ги уведомявал за деня на Пасхата и свързаните с нея празници. По-къно т. нар. "пасхална таблица" била включена в края на богослужебния устав и други богослужебни книги. Състояла се от девет колони. В тях били отбелязани годината от сътворението на света, годината от Рождество Христово, индиктът, слънчевият цикъл, лунният цикъл, датите, между които може да се случи Пасха, и др.

==Пасхалното богослужение==
Съгласно първото правило на [[св. Дионисий Александрийски]] (+264 г.) и 89 правило на [[Шести вселенски събор|Шестия вселенски събор]] (680 г.) богослужението на Пасха трябва да започне около средните часове на нощта. Дотогава продължавал и предпасхалният [[пост]]. Според други богослужебни устави като този на светогорския [[манастир]] "[[Св. Филотей]]" от 1813 г. Христовото [[възкресение]] било възвестявано в деветия час на нощта, т. е. около три часа след полунощ. В много устави не бил определен час, а било отбелязва само, че пасхалното [[богослужение]] започвало в "ранни зори". С много малки изключения, предимно в светогорски манастири и някои села в Гърция, днес всички църкви празнуват Възкресението в шестия час на нощта, т. е. в полунощ.

[[Категория:Празници]]

[[el:Πάσχα]]
[[en:Pascha]]
[[sr:Васкрс]]

Тимотей

2008-05-30T19:20:41Z

Magda: /* Препратки */ el

{{Биография инфо |
име=Св. Апостол Тимотей |
портрет=Apostle Timothy.jpg |
описание=апостол, раннохристиянски мъченик |
наставка= |
роден-дата=|
роден-място= в град Ликаония |
починал-дата=22 ян. 97 г. |
починал-място=в Рим
}}
'''Апостол Тимотей''' е родом от Ликаония (Мала Азия) и е обърнат за вярата от св. ап. [[Павел]] при първото му мисионерско пътешествие. При второто си пътешествие великият апостол на езичниците го взел със себе си за свой ученик и спътник. Св. ап. Тимотей неотлъчно следвал учителя си навсякъде и изпълнявал поръченията му. След залавянето на ап. Павел в Рим той заел епископското място в Ефес.

Св. ап. Тимотей бил убит на 22 януари 97 г., защото излязъл пред езическото шествие и го изобличил за безсрамните действия по време на Артемидините тържества. Светите му мощи били пренесени от император [[Констанций]] (337-361) в Цариград в храма „Св. Апостоли”, а по-късно от [[кръстоносци]]те - в Италия. Паметта му се чества на 22 януари.

::'''Тропар на апостол Тимотей, глас 4'''

::Научил се на благост и трезвен във всичко,
::с блага съвест свещенолепно облечен,
::почерпил си от избрания съсъд неизречените истини
::и като си запазил вярата, спокойно си завършил живота,
::апостоле Тимотее, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

==Препратки==
*[[:en:Apostle_Timothy|Apostole Timothy]] - OrthodoxWiki
*[http://pravoslavieto.com/life/01.22_ap_Timotej.htm Св. Апостол Тимотей] - pravoslavieto.com

[[Категория:Св. апостоли]]

[[el:Τιμόθεος]]
[[en:Apostle Timothy]]
[[ro:Apostolul Timotei]]

Дверия:Как се започва страница

2008-05-28T21:20:08Z

Magda: /* Още нещо */ ro

Ето как можем да започнем една страница.


== Основни правила ==

* Потърсете в търсачката дали някой не е написал статията, която Вие искате да започнете. Ако не открие статията, потърсете пак чрез [http://www.google.com/search?hl=bg&sitesearch=bg.orthodoxwiki.org&domains=bg.orthodoxwiki.org&q=%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F насочено търсене през Google]. В кутийката за търсене напишете думите, които ви интересуват.

* Горещо се препоръчва да започнете страница от съществуваща [[препратка]] – така наречените „[[ПРАВОСЛАВНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ "ДВЕРИ":Призрачна препратка|призрачни препратки]]“ или „червени препратки“ – препратки, които са направени в текста на статията, но за които не съществуват статии. Потърсете чрез търсачката или през [http://www.google.com/search?hl=bg&sitesearch=bg.wikipedia.org&domains=bg.wikipedia.org&q=%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F насочено търсене през Google]. Бъдете настойчиви, опитайте различни начини на изписване. Ако намерите, ще създадете статия, която вече е свързана, към нея има ще има линк. Ако все пак няма подходяща препратка в някоя статия, то прочетете указанието по-долу.

* '''Не се подписвайте''' под статиите. Вашият принос се вижда на езичето „история“ на съответната статия. Обратно, винаги подписвайте написаното на беседите (дискусионните страници). Подписът <nowiki>–~~~~</nowiki> е на предпоследното вдясно бутонче от горния ред помощни бутони, видни когато редактирате.

== Начини да се започне страница ==
'''Молим ви първо да прочетете основните правила по-горе.'''

# от съществуваща [[ПРАВОСЛАВНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ "ДВЕРИ":Призрачна препратка|призрачни препратки]]
# от страницата [[ПРАВОСЛАВНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ "ДВЕРИ":Призрачна препратка|призрачни препратки]]
# [[#Започване директно в браузъра|Директно в браузъра]]
# [[#Започване чрез формуляр|Чрез формуляр]]

=== Започване от съществуваща препратка ===

За да започнете нова статия, може просто да последвате препратка към това заглавие.
Докато четете статиите в Уикипедия, ще видите валидни препратки към статии, които все още
не са създадени и затова изглеждат така:
Несъществуваща статия. Натискайки на препратката, ще отидете на страница, където пише:

:''Последвали сте препратка към страница, която все още не съществува. За да я създадете, започнете да пишете в долната текстова кутия.''

Просто започнете новата статия в текстовото поле. Когато свършите, натиснете бутона
"'''Предварителен преглед'''", за да видите как изглежда написаното и дали не сте
допуснали някои грешки. Ако всичко е наред, натиснете бутона "'''Съхранение'''", намиращ се отдолу на страницата.

==== Създаване на препратки към други статии ====

Докато редактирате дадена статия, може да решите, че за определена дума или израз би трябвало да
съществува страница в Уикипедия. Тогава оградете тази дума или израз с двойни квадратни скоби: <code><nowiki>[[ето така]]</nowiki></code>.
Когато съхраните статията, тази дума ще се превърне в препратка към статия, която ако не съществува,
ще стане една от многото [[ПРАВОСЛАВНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ "ДВЕРИ":Призрачна препратка|червени препратки]], които позволяват започването на нова статия. Това е чудесен начин да се разширява съдържанието на енциклопедията.

=== Започване от помощната страница ===

Друг начин да се започне, е да използвате страницата
[[ПРАВОСЛАВНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ "ДВЕРИ":Призрачна препратка|призрачни препратки]].
Идете на тази страница, изберете "'''Редактиране'''" (от страничната лента или от дъното на страницата) и добавете текста на препратката, заграден в двойни квадратни скоби, например
<code><nowiki>[[Моята нова страница]]</nowiki></code>.
След като натиснете бутона "'''Съхранение'''", Вашата нова препратка ще се добави на страницата и ще изглежда така:
Моята нова страница. Сега щракнете на препратката и ще видите нова страница с текстово поле, където може да започнете да пишете.



=== Започване чрез формуляр ===

Бихте могли да отворите страница за редактиране и чрез долния формуляр. Напишеше името на желаната страница и натиснете върху бутона.

<inputbox>
type=create
width=50
bgcolor=#e0e3e6
preload=Шаблон:Стандартно съдържание на нова страница
</inputbox>

== Още нещо ==

* Преди да съхраните дадена статия, е добре да я проверите за грешки – една страница без грешки изглежда наистина ''професионално''.
* Създаването на съвсем нови теми е чудесен начин да се разшири и обогати съдържанието на ПРАВОСЛАВНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ "ДВЕРИ".



[[Категория:Указания за пишещите|Как се започва страница]]

[[en:Help:How to create a new page]]
[[ro:Ajutor:Cum creez o pagină nouă]]

Тимотей

2008-05-28T21:11:08Z

Magda: /* Препратки */ en, ro

Дверия:За ПРАВОСЛАВНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ "ДВЕРИ"

2008-04-10T00:06:11Z

Magda: /* Благодарности */ interwiki

[[Дверия:За ПРАВОСЛАВНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ "ДВЕРИ"|Добре дошли!]] Радваме се, че сте тук!

==Възникване==
*Началото на OrthodoxWiki е поставено през м. ноември 2004.
*Енциклопедия "Двери" е основана през юни 2006 год.

==Какво представлява OrthodoxWiki? (т.е. какви цели си поставя)==

#Представлява уики.
#Представлява уики-общност. Персоналните страници и мнения са добре дошли, стига да бъдат маркирани подобаващо и сложени на подходящото място.
#Представлява отражение на православния дух.
#Представлява обществен проект.
#Който е международен по обсег.
#Който е всеправославен.
#Който е енциклопедия.
#Който е система за управление на информацията относно Православието.
#Който има най-разнородна аудитория и е ресурс както за неправославните, така и за православните християни.
#Който е и дискусионен форум, съсредоточен върху разработването на материали, които да изясняват и уточняват основни аспекти на живота в Църквата.

==Какво е енциклопедия "Двери"==
# Тя е българска версия на OrthodoxWiki
# Тя е част от "Двери на Православието", информационен портал, създаден с благословението на св. Синод на БПЦ

Макар OrthodoxWiki да съдържа множество хипервръзки към външни страници, целта е да бъде нещо много повече от справочник с множество редактори. Основна част от начинанието са енциклопедичните статии. А крайъгълният камък на всичко е утвърждаването на една "[http://www.co-i-l.com/coil/knowledge-garden/kd/ke_4_biz.shtml градина на познанието]" в рамките на самото Православие.

Основно предимство на OrthodoxWiki е начинът по който са разработени трудните и/или конфликтни теми, които се формулират в описателна структура с техните предимства и недостатъци, подкрепена с очерци на различни мислители и техните аргументи. За някои от тези противоречиви теми просто не съществуват авторитетни описателни разработки, поне не на български. В случаите на разногласия, OrthodoxWiki се надява да подтикне потребителите си към градивен диалог по тези конфликтни теми, които заплашват да всеят и на практика наистина всяват раздори между православните християни.

==Какво OrthodoxWiki/Енциклопедия "Двери" не е: ==
* '''Не е църковно тяло'''
* '''Не е официален глас на Православието'''
* '''Не е заместител на Вашия епископ или свещеник'''
* '''Не изгражда "виртуално православие"'''
* '''Не е перфектна''' - Енциклопедията е и винаги ще бъде недовършена, заради динамичния си характер. Освен всичко друго, тя е и продукт на съвместните усилия на общността, което означава, че не всеки от членовете на тази общност ще е съгласен с всяко твърдение в дадена статия. Стараем се да изкореняваме всичко неточно или еретично. Също така подтикваме авторите да посочват източниците си и да описват различаващите се тълкувания в изчерпателен и неполемичен стил. Въпреки това, със сигурност не сме в състояние да пресеем и поправим всичко. Ако откриете пропуск, моля, заповядайте и го отстранете! Можете и просто да споделите несъгласието си в страницата за обсъждане към съответната статия.
* '''Не е бойно поле''' - Напълно сте свободни да изразите становището си, но не си позволявайте да заплашвате, да тормозите или да нагрубявате онези, които не са съгласни с Вас. Бихме искали да насърчим всички да подхождат към темите интелигентно и да участват в обсъжданията учтиво.
* Заради отворения си характер, не е ограничена само до потребителите, които смятат [http://www.dveri.bg Двери БГ] за любима страница. Посетителите на [http://pravoslavieto.com Православието], [http://pravoslavie.bg Православие БГ], [http://clubs.dir.bg/postlist.php?Board=pravoslavie Клуб "Православие" в dir.bg] и [http://religabg.com Религия БГ] са добре дошли по същия начин.

''(По вдъхновение от [[metawikipedia:What_Meta_is_not|Meta]] и [[metawikipedia:en:Wikipedia:What_Wikipedia_is_not|Wikipedia]].)''

==Важни страници==

*[[Дверия:Портал]]
*[[Дверия:Ръководство за стила на писане]]

==Благодарности==
Настоящият сайт е хостнат в [http://orthodoxinternet.com/ Orthodox Internet Services]

[[Категория:Дверия| За ПРАВОСЛАВНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ "ДВЕРИ"]]

[[ar:ارثوذكس ويكي:حول]]
[[el:OrthodoxWiki:Περί του Εγχειρήματος]]
[[en:OrthodoxWiki:About]]
[[es:OrthodoxWiki:Acerca de]]
[[fr:OrthodoxWiki:À propos]]
[[mk:Православна-енциклопедија:За Православна-енциклопедија]]
[[ro:OrthodoxWiki:Despre]]
[[ru:Православная-Летопись:Описание]]

Дверия:Ръководство за стила на писане

2008-04-09T23:59:06Z

Magda: /* Външни хипервръзки */ fr, ro

{{Политика}}

{{съкр|[[Д:СТИЛ]]}}
Това е официалното '''Ръководство за стила на писане''' на енциклопедия "Двери". Съобразявайте се с него, когато пишете нови статии или редактирате съществуващите. Това ръководство е задължително, но е възможно да се внесат още промени в него. Статиите и препратките трябва да отговарят на описаните тук изисквания. Целта на това ръководство е стилът на енциклопедия "Двери" да е еднакъв.

И не се обезкуражавайте от тези указания. Материалите, предложени от Вас, са добре дошли дори ако не отговарят напълно на изискванията по-долу. Указанията са предназначени да облекчават, а не да спъват Вашите усилия! Ако някой материал, предложен от Вас, не отговаря напълно на указанията, той несъмнено ще бъде дооформен от останалите членове на екипа. В края на краищата, '''енциклопедия "Двери"''' е постоянно в процес на разработване.

==Въведение==

Настоящото '''Ръководство за стила на писане''' задава официалните правила за стила на '''енциклопедия "Двери"'''. Този документ съдържа указанията и насоките, които трябва да следвате, когато редактирате или създавате статии. Настоятелно Ви препоръчваме [{{SERVER}}{{localurl:{{NAMESPACE}}:{{PAGENAME}}|action=watch}} '''да го добавите към своя списък за наблюдение'''], така че лесно да забелязвате промените в него. Така ще можете своевременно да внесете подходящи промени в редактираните от Вас материали, с цел да се поддържа стиловото единство на целия сайт.

Спазването на ръководството се "контролира" предимно от потребителите, но също и от администраторите. Контролът се осъществява чрез придържане към "Ръководството" при съставяне на статии и чрез непрекъснато редактиране според изискванията на "Ръководството". Това означава, че '''ние разчитаме на ''Вашата'' помощ за поддържането на реда в материалите.'''

'''Заб.''' Всички правила по-долу, касаещи статиите и техните имена, '''се прилагат и към вътрешните препратки''', защото щракването върху една такава препратка, намираща се в съществуваща статия, ще създаде нова статия с името на препратката. Затова, когато правите препратки към статии, тези препратки трябва да отговарят на изискванията за имената на статии.

==Тон==

По принцип статиите в '''енциклопедия "Двери"''' трябва да са написани в „енциклопедичен“ стил, тоест, да са като за енциклопедия, въпреки че може да има и изключения. Това не означава, че статиите трябва да са съобразени с академични изисквания за писане или светска ерудиция, но е желателно известно ниво на професионализъм и логика.

Същевременно подходът ни е [[Агиография|"агиографски"]], т.е. стремежът е да се пише с почит и смирение по вдъхващите благоговение теми, за които става дума. Старайте се писаното от Вас да е в този стил. Ние се стремим точно и смирено да предадем истините на православната християнска вяра чрез един задълбочен, но лесен за ползване и четене ресурс — едно достъпно съкратено изложение на православното християнство. Винаги помнете това, когато предлагате материали за сайта.

==Внасяне на статии от Уикипедия==
Виж: '''[[:en:OrthodoxWiki:Style_Manual_%28Importing%29|Orthodox Wiki:Ръководство за стила на писане (Внасяне)]]'''

==Материали, защитени с авторско право==
В '''енциклопедия "Двери"''' можете да включвате материали, защитени с авторско право, ''единствено с разрешението на притежателя на авторското право''. Това, че сте открили нещо във виртуалното пространство, не означава, че то не е защитено с авторско право, не забравяйте това. В действителност, по подразбиране почти всичко е защитено с авторско право.

Ако притежателят на авторското право е съгласен да предостави своя материал под някой от отворените лицензи, характерни за системите уики (като например [[Wikipedia:Text_of_the_GNU_Free_Documentation_License|лицензът за свободна документация Gnu]] или [http://creativecommons.org/licenses/by-nc-sa/2.0/ Creative Commons License]), тогава няма проблем този материал да се включи като редовна статия, която подлежи на редактиране. Ако обаче създателят не желае неговото творение да бъде безмилостно редактирано (както е обичайно за '''енциклопедия "Двери"'''), тогава под материала трябва да се включи забележка за налично авторско право, подобна на следната:

'''Авторско право © 2005 Иван Иванов. Всички права запазени.'''

След като направите това, обърнете се към някой от действащите [[Special:Listadmins|администратори]] с молба да Ви '''защити''' страницата с този материал, за да не може да бъде редактиран.

По подразбиране всички новопостъпващи в '''енциклопедия "Двери"''' материали, се публикуват под двоен лиценз за свободна документация Gnu и [http://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.5/ Creative Commons License].

===Разрешение за използване на изображения===
Моля, използвайте подходящата [[OrthodoxWiki:Templates|форма]], (да се оправи линка) за да обозначите изображенията, взети с разрешение от други страници. За подробности виж [[Помощ:Лицензи за изображения]]. Съобразете се и със следните специални забележки:
* [[Помощ:Лицензи_за_изображения#OCA.org]] - важна забележка върху използването на изображения от [http://OCA.org OCA.org]
* [[Помощ:Лицензи_за_изображения#Holy_Transfiguration_Monastery]] - за използването на икони от манастира "Св. Преображение" (Boscobel, WI USA)

==Видове статии==

Какви видове статии търсим в '''енциклопедия "Двери"'''? Очевидно е подходящо всичко, пряко свързано с православната християнска вяра и живот. Но също така, са подходящи и други статии, особено върху историческа тематика и личности, свързани с живота на Църквата. И така, може да има както статии за светии и епископи, така и за императори и еретици. Затова, когато създавате статии и давате препратки в тях, преценете кое като цяло би било подходящо за '''енциклопедия "Двери"''''.

Примери може да видите, като разгледате вече наличните статии и щракнете върху препратките вътре в тях. Ако разполагате с някаква информация по въпросите, към които вече има препратка, то може спокойно да добавите Ваши неща към вече качените статии или да създадете нови. Не се притеснявайте, че може да сринете '''енциклопедия "Двери"''' или да объркате нещата с намесата си. Трудът Ви ще стане част от усилията на целия екип и следователно ще бъде изглаждан и подобряван, и така непрестанно ще се доближаваме до целта да представим достъп до почти необятен ресурс от информация относно православното християнство.

===Неподходящи статии за '''енциклопедия "Двери"'''===

Очевидно всичко, което не е пряко свързано с православната вяра, е неподходящо. Също така, и някои типични за статии в Wikipedia материали, които обаче нямат значение за '''енциклопедия "Двери"''', не трябва да се качват, а именно: статии за години (например '''1054'''), за места, чиято важност определено надхвърля специфичното им религиозно значение (например '''Константинопол''') или видни исторически персонажи, които нямат никаква пряка връзка с Православната Църква (например '''Роналд Рейгън'''). Разбира се, всички тези посочени примери биха могли да имат отношение към Православната Църква, но връзката може да бъде отбелязана в статии относно събития, които имат по-пряка връзка с православната вяра.

==Неутрална гледна точка==
Тази секция беше разширена и преместена в [[OrthodoxWiki: Style Manual (Гледна точка)]].

==Технически термини==
Множество технически и богословски термини в православието се различават според езика и културата, където се употребяват. В '''енциклопедия "Двери"''''' предпочитаме да използваме гръцките термини там, където няма българска дума, утвърдена сред православните книжовници, писали на български език. Основно става дума за заглавията на статиите, където трябва да се използва '''[[Иисус Христос]]''', а не '''Исус Помазаникът'''; или '''[[анатема]]''', а не '''отлъчване''', '''екскомуникиране''' или '''проклятие'''. Където е уместно, вмъквайте в текста на статията бележки за чуждоезиковите термини. Причината да отдадем предпочитание на гръцкия език е, че на него са написани повечето църковни книги, което определя универсалното му значение.

В статиите, които касаят [[Западен обряд|западния обряд]], вероятно ще бъде предпочетен латинският език, макар че най-вероятно повечето литургични и богословски термини отдавна имат съответствия в българския език.

==Литературен български==
Пишете на литературен български, според правописния речник, в заглавието и в текста на статиите. Така например, пишете "манастир", а не "монастир". Когато се допуска една дума да бъде изписвана по няколко различни начина, използвайте един от тях в цялата статия (напр. думата "ипостазирам" трябва да бъде написана или "ипостазирам", или "хипостазирам", но не ту по единия начин, ту по другия).

===Имена===
За имената на хора и географски места използвайте онази форма, която е най-често употребявана от православните българи. Така, вместо '''Вартоломеос I''' използвайте '''[[Вартоломей I]]'''. Разбира се, понякога може да не е съвсем ясно коя форма на името да бъде употребена, особено когато то не е често срещано в православните среди. Когато е уместно, името може да бъде запазено в по-рядко срещаната форма. Например, името "Вартоломеос" би останало в този си вид, ако се касае за конкретно лице – наш съвременник.

Библейските имена трябва да бъдат изписвани по начина, възприет в книжовния български език, или според традицията, установена в църковната книжнина. Например, името "Яков" може да бъде написано "Яков" или "Иаков", но двете форми не трябва да бъдат употребявани едновременно (в един и същи текст).

==Църковен календар==
Виж: '''[[:en:OrthodoxWiki:Style_Manual_%28Church_Calendar%29|OrthodoxWiki:Ръководство за стила на писане (Църковен Календар)]]

== Църкви ==
Виж: '''[[:en:OrthodoxWiki:Style_Manual_%28Churches%29|OrthodoxWiki:Ръководство за стила на писане (Църкви)]]

==Личности==

Виж: '''[[:en:OrthodoxWiki:Style_Manual_%28People%29|OrthodoxWiki:Ръководство за стила на писане (Личности)]]'''

==Основни правописни правила==
Моля, спазвайте следните правописни правила, когато пишете статии в '''OrthodoxWiki'''.

===Главни и малки букви===
Следнте думи трябва да бъдат изписвани '''с главни букви''' в статиите от OrthodoxWiki:
* ''Бог'' (когато се използва като собствено име), ''Господ'', ''Христос'' и ''Троица''
* ''Църквата'', когато се отнася за общността на християните (обаче ''църква'' за отделна сграда)
* ''Писанието'', съответно ''Светото Писание'', когато става дума за Библията (обаче с малка буква, когато се отнася за писанията на други религии — тогава името се схваща като нарицателно, а не като собствено)
* ''Изток'' и ''Запад'', когато се отнасят за страни, народи, култури (обаче ''изток'' и ''запад'', когато назовават посоките на света); напр. "Източната Църква" или "Западното богословие", но "западните епархии" или "апостолите отишли на изток"
* Прозвищата: ''Всевишния'', ''Всемогъщия'' и др.под., когато се отнасят за Бога, както и думи като ''Дева'', ''Богородица'', ''Кръстител'', когато са съставна част от собствено име или са употребени самостоятелно като собствени имена
* Собствените имена: ''Отец'', ''Син'', ''Дух Свети'', ''Иисус'', ''Йоан'', ''църквата "Св. ап. Павел"'' и др.под.
* Имената на църковните празници: ''Пасха'', ''Благовещение'', ''Богоявление'', ''Преображение'' и т.н. (обаче когато се използват за самото събитие, те са нарицателни имена и трябва да бъдат писани с малка буква, напр. "Твоето рождество, Христе Боже наш, изгря за света светлината на познанието.")

Следните думи трябва да бъдат изписвани '''с малки букви''' в статиите от OrthodoxWiki:
* ''православие'', ''християнство'' и др.под. — имената на вероизповеданията и народите са нарицателни и се пишат с малка буква според правилата на българския език
* ''свети'', ''апостол'', ''епископ'' и т.н.; пред собствено име те могат да бъдат съкращавани съответно ''св.'', ''ап.'', ''еп.'' (напр. "св. Илия", "ап. Павел")

=== Тире (съединителна чертица) ===
В българския език има няколко вида съединителни чертици — къса, средна и дълга.

* Късата чертица се използва при полуслято писане. Не се отделя с интервали. Може да бъде набрана направо от клавиатурата. 
''Примери:'' "по-силен", "най-добър", "горе-долу", "тук-там".

* Средна чертица се използва за означаване на разстояние или диапазон. Не се отделя с интервали. Не може да бъде набрана направо от клавиатурата — вместо това се използва командата "&ndash;" 
''Примери:'' "влакът София–Варна", "17–25 стр." 
Тези текстове са набрани по следния начин: 
"влакът София&ndash;Варна", "17&ndash;25&nbsp;стр."

* Между разделно написани думи се пише дълга чертица. Отделя се с интервали от двете страни, като интервалът отляво е несекаем (в противен случай тирето може да отиде в началото на реда, което е недопустимо, защото създава впечатление за пряка реч). Използва се още за отделяне на пряка реч от останалия текст. Не може да бъде набрана направо от клавиатурата — вместо това се използва командата "&mdash;" 
''Пример:'' "В българския език има няколко вида съединителни чертици — къса, средна и дълга." 
Този текст е набран по следния начин: 
"В българския език има няколко вида съединителни чертици&nbsp;&mdash; къса, средна и дълга."

Заб. Съществуват мнения, според които дългото и средното тире трябва да бъдат уеднаквени. Някои автори настояват да се употребява само средно тире, други — само дълго.

=== Кирилско "и" с ударение ===
Както е известно, думата "и́" — кирилското "и" с ударение — е съкратената форма на местоименията "неин", "нейна", "нейно", "нейни" и "ней". Не може да бъде набрана направо от клавиатурата — вместо това се използва командата "и&#769;".

=== Курсив ===
Използвайте <code><nowiki>''</nowiki></code> (курсив) за писане. Пример:

:<code><nowiki>''Това е курсив.''</nowiki></code>

което произвежда

:''Това е курсив.''

====Заглавия====
''Курсив'' трябва да бъде използван за заглавия като следните:

* книги
* филми
* дълги поеми
* музикални албуми
* вестници
* периодични (журнали и списания)
* игри
* телевизионни сериали
* творби от изобразителното изкуство
Курсив се използва предимно за заглавия на по-дълги творби. Ограждат се в кавички ("") заглавията на по-кратки творби като следните:

* статии, есета или документи
* заглавия на по-дълги творби
* епизоди на телевизионни серии
* кратки поеми
* кратки истории
* песни

Има няколко случая, в които заглавието не се набира с курсив и не се огражда в кавички:

* Библията
* Правни документи (примери: Конституцията, Декларацията за независимост)

===Категории===
Различните статии могат да бъдат причислени към повече от една категория. За по-прегледно, поставяйте категориите в края на статията, всяка отделна категория на нов ред. Например, задаването на категориите за [[св. Рафаел от Бруклин]] би имало следния вид:

:<nowiki>[[Категория:Американски светци]]</nowiki>
:<nowiki>[[Категория:Митрополити]]</nowiki>
:<nowiki>[[Категория:Мисионери]]</nowiki>
:<nowiki>[[Категория:Светци]]</nowiki>

==Допълнителни подробности за стила на писане==
Общо взето, най-добрият начин да научите стила на писане в '''енциклопедия "Двери"'''' е да погледнете някоя от съществуващите големи статии. Ето най-важните препоръки:

*Започвайте статиите с '''темата в получер шрифт''' като част от уводен абзац, касаещ описваната тема. Уводният абзац би следвало да представлява кратко обобщение на съдържанието на статията.
*Когато създавате '''wiki-връзки''' в самата статия, е необходимо да създадете връзка за даден израз само в уводната част или когато този термин се използва за пръв път в статията. В по-дългите статии е приемливо да се създава връзка към даден термин и в началото на следващи по-главни раздели.
*Когато използвате името на човек за пръв път, изписвайте го изцяло (например '''митрополит'''), но го съкращавайте в последствие (например '''митр.''').
*Опитайте се да променяте начина, по който назовавате различните хора; не е нужно да изписвате '''св.''' пред името на светеца във всеки един случай, нито името и фамилията на владика всеки път, когато го назовавате.
*Създайте и '''Вижте също''' (за вътрешни препратки към свързани статии) и раздел '''Външни хипервръзки''' като последни редове в статията.

==Вижте също==
*'''[[:en:Help:How_to_write_a_great_article|How to write a great article]]'''
*'''[[:en:Help:Editing|Help: Editing]]'''
*'''[[:en:Help:Contents|Help: Contents]]'''

==Външни хипервръзки==
* [http://www.bartleby.com/141/ Елементи на стила на писане] — класическо ръководство по английски език от Уилям Стрънг, журналист.



[[Категория:Указания за пишещите|Ръководство за стила на писане]]

[[en:OrthodoxWiki:Style Manual]]
[[fr:OrthodoxWiki:Manuel de style]]
[[ro:OrthodoxWiki:Manual de stil]]

Игнатий Богоносец

2008-03-07T21:30:58Z

Magda: /* Източници */ el

[[Картинка:Ignatius.jpg|right|thumb|200 px|Свети Игнатий Богоносец]]

'''Игнатий Богоносец''' е втори поред [[епископ]] на [[Антиохия|Антиохийската]] [[Антиохийска църква|църква]], ако не се брои нейният основател, [[апостол]] [[Апостол Петър|Петър]], и представител на поколението на [[Апостолски мъже|Апостолските мъже]]. На престола в Антиохия той наследява епископ [[Еводий Антиохийски|Еводий]] през 67 г. и остава начело на нея до смъртта си през 107 г. Известен е и като ученик на св. апостол и [[евангелист]] [[Йоан Богослов]]. Прозвището му ''Богоносец'' е свързано с [[предание]], което води началото си от св. [[Симеон Метафраст]] (Х век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от [[Иисус Христос]], когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1-5). Против това предание е свидетелството на св. [[Йоан Златоуст]], който пише, че св. Игнатий никога не е виждал лицето на Господа "в плът".<ref>''Похвала на свещеномъченик Игнатий'', 4 - PG, 48, 747-756.</ref> Самият Игнатий обяснява това в смисъл, че той е човек, който “има (носи) Христос в сърцето си” (ϑεοϕόρος), а не такъв, който е носен от [[Бог]]а (ϑεόϕορος).

За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Известно е само свидетелството от разказа за неговото [[мъченичество]], че св. Игнатий е "мъж апостолски във всичко", който "грижливо управлява Църквата във Антиохия" - особено през време на [[Гонения против християните|гонението]] при имп. Домициан (81-96).<ref>''Martyrium Ignatii'' – Patrum Apostolicorum Opera, t. II, Lipsiae, 1876.</ref> Друго, известно за него, е сведението на [[Църковна история|църковния историк]] [[Сократ Схоластик|Сократ]], според когото св. Игнатий първи е въвел в [[богослужение]]то [[антифон]]ното пение - по подобие на ангелите, възпяващи [[Света Троица|Светата Троица]] от две противоположни страни, които той е бил удостоен да съзерцава във видение.<ref>''Църковна история'', VІ, 8.</ref>

Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в [[Рим]]. Спори се върху годината на неговото мъченичество, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 г. Освен запазеният разказ за мъченичеството му, за това събитие споменават още св. [[Поликарп Смирненски]]<ref>''Послание до филипяни'', ІХ, 1-2.</ref>, св. [[Ириней Лионски]]<ref>''Против ересите'', V, 28, 4.</ref> и [[Ориген]]<ref>''Беседа 6 върху Евангелието според св. Лука''</ref>. [[Православие|Православната]] [[Православна църква|църква]] празнува неговата [[памет]] на 20 декември, а [[Римокатолицизъм|Римокатолическата]] [[Римокатолическа църква|църква]] – на 1 февруари. 29 януари пък е ден, в който Православната църква чества пренасянето на неговите [[мощи]] от Рим в Антиохия и обратно в Рим след падането на Антиохия в ръцете на арабите през 637 г. Днес те се пазят в храма “Св. [[Климент Римски|Климент]]” в Рим.

Св. Игнатий е автор на седем [[послание|послания]], писани от него по пътя към неговото мъченичество, шест от които са написани до отделни [[Поместна църква|поместни църкви]] ([[Ефеска църква|Ефеската]], [[Магнезийска църква|Магнезийската]], [[Тралийска църква|Тралийската]], [[Римска църква|Римската]], [[Филаделфийска църква|Филаделфийската]] и [[Смирненска църква|Смирненската]]), а седмото - до св. Поликарп Смирненски. За тях съобщава още св. Поликарп в средата на ІІ век, а в началото на ІV век Евсевий Кесарийски ги изброява в реда, в който те са признати и днес.<ref>''Църковна история'', ІІІ, 36, 4-6, 10.</ref> Първият критичен превод на български език на тези текстове извършва и публикува Светослав Риболов.<ref>''Светоотеческо наследство. Изборник''. С., 2001, с. 5-57.</ref>

== Източници ==

<div class="references-small"><references /></div>

[[Категория:Светци]] [[Категория:Епископи]]

[[ar:إغناطيوس النوراني]]
[[el:Ιγνάτιος ο Θεοφόρος]]
[[en:Ignatius of Antioch]]

Епитрахил

2008-02-25T16:58:49Z

Magda: el

[[Картинка:Свещенически епитрахил.jpg|right|90px|thumbnail|Епитрахил]]
'''Епитрахил''' (от гр. „епи” – върху, около и „трахилос” - врат) е одежда която се качва на врата и се спуска по гърдите надолу. Тази одежда е предимно свещеническа, защото без нея свещеника не може да извършва никакво [[богослужение]]. Епитрахилът е образуван от два [[дякон]]ски [[орар]]а.

В древността при [[ръкополагане]]то на [[свещеник]] [[епископ]]ът е премятал задния край на орара от пред на гърдите и така се получавал епитрахила. Сега епитрахила се съединява по средата с копчета и на него се пришиват кръстове, по два в ред, изобразяващи двете половини на орара. Свещеникът в знак на по-голямата [[благодат]], но и на по-тежкото иго на служението си носи епитрахила и на двете рамене за разлика от дякона, който носи орара само на едното си рамо. В духовен смисъл епитрахилът означава изливането на благодатта на [[Свети Дух|Св. Дух]], дарувана на свещеника за да извършва [[тайнства|тайнствата]].

[[Категория:Богослужебни одежди]]

[[el:Πετραχήλι]]
[[en:Epitrachelion]]
[[es:Epitrachelion]]
[[ro:Epitrahil]]

Автокефалия

2008-02-19T04:30:37Z

Magda: en, es, ro

'''Автокефалия''' (от гр. αυτός – сам, самостоятелен, отделен, независим и κεφαλή – глава, началник) е термин, който се употребява в [[Църква]]та след началото на V век, когато е приложим както към светски, така и към църковни организации, имащи своя върховна независима власт. Автокефалията е форма на независимо [[църковно устройство]] и самостойна административна уредба – специфична [[канон|каноническа]] институция на дадена [[поместна църква]] с ранг на [[архиепископия]], [[митрополия]] или [[патриаршия]], утвърдила се по пътя на [[мисия|мисионерски]], духовен и културен възход и получила всеобщо междуцърковно признание.

Основните белези на автокефалията са:

# Организация на хомогенна, понякога в [[етнос|етническо]], [[език|езиково]] отношение, или в границите на независима национална държава, значителна християнска общност със строго определен [[диоцез]], административна и [[юрисдикция|юрисдикционна]] независимост по отношение на всички останали църкви.
# Наличие на достатъчно голям брой вярващи, ръководени от поне трима [[архиерей|архиереи]]
# Право на избор, [[хиротония|ръкополагане]] и утвърждаване на собствен предстоятел, както и на останалите [[йерарх|йерарси]], образуващи [[синод|Св. Синод]]
# През време на [[богослужение]] [[йерархия]]та на автокефалната църква споменава само своя предстоятел, а той самият – главите на останалите автокефални църкви
# Право на свикване на [[поместен събор|поместни събори]], организиране на местно [[църковно законодателство]] и [[църковен съд|съдопроизводство]]
# Самостоятелно [[освещаване]] на св. [[Миро]]
# Свобода за [[канонизиране]] на местни [[светец|светци]]

[[Категория:Канонично право]]
[[Категория:Поместни църкви]]

[[en:Autocephaly]]
[[es:Autocefalía]]
[[ro:Autocefalie]]

Гавраил

2008-02-19T00:50:40Z

Magda: /* Източници */ en, ro

{{Невъцърковено}}
'''Архангел [[Гавраил]]''' (ар. Джебрил) е [[Ангел_(религия)|ангелът]], който в [[Християнство|християнството]] и [[ислям]]а открива тайните познания на [[Бог]]а: той известява [[Дева Мария]] за предстоящото Рождение на [[Иисус Христос]] ([[Благовещение]]) и нейната смърт, а на [[Мохамед]] диктува [[Коран]]а.

[[Архангел]] Гавраил често е изобразяван на северните порти на [[иконостас]]а.

Гавраил е един от щитоносците на Герба на Руската империя.

== Литература ==
* Евангелие от Лука (1:26);
* Коран (66:4)

== Външни връзки ==
* [http://www.icon-art.info/topic.php?lng=ru&top_id=92 Икони на архангел Гавраил]

==Източници==
{{Уикипедия|Гавраил}}

[[Категория:Ангели]]

[[en:Archangel Gabriel]]
[[ro:Gavriil (Arhanghelul)]]

Свети отци

2008-02-18T22:53:23Z

Magda: en, ro

Църквата нарича "[[свети отци]]" не всички [[светец|светци]] на [[Църква]]та, а само онези от тях, които са оставили писмени изяснения на християнската [[вяра]]. На трима от тях Църквата е дала прозвището "[[богослов]]и" като признание за изключителните им заслуги в задълбоченото разкриване на Христовото учение. Това са св. ап. и евангелист [[Йоан Богослов]] (1-2 век), св. [[Григорий Богослов]] (4 век) и св. [[Симеон Нови Богослов]] (10-11 век).

Св. Григорий Богослов казва, че "богослови на Църквата трябва да бъдат наречени онези, които са достигнали съзерцание на Бога". Следователно, светите отци са истинските богослови на Църквата.

Отци на Църквата е прието да се наричат и участниците в седемте [[Вселенски събори|Вселенски събора]], където е разкрито в пълнота цялото християнско учение.

Редица християнски автори от древността са останали в църковната памет като ''"учители на Църквата",'' без обаче да са постигнали лична святост. Учител на Църквата е бил наричан и [[Ориген]], въпреки че редица негови възгледи са били отхвърлени от Църквата като неправославни.

Светостта на даден църковен автор не гарантира безпогрешност на неговите възгледи, дори в областта на [[догматика]]та. Православната църква няма учение за [[непогрешимост]]та на ничие мнение, независимо от църковния сан или личната [[святост]] на автора му.

Единствен критерий за верността на определено учение е [[съборност|съборното]], общо църковно съзнание. Единодушието на св. отци в областта на догматиката и най-важните духовни проблеми е плод на общия им опит от живота в [[Свети Дух|Светия Дух]], Който е Учител на всички тях, независимо кога, къде и при какви условия са живеели.

Светите отци може да имат частни мнения, които не са непременно еретични, но не са потвърдени от общото църковно [[предание]]. Някои от тях Църквата отхвърля като погрешни, а към други се отнася с уважение, но не ги преподава като основополагащи за [[спасение]]то истини. Св. отци могат да имат различни и дори противоположни мнения по духовни проблеми или актуални за времето им въпроси. Затова в Православната църква важи принципът: "Единство в най-важното и многообразие във второстепенното".[[Категория:Отците на Църквата]]

[[en:Church Fathers]]
[[ro:Sfinţii Părinţi]]

Богородица

2008-02-18T21:35:46Z

Magda: /* Български храмове и манастири, посветени на св. Богородица */ mk

[[Картинка:Bogorodiza.jpg|мини|Детайл от мозайка в "Св.София" - Константинопол]]
== Църковното учение за св. Богородица ==

'''Св. Богородица''' е майката на [[Иисус Христос]], въплътеното [[второ Лице]] на [[Св. Троица]]. В нейно лице [[Църква]]та признава единственото [[творение]] в създадения от [[Бог]]а свят (материален и духовен), което е достигнало крайната цел на тварното битие: съвършено единение с Бога и пълно осъществяване на всички жизнени способности.

Св. Богородица била счетена за достойна да участва със своята природна [[енергия]] (енергия на волята, но и енергията на майчинството) в единното действие на Божеството, тоест в самия Божествен живот.

Св. Богородица не само е предоставила на Бога своя биологичен организъм, но Църквата учи, че при Своето [[въплъщение]] Бог е приел не само човешка плът, но "плът, одушевена с разумна и мислеща [[душа]]" (св. [[Йоан Дамаскин]]).

== Трети вселенски събор в Ефес, 431 г. ==

Третият [[Вселенски събор]] в Ефес решил спора дали Дева Мария трябва да се нарича Богородица, или не. Богословският смисъл на прозвището "Богородица" бил да се подчертае, че Иисус, Синът на Мария, бил изцяло Бог, както и изцяло Човек; и тези две природи на Иисус (божествената и човешката) били съединени в едно конкретно лице на Св. Троица, а именно Бог Слово. Противното мнение застъпвал [[Несторий]], по онова време Константинополски [[патриарх]], който твърдял, че Дева Мария трябва да се нарича "Христородица", тоест "Майка на Христос". По този начин той искал да ограничи ролята и́ до майка само на човешката природа на Христос, а не на неговата божествена природа.

Съборът осъдил това мнение като [[ерес]], защото по този начин Иисус се разделял на две лица — едно, което било дете на Мария, и второ с божествена природа, което не било нейно дете. Било решено, че макар и Христос да има две природи — божествена и човешка, — те били завинаги съединени в едно Лице. Мария, като майка на Божия Син, може да бъде наречена Майка на Бога. Накрая Несторий също се съгласил с употребата на името "Богородица", отдавайки разногласията на влагането на различно съдържание в думите.

== Св. Богородица в църковната поезия ==

Езикът на [[църковна поезия|църковната поезия]] използва за св. Богородица всевъзможни образи от света на природата, за да изрази идеята за универсално обновление на тварния свят в нейно лице. Дева Мария е наричана "небе", "благодатна земя", "неразрушима скала", "камък, напояващ жадните за живот", "плодородна почва" и др.

Църквата я нарича още "новата Ева", която чрез свободната си воля избра съвършеното [[Богообщение]] и живот без смърт, за разлика от "първата Ева", която пак чрез свободната си воля избра автономен от Бога живот, ограничен от разрухата и смъртта.

== Св. Богородица в иконографията ==

Най-често срещаните в [[иконография]]та изображения на Богородица са символните образи, в които тя държи Младенеца Иисус Христос. Те се подразделят на два основни типа - ''Одигиртия - на [[гръцки]] Οδηγήτρια "Пътеводителка"'' - Богородица държи малкия Иисус и го сочи като "Пътя, Истината и Живота"), или ''Елеуса - Ελεούσα - "Милостива", "Милваща", в специализираната българска научна литература терминът неправилно се превежда обикновено като "Умиление"''. Тези основни архетипи дават началото на редица следващи иконографски типове "Богородица - неувяхващ цвят", "Играеща Богородица", "Богородица троеручица" и т.н. Иконографиите, утвърдени със собствени имена като "Владимировска Богородица", "Иверска Богородица" са разновидности на тези два основни иконографски архетипа.

Отделно Богородица бива изобразявана в различни [[житийни сцени|сцени]] - например при иконографския тип "Рождество Христово", "Сретение Господне", "Сватбата в Кана Галилейска", "Успение Богородично", в различни илюстративни изображения.

Извън чисто вероучителните разлики, отразени в някои изображения, между иконографията, възприета в римокатолицизма и източното православие, има тъждество. Но докато на Запад се набляга обикновено на духовно-нравственото значение (обикновено там Богородица се описва в сини одежди - символ на небесното и нематериалното), то в източната иконопис тя обикновено е изобразена в пурпур - символ на мъдростта.

Във всички по-ранни образци, а на Изток и до днес, на двете рамена на Богородица, а също на челото и се изобразяват звезди - алюзия с [[Витлеемска звезда|Витлеемската звезда]]. Три - с идеята да подчертаят нейното "приснодевство" - т. е. тя е девица преди, по време и след зачатието на Христос. В някои случаи една от тези звезди може да бъде пропусната, особено при иконографския тип Елеуса.

=== Богородица Одигиртия ===

Това изображение, според старинната християнска традиция, води началото си от първото изображение на Богородица. Тя е изобразена в тържествена поза, обикновено допоясно, с лявата си ръка придържа Младенеца, а с дясната го сочи, като "Пътят, Истината и Животът". Смята се, че от одигитрия е произлязла иконографията "Богородица - неувяхващ цвят". Характерни изображения са мозайките в истанбулската [[Света София|"Св. София"]], намиращите се в [[крипта]]та на [[храм]]а "[[Храм-паметник Свети Александър Невски|Св. Александър Невски]]" няколко икони от [[Несебър]] ([[16 век|16]]-[[17 век]]), т. нар. "Йерусалимска Богородица", двустранната икона в ''Църковния историко-археологически музей'' - [[София]] и др.

=== Богородица Елеуса ===

Богородица прегръща Младенеца, допряла е лицето си до неговото. В този случай е характерно изпускането на една от трите звезди, тъй като според [[символ]]иката си те са обозначение на троичния по лица (според християнството) Бог, т.е. след като едно от тези лица е изобразено, то няма нужда да бъде символно упоменавано допълнително. От тази иконография произлизат допълнително "Елеуса то кико" (смееща се, или играеща), "Достойно ест", "Галактотрофуса" (млекопитателница), утвърдени иконографии като "Владимировската", "Казанската" Богородица, известната чудотворна икона от [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]] също е изпълнена съобразно тази иконография.

=== Оранта ===
Оранта (на гръцки Οράντα) е причастие от гръцкия глагол ορώ или οράω - ''виждам'', ''гледам'' оттам и названието "Богородица на знамението". Често етимологията неправилно се извежда от [[латински|латинското]] ''oro'' - "моля се", тъй като причастието му е същото - oranta, в превод ''молеща се''. Представлява допоясно изображение на Богородица, която благославя с двете си ръце, с разгърнати длани. В центъра на изображението, в кръг е изобразен Младенецът, който също благославя. Това е единственият иконографски тип на Богородица с Младенеца, където и двамата са изобразени "ан фас". Според някои изследователи именно този иконографски тип е най-древният, докато други учени предполагат за термин на неговото възникване едва [[11 век|11]]-[[12 век]]. Така или иначе, най-старите образци на Богородица Оранта са [[мозайка|мозаечни]] пана от [[13 век]].

=== Иконостас ===

В православния [[иконостас]] първата от иконите от северната страна на [[царски двери|царските двери]] е задължително богородична, независимо от иконографския тип. Освен това образът на скърбящата Мария се изобразява задължително на северната [[венчилка]] до Разпятието, а също на северната част на царските двери (на южната е архангел Гавраил - така цялостно се получава сюжетът Благовещение).

=== Други канонични иконографски типове ===

==== Дейсис ====
[[Дейсис]]ът (''моление'') е един от символите на [[страшен съд|Страшния съд]]. Представлява изображение на Христос като Велик Архиерей с молещите се от двете страни Богородица и Св. [[Йоан Кръстител]]. Възниква през [[8 век]]. През [[9 век]] император [[Василий I Македонец]] препоръчва поставянето на това изображение пред [[олтар]]а (някои автори приписват създаването на този иконографски тип именно на императора, което е по-скоро продиктувано от благочестиви помисли, отколкото е разсъждение на базата на конкретни факти). Дейсисът съществува като самостоятелна икона във вида, описан по-горе, но впоследствие се появява (като не задължителен) т. нар. "дейсисен ред" на иконостаса - след Богородица и св. Йоан Предтеча се добавят различни светци, символиката е, че те се застъпват пред Бога да опрощаването на човешките грехове по време на Страшния съд.

==== Пиета ====

Изображение на скърбящата Богородица (от латинското Pietas, жалост, милосърдие, благоговение), която оплаква сина си. Без строго определена иконография, но като сюжет твърде разпространена в религиозното изобразително изкуство. В [[ренесанс]]овото изкуство много често Мария се изобразява като скърбяща над тялото на Иисус, но не са редки случаите, когато изображението е стилизирано и Богородица е изобразена сама. Може би най-известна е скулптурната композиция на [[Микеланджело]].

=== Специфични изображения ===

Освен изброените утвърдени канонични изображения, съществуват множество техни разновидности или тълкувания.

==== Иконата на Свети Лука ====

Християнското предание сочи [[Лука (евангелист)|апостол Лука]] за първия иконописец. (Оттам светецът е смятан за патрон на всички художници.) Множество икони (особено т. нар. "чудотворни") са приписвани като авторство именно на този ученик на Христос - Иверската, Йерусалимската, Бачковската, редица изображения на Черната дева. В православната иконография съществува житийна сцена "Свети Лука пише икона на Богородица". Всички тези податки навеждат на мисълта, че апостолът наистина е правил някакви изображения, но неоспорими са фактите, че в ранната християнска [[живопис]] (до [[3 век|3]] - [[4 век]]) подобни изображения не съществуват, а най-ранните паметници, чието авторство се приписва на апостол Лука, са не по ранни от [[8 век]].

==== Богородица "Достойно ест" ====

[[Атон]]ските [[летопис]]и разказват, че през [[982]] г. в една българска [[килия]] към [[манастир]]а "[[Пантократор (манастир)|Пантократор]]" се случило [[чудо]]. [[Монах]]ът, който бил отдаден на усамотение в килията получил чрез видение няколко стиха "Достойно естъ яко блажити тя Богородицу" ''(Достойно е наистина да те облажаваме)'' като допълнение на древния [[химн]] на [[Козма Маюмски]] ''"Честнейшую херувимъ"'' (По-честна от херувимите). В памет на това събитие килията носи и до днес името "Достойно ест". Текстът е включен в богослужението, създадена е нарочна иконография - вариант на Елеуса, но за разлика от класическите изображения, Богородица и Христос се изобразяват гледащи в една посока, докато при класическите изображения на този иконографски тип, малкият Иисус обикновено гледа майка си.

==== "Непресъхващ извор" ====

През [[16 век|16]] - [[17]] век се оформя тържественото изображение ''"Непресъхващ (животворен) извор"''. Всъщност то не е самостоятелен иконографски тип. Представлява внушителна сцена, в центъра на която е Богородица, а наоколо са радващите се светци - от няколко до стотици - това е свързано с композиционни съображения и не засяга теоретичната основа на иконографията. Сред най-ярките български образци са иконите, създадени от майсторите на [[Самоковска школа|Самоковската школа]] [[Захарий Зограф]] и [[Димитър Зограф]].

==== "Неизгаряща къпина" ====

Това иконографско изображение произлиза от тълкуването на библейския разказ ''(Изх. 2:2-3)'', според който Бог се явява на [[Моисей]] като пламък върху една [[къпина]], която гори, без да изгаря. В православието един от [[епитет]]ите, с които е наричана Богородица е именно "Неизгаряща къпина", неизгарящата къпина се разглежда като предобраз на Богородица. Иконографският тип се развива в [[Русия]] някъде около [[14 век|14]] - [[15 век]], най-известни са творбите на [[Андрей Рубльов]] и [[Дионисий (зограф)|Дионисий]].

==== Богородица Катафиги ====

Среща се в едно единствено изображение - на двустранната икона от [[Погановски манастир|Погановския манастир]] ([[1396]] - днес в криптата на храма "Св. Александър Невски). Изображението е уникално по следните причини - Богородица е редом с Йоан Богослов (патрон на манастира) и като че ли се описва библейското събитие, свързано с разпятието. В същото време Богородица е изобразена като млада жена, докато Свети апостол Йоан - като старец, т. е. историчност не може да бъде търсена. Дева Мария е изобразена съобразно източната символика, с изключение на това, че е облечена в тъмносиня дреха - характерно за западната иконография.

В писмени източници иконографията е споменавана няколко пъти, без до нас да са достигнали други конкретни паметници. Самият епитет катафиги (на гръцки καταφύγι, ''убежище''), често се приписва на Богородица, но в чисто иконографски план иконата от манастира "Свети Йоан Богослов" е уникална. Това е едно от редките изображения, където Богородица е с покрити ръце - обикновено иконографските принципи изискват ръцете на светеца да бъдат ясно изобразявани.

==== Сцени ====

Извън тези [[сюжет]]и, Богородица нерядко е изобразявана в различни сцени, било като участник в съответните библейски събития, било в ролята си на небесен застъпник. Сред първите са изображенията на Рождество, Въведение, Бягството в Египет, Благовещение, Успение, които имат повече [[илюстрация|илюстративен]], а не символен характер.

===== Рождество Богородично =====

Рядко съществува като самостоятелно изображение, по често е част от житийните сцени към богородичните икони. Това е един от сюжетите, които дават голяма свобода за иконописеца да разгърне композиционното си въображение.

===== Успение Богородично =====

Описателна икона на Успението с многобройни символни елементи. Обикновено Богородица в рамките на едно изображение е изписана три пъти - веднъж като тялото на Божията майка, лежащо на одър, над него Христос който държи в ръцете си душата ѝ и трети път, в най-горната част на иконата - Богородица на небето.

== Римокатолическото учение за св. Богородица ==

Учението на Римокатолическата църква за св. Богородица се различава от православното с [[догмат]]а за "непорочното зачатие на Дева Мария", или Immaculata Conceptio. Текстът на този догмат е следният: ''"Преблажената Дева Мария от първия момент на своето зачатие поради особената благодат и благоволението на Всемогъщия Бог и предвид заслугите на Спасителя на човешкия род Иисус Христос е била запазена недокосната от всякакво петно на [[първороден грях|първородния грях]]"''. Това учение, чуждо на църковната [[традиция]], е обявено за догмат от папа [[Пий IX]] през 1854 г. Логиката му е следната: не е възможно Христос да се роди безгрешен, ако майка Му носи в себе си първородния грях, към който е причастно цялото човечество след [[грехопадение]]то. Следователно, природата на Дева Мария също е свободна от първородния грях.

Православната църква учи, че "от родените от жена, само Господ Иисус Христос е имал непорочно рождение" (св. [[Амвросий Медиолански]]). За всички останали важат думите: “чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха — смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха”( Рим. 5:12). Св. Богородица е била свободна от всеки личен грях, но като родена от смъртни хора, не е била свободна от първородния.

== Български храмове и манастири, посветени на св. Богородица ==

{{Шаблон:Уикипедия|Богородица}}

[[Категория:Богословие]]

[[en:Theotokos]]
[[es:Theotokos]]
[[mk:Пресвета Богородица]]
[[ro:Maica Domnului]]

Евангелие

2008-02-18T20:37:19Z

Magda: /* Източници */ ro

[[Картинка:Luke-papyrus.jpg|right|frame|Евангелие от Лука, древен папирус]]'''Евангелие''' (гръцки: ευαγγελιον, иврит: "бесора" - блага вест) в общ смисъл e добрата вест за идването на Божия Син, [[Иисус Христос]] сред хората да изяви с учението и живота си характера и волята на [[Бог|Бога]], за неговото [[възкресение]], за Божието [[опрощение]] за [[грях|греховете]] на света.

Евангелия освен това се наричат четири книги от Новозаветния [[канон]], които са центъра на [[Нов Завет|Новия Завет]] и на цялата [[Библия]]. Те описват раждането, живота, [[разпятие|разпятието]] и [[възкресение|възкресението]] на [[Иисус Христос]], а също така неговото учение, разкрито в [[притча|притчи]] и [[проповед|проповеди]].

Освен каноничните Евангелия - [[Евангелие от Матей]], [[Евангелие от Марк]], [[Евангелие от Лука]] и [[Евангелие от Йоан]], съществуват [[апокриф|и други]], но Църквата е признала само четирите за истински израз на апостолското Благовестие. Най-ранните писмени свидетелства за четвероевангелието като за свещени книги, приети от Църквата, са от ІІ в. (виж еп. [[Папий Йераполски]], [[Татиан]], [[Антимаркионов пролог]], [[Мураториев канон]], св. [[Ириней Лионски]]).

== Произход на названието "Евангелие" ==

В античната си употреба терминът "Евангелие" означава провъзгласяването на някаква радостна вест (напр. съобщение за победа), тържеството в чест на тази новина или наградата, която получавал вестителят на радостта. Аналогичен смисъл има думата "бесорб" в [[Стар Завет|Стария Завет]] (Ис 52:7; 61:1), където придобива сотирологичен оттенък. В устата на Иисус и при първоапостолите думата "Евангелие" не се отнася за книга, а за проповедта на спасяващия Бог и за съдържанието на тази проповед (Мт 11:5; Лк 4:18; Деян 5:42; Рим 1:1).

Не е известно кога писменото запазване на Благовестието за идването на Христос е получило названието "Евангелие"; във всеки случай ако през първата половина на ІІ в. Папий и [[мъченик]] [[Юстин Философ]] още не употребяват това име (според Уескът и Дж.Лайтфут първото название на Еванелието е било "[[Логия|Логии"]]), към края на същото столетие то става общоприето. Благата вест на Христос се предавала от апостолите и затова в записаната си форма започнала да се нарича "евангелие от (гръц. kata - според, по) Матей", "от Марк", "от Лука" и "от Йоан". С това се подчертава, че първоизточник на Евангелието е [[Спасителят]], за думите и делата, на Когото [[Църква]]та свидетелства чрез устата на евангелистите.

== Предание, Църква и Евангелие ==

Спасителят проповядва само устно, запазвайки с това Църквата от обоготворяването на буквата. В годините на мисионерската дейност на св. ап. Павел все още няма евангелски текст, авторитетен за всички. Апостолът се опира на църковното предание като на учение, което е възприел от Повелителя (1 Кор 11:23; 15:3; показателно е, че в Деян. 9:4 гонителят на Църквата е представен като гонител на Иисус). Така устното Евангелие е едновременно и Благовестието на Спасителя, и Блатовестие на Църквата за Него, което се отнася напълно и за каноничните Евангелия. Те не са написани в жанр "биография на велик човек" в античния (като при Плутарх) и в съвременния смисъл на думата, целта им е да провъзгласят Изкупителя. Има основания да се смята, че Евангелията са се създавали не просто като книги за лична употреба, а на първо място като богослужебни текстове, четени по време на молитвени събрания на християните и при подготовка за кръщение. Това се установява в християнската литургична практика.

== Светът, за който е предназначено Евангелието ==

За да разберем по-пълно Благата вест, трябва да вземем предвид историческата среда на апостолското време. Евангелистите се обръщат основно към четири културни ареала: юдейски, източноелинистки, гръцки и римски.

=== Юдейският свят ===
Юдейският свят, който се дели на метрополия (Палестина) и [[диаспора]], разглежда религията като цялостен образ на живота, като система от вярвания и поведение, определена със заповедите на [[Закон]]а и [[Предание]]то. Храмовият ритуал, макар че е на уважение, все повече отстъпва на заден план, засенчен от многообразни обреди и устави, обхванали всичките аспекти на всекидневието. Основи на живота са строгият морал и отделянето от езичниците, което Законът установява. Почти всеобщата грамотност допринася за разпространяването на Библията сред всички слоеве на населението. През [[междузаветния период]] есхатологичните и месианските надежди достигнали своята кулминация. Народът вярва, че настъпването на Божието царство ще сложи край на езическата тирания, ще изтреби злото на земята и ще преобрази мирозданието. Това страстно очакване на новия свят се споделя от почти всички юдеи (с изключение на [[садукеи]]те и групите, обзети от идеите на елинистичната философия и мистицизма), но старозаветната Църква няма пълно вероучително единство и авторитетна ортодоксия, защото в Палестина съществуват редица течения и секти. Общопризнати са ученията за Единия Бог и Откровението, за [[Завет]]а и Обещанието, макар че се интерпретират различно. Разликите засягат и личността на Месия, и характера на Божието царство. Няма единомислие по въпроса за външния свят: едни учители не вярват в спасението на езичниците, а други, напротив, допускат приелите вярата им в общината и водят мисионерска дейност. С най-широки възгледи се отличават евреите от диаспората, които се запознават с античната култура и възприемат някои нейни елементи.

=== Еленизираният изток ===
Елинизираният Изток, за когото също е предназначена апостолската проповед, включва области в Мала Азия, Сирия и Египет. Културата на населяващите го народи вече три века носи синкретичен характер. Източните вярвания и обичаи постепенно придобиват елинистична окраска. Койне става международен език. Нараства многообразието на идейните и религиозни течения. Култовете към боговете на плодородието, умиращи според митовете през есента и възраждащи се през пролетта, вярата в астрологията, магията и всевъзможните суеверия съжителстват с монотеистичните тенденции, рационалната философия и мистицизма. Вярата престава да се отъждествява с чисто националната традиция, култовите обреди прекрачват етническите граници. Все по-нашироко се разпространява образованието, появяват се музеи, библиотеки, енциклопедии. Наследството на старите философи се цени високо, но интелектуалните кръгове са по-склонни да приемат учението на стоиците. Чрез неопитагорейството проникват религиозни идеи и вярвания дори от Югоизточна Азия (в Средиземноморието се появяват будистки мисионери). Езическите мистерии обещават безсмъртие на тези, които се посветят в тайните им обреди.

Пророчествата, приписвани на Сивила, предсказват близък край на стария свят и началото на нова епоха. Всичко това става на фона на общ упадък на нравите. Римското владичество подкопава основите на националното самосъзнание.

След присъединяването си към империята на цезарите Гърция и Македония постепенно клонят към залез. Броят на населението им рязко намалява, много градове се превръщат в римски колонии; икономическият и политическият живот замира почти навсякъде с изключение на големите търговски пристанища. Традиционната религия запазва своите позиции предимно в селата. А в градовете, макар че старите светилища все още се почитат, се засилва влечението към източните учения или към победилия скептицизъм. Елинският култ е по начало свързан с градския, полисния строй и когато полисите загубват политическата си независимост, настъпва дълбока криза. Въпреки това в много храмови центрове (напр. в столицата на "Йонийска Гърция" Ефес) религиозните езически чувства съвсем не отслабват.
Подчинил по времето на Август (27 г. пр.н.е. - 14 г.) цялото Средиземноморие, Рим отдавна се гордее със своята набожност, суров морал и любов към традициите. Но под "религия" римляните разбират не толкова вътрешния духовен стремеж на човека, колкото ритуалния ред, който е съставна част от обществения ред. Опитите за религиозни реформи и заимстването на гръцкия пантеон от римляните (ок. 200 г. пр.н.е.) не съживяват вярата, тъй като поклонението на олимпийските богове се е превърнало и при самите гърци във формалност.

=== Рим ===
Рим е принуден да плаща световното си господство: забогатяването за сметка на завзетите страни е съпроводено с деградация на обществото. Заможните класи тънат в разкош, надпреварата за богатства и изтънчени развлечения се е превърнала в нещо като "спорт". В същото време се разраства чудовищно институтът на робството; в столицата се стичат тълпи от бедняци, които правителството е принудено да храни и да развлича с кървави циркови представления. Всичко това разклаща нравствените устои, характерни за римляните през републиканската епоха. Само образованите слоеве се придържат, както и в Гърция, към строгата етика на стоицизма. Религиозният вакуум се запълва бързо с проникналите в Рим източни култове и учения на различни секти. Въпреки спънките от страна на властите римляните почитат на драго сърце Изида, Серапис, Сабазий, стават юдейски прозелити и адепти на мистериите. В обществото се засилват настроенията, свързани с индивидуализма, скепсиса и плюс това с мистицизма. Разрастването на империята и духовния космополитизъм, донесен от гърците, разрушават някогашното единство на религията и държавата. Официалният култ към императора, въведен от Август, не успява да спои духовно населението на държавата.

Такъв е светът, комуто предстои да чуе евангелската проповед. Той има богато културно наследство - литература (Хораций, Вергилий, Овидий), философия (Панеций, Филон Александрийски, Сенека), техника, наука (Плиний Старши, Берос, Варон); той разполага с мощни сили за потискане - армия, полиция и чиновнически апарат. Но в същото време това е свят, близък до крушението, потопен в продължителна криза - социална, нравствена, религиозна.

== Апостолскате керигма и евангелието ==

Ако се съди по [[Книга деяния на апостолите|Деяния]] и [[Послания на апостолите|Посланията]] на апостолите, тяхната проповед се е отличавала по съдържание от каноничните Евангелия. Тя е преди всичко вдъхновена от призива за нов живот, от провъзгласяването на вестта за това, че Бог се е разкрил на страдащия свят чрез Спасителя Христос. Тази начална [[керигма]] [[Дод]] обобщава така: "Както са предсказали пророците, Бог въздигна Иисус, Своя Син, показвайки чрез него силата Си. Той бе отхвърлен, разпънат и умря, но Бог го възкреси, на което ние сме свидетели. Повярвайте в него, разкайте се и приемете кръщението!" Такава проповед е наистина радостна вест за света, толкова нуждаещ се от спасение. Ап. [[Петър, апостол|Петър]], първомъченик [[Стефан, първомъченик|Стефан]], апостолите [[Филип, апостол|Филип]], [[Павел, апостол|Павел]] и други проповедници придават особено значение на [[сотирология|сотирологичния]] смисъл на керигмата, на [[Откровение]]то, което са получили от Божия Дух. А евангелското Предание за живота на [[Христос]] и писменото Евангелие, макар и тясно свързани с керигмата, не са нейно пряко запазване.

Богословите от школата [[история на формите]] се опитват да тълкуват Евангелието чрез "жизнения контекст" на първите общини, свързан с тяхната керигматична дейност; в действителност Евангелията са имали друг източник - исторически, а именно - Преданието на Църквата за Христос и свидетелствата на очевидци за обстоятелствата на земния Му живот.

Това става ясно при сравнение на Евангелето с Деянията и Посланията на апостолите. Единствената книга от [[Нов Завет|Новия Завет]], близка по "жизнен контекст" до [[синоптици]]те е Посл. на ап. Яков (разликата в "контекста" им е свързана само с това, че Як е предназначено за християните от еврейската диаспора).

=== Жизнен контекст на църквите, описани в Деянията и от ап. Павел ===
Характеризира се със следното:
* отделяне на вярващите в Христос от юдейската община;
* противопоставяне на езичеството, на неговата религия и на неговите нрави;
* живот на християните сред друговерци, по-специално засягащ въпроса за идоложертвената храна;
* трудности във взаимоотношенията между евреи и "елини" вътре в Църквата;
* взаимна връзка между Благата вест и старозаветния Закон, по-специално по въпроса за обрязването;
* отношения на групировките сред християните;
* раразпределение на имуществото в общините на вярващите;
* отношение към държавната власт;
* спорове за кръщаването на хора от чужди народи, които не са приели обрязването и други обичаи на старозаветната Църква;
* рядка употреба в [[езико-християнство|езико-християнските общини]] на изрази като "[[Син Човешки]]" и "[[Божие царство]]" (при това за тях са характерни изразите "[[Спасител]]", "[[Църква]]", "[[тайна]]").

=== Жизнен контекст, изобразен от Евангелията ===
Като се обърнем към Евангелиеята не е трудно да се убедим, че те отразяват съвсем друг "жизнен контекст":

* формалното отделяне от юдейската община там все още не е казано нищо;
* въпросът за езичеството и за проповядването сред езичниците фактически още не се поставя (освен в следпасхалния завет на Христос);
* проповедта на Иисус се имат предвид хора, изповядващи единия Бог и вярата в Библейското откровение;
* учениците на Христос все още се състоят само от евреи;
* въпросът за Закона и новото Откровение в Евангелието има по-друг оттенък отколкото в Деянията и Посланията на апостолите;
* Евангелията не съдържат свидетелства за групировки вътре в Църквата;
* Христос не дава никакви конкретни указания за реда, по който трябва да се разпределя имуществото;
* отговорът на Христос за данъка на кесаря не засяга същността на гражданската власт, а данъка, който юдеите плащат на чуждоземния завоевател;
* в Евангелията не се казва нищо за условията, при които "елините" се приемат в Църквата;
* в Евангелието понятията "Син Човешки " и "Боже царство" са централни.

Само този кратък списък показва, че Евангеията, макар и написани за езико-християните (освен ев. от Матей), се основават на първоначални палестински предания, чиито корени достигат непосредствено до времената от земния живот на Христос и годините в историята на Йерусалимската църква, предшестващи мисиите сред езичниците (и дори сред юдеите от диаспората). Както казва Харнак, Евангелията не са "партийни манифести" на юдействащи, антизаконници или каквато и да е др. група от епохата на ап. Павел. Те ни отвеждат към самите източници на християнството.

== Уникалност на каноничните Евангелия ==
Уникалността на каноничните Евангелия се вижда не само при сравнението им с Деянията и Посланията на апостолите, но и с [[апокриф]]ите, където в духа на благочестивото любопитство евангелското повествование се допълва с произволни фантазии. Затова намираме в тях чисто фолклорни черти: декоративност, склонност към изобилие от чудеса, поразяващи въображението, емоционална разкрепостеност. Тяхното литературно и религиозно равнище е няколко пъти по-ниско от равнището на каноничните Евангелия.

Четвероевангелието се отличава с удивителна строгост и лаконичност, понякога граничещи с документализъм. Изразните средства на евангелистите са пестеливи, отсъстват морализиращи коментари. ''"Дълбокият смисъл на разказа те разкриват само с намеци, разпръснати по целия текст. Повествованието се води със сдържан, безстрастен тон; цялата сила на впечатлението е в значителността на събитията"'' (Ч.Г.Додд).

Изследванията показват, че езикът и стилът на евангелистите са като цяло "нелитературни", полуразговорни; най-често това са езикът и стилът на обикновените хора. И въпреки това по силата на въздействието си Евангелията превъзхождат творенията на най-големите гении на литературата.

Известният [[схематизъм]] на керигмата се компенсира от впечатлението, което правят боговдъхновените проповедници: в керигмата се отделя сравнително малко място за подробности от живота и учението на Христос - главна била Неговата изкупителна смърт и победното излизане от гроба. А в Евангелията личността на автора се проявява слабо или съвсем отсъства. При това именно евангелистите създават нов, наистина уникален жанр на свещена писменост, в която керигматичната схема е заменена с живия, конкретен образ на Спасителя Христос. Това откритие е чудо на Божия дух в историята на Църквата, защото да измислят, да сътворят този образ не са били в състояние нито самите общини, нито дори такива велики проповедници като св. ап. Павел. Уникалността на Евангелията е в това, че са запечатали лика на истинския исторически [[Богочовек]].

== От устното към каноничните Евангелия. ==
През евангелската епоха сред юдеите думите на религиозните учители трябвало да се помнят наизуст (вж. [[Талмуд]]). Няма основание да се съмняваме, че отначало апостолите са се придържали също към това правило. Но това не означава, че преданията за събитията от живота на Спасителя и неговите думи са били неясни и легендарни. Както показва изучаването на библейската [[устна традиция]] (Герхардсон и др.), тя се е отличавала с необикновена устойчивост и вероятно дори се е опирала на особена група лица, които са имали задължението да пазят традицията. За запазването на устната традиция е помагал и поетичният ритъм на материала, който се усеща дори в превода на Евангелието на нови езици и който е бил удобен за заучаване. В [[Климентините]] (нач. на ІІІ в.) ап. Петър казва: "Около полунощ винаги се събуждам и не мога да заспя заради навика ми да си повтарям наизуст чутите от мене думи на Повелителя, за да ги запомня точно" ("Срещи", ІІ, 1). Дори ако тези думи не са истински, те отразяват вярно отношението на апостолите към това, което са видели и чули (1 Ин 1:1).

Изобилието на [[семитизъм|семитизми]] в Евангелията, отбелязано още през 1518 г. от [[Еразъм Ротердамски]], свидетелства, че първичното Предание и ранните записи са съществували на родния език на Христос и апостолите (вж. по-долу). "Не е изключена възможността - казва архим. Лев (Жиле) - проповедта на Иисус да е достигнала до нас почти такава, каквато са я възприели първите му слушатели".

Поместването в Евангелието на едни и същи слова и разкази в различен контекст доказва наличието на изходни "единици" или "форми", на Предания, които са съществували самостоятелно в досиноптичния период на евангелската писменост (вж. Школа "[[история на формите]]"). Тези източници посочва и св. Лука (1:1).

Явно най-рано са били записани сказанията за Страданията на Христос, което се потвърждава от съществената им еднородност в Евангелията. Ап. Павел ни посочва преданията за [[Евхаристия]]та и [[Възкресение]]то (1 Кор 11:23-25; 15:3-11). Тези запазили се "форми" на досиноптичната традиция са залегнали в основата на Евангелията, които според преданието на светите отци са възникнали между 60-те и 90-те години на І в. Но някои екзегети обръщат внимание на това, че в Евангелията липсват преки указания за разрушаването на храма през 70 г. - факт, който има огромно значение за християнското самосъзнание. Пророчествата на Христос за гибелта на Йерусалим са направени в стила на обобщените предсказания, съответстващи на страшните пророчества от [[Стар Завет|Стария Завет]]. В евангелския [[Малък апокалипсис]] няма никакви детайли, които да отразяват безусловно събитията през 70 г. Това е особено показателно, ако си спомним, че християнската литература от края на І и началото на ІІ в. се говори ясно за гоненията при Нерон (64 г.), за падането на Йерусалим, за обособяването на християнската Църква от юдейството, за установяването на църковната йерархия и т.н., с други думи - отразява "жизнения контекст" на втората половина и края на І в. (св. [[Климент Римски]], 1 Кор 5-6; 2 Кор 2; [[Послание на Варнава]], 4; свмч. [[Игнатий Антиохийски]], Еф 3-4; [[Послание до магнезийците]], 10; [[Послание до филаделфийците]], 9; [[Дидахещщ, 6). Повтаряме, че в Еангелията няма нищо подобно, което означава, че евангелската традиция се е оформила напълно до 70 г., когато са били още живи много свидетели на земното Христово служение.

Говорейки за времената на император Траян (97-117), [[Евсевий Кесарийски]] пише: ''"Много от тогавашните ученици, чиято душа Божето слово бе поразило с велико любомъдрие, изпълнявали преди всичко спасителната заповед: раздавали имуществото си на бедните, а след това се отправяли на пътешествие да изпълняват делото на евангелисти, бързайки да донесат словото на вярата до тези, които изобщо не са чували за нея, и да предадат книгите на божествените евангелия"'' ("Църк. история", III, 37, 2).

Следователно към края на І в. създаването на каноничните Евангелия е вече завършило. Свидетелството на Евсевий съответства на факта, че към средата на ІІ в. авторитетът на четирите Евангелия е признат повсеместно: от Мала Азия и Египет до Рим и Галия.

== Език на каноничните Евангелия ==

Това е гръцкият диалект [[койне]], оформил се през епохата на елинизма. Този народен език се отличава в много отношения от класическия гръцки и носи върху себе си печата на източни влияния. Откриването на "битови" [[папирус]]и (частни писма, дневници, договори и сметки) позволява на Дайсман да установи тъждество между евангелския език и койне. Гръцкият език на Евангелията, разказващи за събития в Юдея, дава основание на критиците да ги отнасят към второто или дори към третото поколение на християнството. Но сега е установено, че койне е бил широко разпространен и сред евреите. Първите проповедници на Евангелието сред езичниците са били "елинисти", с други думи - евреи, говорещи гръцки език (Деян 11:19-20).

По-нататък, съществуват не малко данни в полза на това, че Евангелията имат семитска основа (вж. произв. на [[Баженов]], Блак, Далман, Еремиас, Карминяк, Торей, [[Тремонтан]] и др.). В тях са намерили отражение различни характерни за Библията форми на стилистична симетрия: синонимна (Мт 10:41; Лк 12:48), антитетична (Лк 12:47-48) и възходяща (Мт 10:40; Лк 12:4-5); евангелистите постоянно използват удвояване на глагола, което е чуждо за гръцкия език, но е характерно за еврейския и [[арамейски]]я ("стана и тръгна", "като дойде, се засели", "отговаряйки, каза", "започна да проповядва и да говори" и т.н.). Семитски характер има в Евангелията и употребата на думата "син" за описание на едно или друго лице: вместо "сватбени гости", "мирски хора", "обречени на геената", "погинал човек" и "просветлен човек" намираме "синове на брачния чертог", "синове на този век", "синове на геената", "синове на гибелта" и "син на светлината" (Мт 9:15; 23:15; Лк 16:8; Ин 12:36; 17:12; ср. също Мт 8:12; 13:38; Лк 10:6). Самото наименование "Човешки син", което означава "Човек", е характерно за библейския език. В Евангелията почти отсъстват сложни изречения, характерни за стилистиката на гръцките писатели; фразите на Евангелията са прости и лаконични. Евангелистите обичат често да употребяват една и съща дума (напр. "свидетелство" при Йоан), докато гърците са се стараят да умножават синонимите. Преводът на Евангелието на арамамейски и еврейски език изглежда "обратен" и разкрива семантични алитерации и рими (в молитвата на [[Захарий|Захария]], в речите на [[Йоан Кръстител|Кръстителя]], в молитвата на Повелителя, в Пролога на Йоан и др.).

За редица места в Евангелието има много правдоподобна хипотезата, че гръцкият им текст е превод от еврейски език. Например в цитата от Мих 5:2 (Мт 2:6) думата "елуфей" е преведена не като в [[Септуагинта]] ("хиляди"), а с другото си еврейско значение ("воеводства"). Както отбелязва о. [[Карминяк|Ж.Карминяк]], езикът на Евангелието не е лош гръцки, както е в Откровението на Йоан, а "добър гръцки език на преводач, който се е отнесъл грижливо към семитския оригинал". Той, както и много други [[екзегет]]и, обяснява особеностите на евангелския текст, с "постоянното дословно калкиране на преводача, желаещ да запази максимално верността на еврейския текст, който е имал пред себе си". Всичко това още един път доказва, че първоизточниците на каноничните Евангелия се коренят в палестинската традиция, в апостолската първообщина. Въпросът за това били ли са първоизточниците написани на еврейски или арамейски език днес остава спорен.

== Най-древни ръкописи на Евангелието и ранни евангелски цитати. ==

[[Автограф]]и на евангелистите до наше време не са достигнали, което не е чудно, ако си спомним, че голяма част от античната литература или се е запазила в много късни сборници, или съвсем се е изгубила. Но по количество на древните си ръкописи Евангелията оставят далече зад себе си произведенията на класическата писменост.

Съществуват повече от 5000 сборника с новогръцки ръкописи на [[Нов Завет|Новият Завет]], пълни и фрагментарни. Сред тези ръкописи най-ранните са намерените в Египет папирусни [[кодекс]]и: на Райленд (Ин 18:31-33; 37-38) от първата третина на ІІ в. и на Бодмер (фрагменти от Мт, Лк и Йн, преписани ок. 200 г.). При липсата на съвремените технически средства трябва да е минало много време между написването на Евангелията и разпространението на техните сборници (запазването на ръкописите именно в Египет се обяснява с климатичните условия на страната).

Забележително е, че евангелските ръкописи са представени именно като кодекси, докато както античните, така и юдейските преписвачи са предпочитали [[свитък|свитъците]]. Според учените кодексите са били "книгите на бедняците" и са се считали по това време за "низша" форма на книгата, но в замяна на това са били по-удобни за употреба и по-икономични (листите се изписвали от двете страни).

Ако ръкописните копия на Евангелията са от началото на ІІ в., цитати от каноничните Еванеглия се срещат още при св. [[Климент Римски]] (ок. 95 г.) и при свмч. [[Игнатий Антиохийски]] (ок. 35-ок. 107). Сведения за евангелистите и цитати от Евангелията има при [[Папий]], в [[Дидахе]], в Антимаркионовия пролог, при св. [[Ириней Лионски]] и др. Тези свидетелства в гръцки оригинал са събрани от Муретов и в "Синопсис" на Аланд.

== Синоптичните евангелия и Йоановото евангелие. ==
Още Евсевий Кесарийски и блаж. Августин отбелязват голямото сходство между много раздели на първите три Евангелия, понякога преминаващи в тъждество. При това за тълкувателите от епохата на св. отци не останало скрито и че заедно със сходството в Еванегелията има и съществени разлики. За повече подробности, виж [[синоптични евангелия]] и [[синоптичен проблем]]

== Историческа достоверност на евангелията ==

Един от основоположниците на школата "[[история на формите]]" К. Л. Шмит пише: "От евангелията не можем да научим почти нищо за историческия [[Иисус]], защото те са книга, която по своя произход не е историческа, а богослужебна: четяла се е още през 40-те години на І в. по време на неделните богослужения". Но в действителност литургичната форма на евангелията изразява спомена на ранната Църква за реални събития от земния живот на Христос. Евангелските думи са предназначени именно за тези, които са видели с очите си мисията на [[Спасител]]я. И дори по-късно, през 60-90-те години, тези хора не са били малко.

Привържениците на отрицателната критика се опитват да намерят в евангелията исторически и географски грешки, които според тях сочат недостоверността на разказаното от евангелистите. Но благодарение на научните постижения, по-специално на [[библейска археология|археологията]], подобни аргументи се опровергават един след друг. Разкопките на Зелин потвърждават близостта на Сихар до кладенеца на Яков; намереният надпис на [[Пилат]] показва грешното мнение на считащите го за символ на съзвездието Орион; откритата гробница на разпънат разсейва съмненията на смятащите, че осъдените не са били приковавани с гвоздеи, а само са ги връзвали. Старателното изучаване на юдейската култура и на бита през евангелската епоха, чието начало поставя още Едершайм, довежда до извода, че евангелията ги изобразяват точно. Критиците наричат евангелската Палестина "страна зад пределите на реалността" (вж. Донини А. У истоков христианства, пер. с итал., М., 1979). Всичко, което е казано за нея в [[Нов Завет|Новия Завет]], според тях не съответства на действителността.

Ето примери:

# Галилейското езеро е наречено море, въпреки че не е море.
# Еевангелистите не знаят най-краткия път от Финикия за Галилея.
# Назарет е измислен град, защото не се споменава в други източници освен в евангелията.
# В Палестина не могат да се отглеждат свине, защото употребата на свинско месо е била забранена;
# "За растителния и животинския свят на Палестина в новозаветните текстове се съобщават толкова общи сведения, че могат да бъдат верни, за която и да е страна от Средиземноморието. Споменават се смокини, маслини, лозя, но не се назовават типични растения за този район, каквито са кедарът и финиковата палма, а в едно известно изречение за синаповото зърно, за храст, който достига най-много един метър височина, се говори като за истинско дърво с немислимо сплетени клони" (Донини А. У истоков христианства, пер. с итал., М., 1979, с. 20).
# Гълъбът е бил свещена птица за самаряните и затова не би могъл да бъде жертва (Лк 2:24) и символ на Св. Дух.

В отговор на тези възражения:
# Много езера на простонароден език често се наричат “морета” (напр. Байкал).
# По време на своите странствания Христос не е бил непременно длъжен да избира точно най-краткия път.
# В Галилея са известни повече от 200 населени пункта, но Йосиф Флавий не споменава много от тях, а Назарет е било доста незначително селище. Освен това наскоро намерен в Арабия текст споменава Назарет сред градовете, в които са живели свещеници след разрушаването на Храма през 70-та година, а разкопките на Багати доказват, че Назарет е съществувал като селище още по времето на Ирод (вж. [[Назаретянин]]).
# Свинете, за които споменават евангелистите, са пасели в областта на Декаполис - именно там, където основното население е било езическо.
# На тези, които се учудват защо в евангелията не се говори за палми и кедри, трябва да се напомни, че Писанието не е геоботаническо произведение. Що се отнася до “синаповото зърно”, ние не знаем какво растение е имал предвид Христос. Съгласуването на ботаническите названия у различните народи е станало възможно едва след въвеждането на общата латинска номенклатура през ХVІІІ в.
# Принасянето на гълъб в жертва е постановено в Лев 12:6, което се пояснява в Лк. Освен това образът на гълъба съвсем не е бил презрян (ср. Пес 5:2; 6:9).

За други възражения срещу историческата достоверност на евангелията виж [[Митологична теория за произхода на християтнството]], [[Нехристиянски свидетелства за Христос]].

== Евангелският образ на Иисус Христос ==

В световната литература образите на героите се оказват живи и релефни едва тогава, когато са нюансирани техните слабости и недостатъци. Чудото на евангелията се състои в това, че техните автори са постигнали необикновена изобразителна сила, без да използват това средство. Те са обрисували един съвършен образ, но едновременно с това безкрайно жив и конкретен. Ние все едно виждаме Спасителя Христос, вървящ по пътя, разговарящ с хората, разказващ притчи. В притчите са изобразени Неговите неповторими черти. Той дава примери от всекидневието, но ги прави символи на духовния живот. Подобно на вожд е чужд на колебанията и нерешителността; добър е и едновременно с това е суров. За него не е характерно съзнанието, че е грешен, присъщо на всички светци. В духа Му цари пълна хармония. Стремителният порив крие зад себе си тишина на духа, величествено “отрезвяване”, далечно от екстаза и крайната възбуда, които намираме често в историята на религиите. Той е обикновен, достъпен и като “свой” сред хората, но едновременно с това се вижда дистанцията между Него и всички, които общуват с Него. Животът Му протича в постоянен напрегнат труд и молитва; но той не може да бъде сравнен със самовглъбен философ. Той отива без колебание в дома на митаря и на сватба; за разлика от Йоан Кръстител не е аскет-пустинник. Виждаме как проявява чувства: учудва се, скърби, радва се. В личността на Христос няма и следа от болезнен прелом. Той е абсолютно целенасочен, изпълнен със сили. Въздействието му върху хората е поразително: само при една негова дума учениците му изоставят всичко и тръгват след него.

Но човечността на [[Христос]] не е човечност на “велик мъдрец”. Неговото самосъзнание изобщо не е като самосъзнанието на другите хора. Той не търси истината, а е самата Истина. Той учи не от името на Бога, както правят пророците, а само от Свое име. С непостижима власт Христос отменя и променя реда на заповедите от Писанието (“Казвам ви…”), както може да постъпва само Бог. Това, което говори за себе си и за своя баща, създава впечатлението, че пред нас стои височайша тайна. “Да облечем - казва отец Лев Жиле - това впечатление с отвлечени термини и ще попаднем в кръга на идеите от първите събори: ние не сме далече от древните гръцки определения, според които Иисус е “единосъщен” с Отца и “единосъщен” с хората. Зад тези термини се крие живият опит, преживян от мнозина и в древността, и в наши дни: впечатлението, че в Иисус човешкото и божественото се докосват, че проникват едно в друго, както в далечината, на самия хоризонт, морето и небето се сливат”.
Образът на Христос стои пред човека и човечеството като въпрос и призив и едновременно като небесен отговор на човешките въпроси. Средствата за научно изследване на евангелията служат еднакво и на вярата, и на неверието, защото са вторични и подчинени на вътрешните убеждения на тези, които изучават новозаветните писания. Никаква исторически критика не е в състояние “да обясни загадката на Иисус”. Отхвърлянето или приемането Му се извършва в дълбините на човешкия дух. Както свидетелства опитът на ап. Павел и опитът на първото християнство, не науката, а вярата ни дава познание за Христос.

== Вижте също ==
* [[Евангелие от Матей]]
* [[Евангелие от Марк]]
* [[Евангелие от Лука]]
* [[Евангелие от Йоан]]

== Библиография ==
=== Коментари на светите отци ===
Вжиж произведенията на:
* блаж. [[Августин]]
* св. [[Афанасий Велики]]
* св. [[Григорий Велики]]
* прп. [[Ефрем Сирин]]
* блаж. [[Иероним]]
* св. [[Иларий Пиктавийски]]
* св. [[Йоан Златоуст]]
* св. [[Кирил Александрийски]]
* [[Ориген]]

=== Тълкувания на Евангелията от по-късно време ===
* Barrett C.K. The Gospel According to St. John, Phil., 19782;
* Bussche H. vanden Jean Commentaire de l’Evangile spirituel, P.-Bruges, 1967;
* Ellis P.F. Matthew, Collegeville, 1974;
* Fitzmyer J.A. The Gospel According to Luke, I-IX, Garden-City-N.Y., 1981;
* Harvey A.E. New English Bible, companion to the New Testament, Camb.-Oxf., 1979;
* Jaubert A. Approches de l’Evangile de Jean, P., 1976;
* Lion A. Lire saint Jean, P., 1972; Matthew, introd., transl. and notes by W.F.Albright and C.S.Mann, Garden City-N.Y., 1971; Morris L. The Gospel According to John, Grand Rapids (Mich.), 1971;
* Standaert B.L. L’Evangille selon saint Marc: commentaires, P., 1983;
* Trilling W. The Gospel According to St. Matthew, v.1-2, L.-N.Y., 1969.
=== Произход на Евангелията и тяхната достоверност. Новозаветна критика ===
* Свящ. Альбов М. Об апокрифич. Е., ХЧ, 1871, № 1, 7, 1872, № 6-8;
* Бакхэм Д. Теология ли создала Христа?, пер. с англ., „Странник”, 1909, № 2;
* Безе Г. Достоверность наших Е., пер. с нем., М., 1899;
* Бергон Дж. Подлинность последних 12 стихов Ев. Марка, пер. с англ., ЧОЛДП, 1874, № 6;
* Вернер И.И. Е. и нем. свободная критика, „Новый путь”, 1904, № 4, 5;
* Свящ. Ветвеницкий К. Об отношении Ев. Иоанна к первым трем Е., „Странник”, 1873, № 9;
* Григоров А. Научно-критич. отрицания в исследованиях Е. и христианства на Западе 16-го и 17-го вв., ЧОЛДП, 1874, № 9;
* Зарин С.М. Мифологич. теория Древса и ее разбор, СПб., 1911; Зарин С.М. Совр. открытия в области папирусов и надписей в их отношении к НЗ, СПб., 1914;
* Керенский В.А. Школа ричлианского богословия в лютеранстве, Каз., 1903;
* Книжников А.С. Об историчности Личности Христа, Париж, 1963;
* Свящ. Люперсольский М. Апостольское происхождение Четвероевангелия, ВиР, 1914, № 19, 21;
* Прот. Марков В.С. О Ев. от Матфея, М., 1873;
* Прот. Мень А. Сын Человеческий, Брюссель, 19833;
* Свящ. Морошкин М.Я. Обозрение нем. богосл. журналистики, ПО, 1867, т.22, № 2, 4, т.23, № 6, 7;
*Розов М. Цельс и его свидетельства в пользу подлинности и достоверности наших канонич. Е., ЧОЛДП, 1874, № 8, 11, 12;
* Сенявин В.А. Новейшие зап. труды о Четвертом Е., К., 1915; С-ов А. Св. евангелист Марк, ЖМП, 1963, № 5;
* Троицкий С. Новооткрытый отрывок Е., „Странник”, 1908, № 7/8;
* Фиолетова Н.Ю. Источники по истории раннего христианства, т.1-2, М., 1957 (МДА, ркп.);
* Флоровский Г.В. Жил ли Христос?, Париж, 1929.
* Библиогр. на чужди езици вж. в кн.: Bilan de la théologie du XX-e siècle, t.1-2, Ed. R. Van der Gucht et H. Vorgzimler, P., 1970-71; HTG, Bd.1.

== Източници ==
{{Библиология Мен, Николов}}

[[Категория:Библеистика]]
[[Категория:Свещено Писание]]

[[en:Gospel]]
[[ro:Evanghelie]]

Антиминс

2008-02-15T19:58:44Z

Magda: el

''[[Картинка:Antimins.jpg|right|200px|thumbnail|Сръбски антиминс от 17 век.]]
'''Антиминс''' - парче плат, на което се извършва [[Евхаристия]]та. При [[освещаване]]то му в него се поставя частица от [[мощи]]те на [[светец]]. Произлиза от гръц. дума "αντι" (вместо) и лат. дума "mensa" (олтарна маса, трапеза). Може да бъде преведена като "вместотрапезие".

В древната Църква се използвали там, където нямало олтарни трапези за извършване на богослужението. Били много удобни за употреба по време на военни походи, както и за монасите в пустинята.

В началото те не били изработвани от плат, а представлявали каменна плочка, дървена дъска, оловна плочка, печена глина и по-рядко плочка от слонова кост.

В правило на Константинополския патриарх [[Никифор Изповедник]] (ум. 828 г.), включено в каноничния сборник [["Азбучна синтагма"]] на [[Матей Властар]] от 14 век, се уточнява, че "антиминсите безпрепятствено се пращат там, където имат нужда от тях, и не се ограничават в този или онзи предел на известна земя, но се пращат и в чужда земя, както и [[миро|св. миро]]..."

[[Категория:Литургика]]

[[el:Αντιμήνσιο]]
[[en:Antimension]]
[[ro:Antimis]]

Престол

2006-06-26T19:50:43Z

Magda: препратки

Престолът е най-важната част в олтара, намира се в средата му срещу [[царски двери|царските двери]]
и символизира мястото, където е бил разпънат Христос. Върху престола се извършва св. Евхаристия. Формата му е на четвъртита маса и може да се изработва от всякакъв материал, у нас обикновенно се изработва от камък. Престолът е покрит с две обвивки - долна и горна. Долната е от бял плат и символизира [[плащаница]]та, с която е бил увит Христос, а горната е от хубава, светла материя и символизира Божията слава.{{Мъниче}}

Престол

2006-06-26T19:27:14Z

Magda:

Престолът е най-важната част в олтара, намира се в средата му срещу царските двери и символизира мястото, където е бил разпънат Христос. Върху престола се извършва св. Евхаристия. Формата му е на четвъртита маса и може да се изработва от всякакъв материал, у нас обикновенно се изработва от камък. Престолът е покрит с две обвивки - долна и горна. Долната е от бял плат и символизира плащаницата, с която е бил увит Христос, а горната е от хубава, светла материя и символизира Божията слава.{{Мъниче}}

Мощи

2006-06-26T19:08:13Z

Magda:

Мощите са нетленни останки на светци.
{{Мъниче}}

Иконостас

2006-06-26T19:02:31Z

Magda:

Иконостасът е дървена преграда в православните храмове, по която са наредени икони. Той служи за да отделя олтара от останлата част на църквата.
{{Мъниче}}

Олтар

2006-06-22T20:06:49Z

Magda:

Олтарът е най-важната и свята част от храма, в него се намират св. престол и жертвеникът. Олтарът се строи винаги по-високо от средната част на храма и е отделен от нея с иконостас.{{Мъниче}}

Библия

2006-06-22T19:54:29Z

Magda:

Библията е Свещеното писание. То се състои от две части Стар и Нов Завет.

Старият Завет съдържа книги, които касаят вярата, историята, институциите и обичаите на еврейския народ.

Новият Зает се състои от четири Евангелия - Евангелие по Матей, по Марк, по Лука и по Йоан, Деяния на апостолите и Послания. Новият завет е бил написан първоначално на гръцки език с изключение на Евангелието от Матей, което е било написано на еврейски. {{Мъниче}}

Ангел

2006-06-22T19:43:51Z

Magda:

Агелът е дух вестител на Божията воля. {{Мъниче}}

Идол

2006-06-22T19:35:54Z

Magda:

Идолът е изложен за поклонение образ или статуя на божество. {{Мъниче}}

Просфора

2006-06-21T18:11:10Z

Magda:

Просфората е кръгъл, квасен хляб, който се приготвя от пшенично брашно. Част от просфората се използва за извършването на тайнството Евхаристия, а друга се раздава на вярващите, нарязана на малки парчета, наречени анафора или нафора.{{Мъниче}}

Проскомидия

2006-06-21T18:05:02Z

Magda:

Проскомидията е първата част от литургията. По време на проскомидията се приготвят даровете (просфората и виното) за извършване на тайнството Евхаристия.{{Мъниче}}

Проскомидия

2006-06-21T18:04:29Z

Magda:

Проскомидията е първата част от литургията. По време на проскомидията се приготвят даровете (просфората и виното) за извършване на тайнството Евхаристия.

Амвон

2006-06-21T17:55:38Z

Magda:

Амвонът е издигнато място в църквата, от което се чете Евангелието и се държат проповеди. {{Мъниче}}

Потир

2006-06-21T17:39:14Z

Magda:

Потирът е чаша с високо дъно, обикновено от злато, сребро или олово, която се използва за св. Причастие. Потирът напомня чашата, с която Господ Иисус Христос причастил апостолите на Тайната вечеря.{{Мъниче}}

Дискос

2006-06-21T17:25:32Z

Magda:

{{Мъниче}}[[Категория:Литургика]]
'''Дискос''' - кръгъл и плитък малък съд, върху който се поставя евхаристийният [[Агнец]]. Върху него се освещава и начупва нафората, която се раздава в църквата. Също така този съд може да се използва, за да се слагат върху него парите, които се събират от вярващите в църквата.

Левити

2006-06-21T15:04:05Z

Magda:

Левитите са старозаветни свещенослужители от рода на третия син на Яков, Леви, родоначалник на едно от израилевите племена. Левитите са помагали на първосвещениците при извършване на жертвоприношенията.{{Мъниче}}

Ефод

2006-06-12T12:33:19Z

Magda:

Ефодът е старозаветна връхна дреха (наметка) на свещеника. Той е е без ръкави и се състои от 2 части - предна и задна, които се съединяват на раменете с нараменници. Ефодът на първосвещеника се е изработвал от обшит със злато плат, а този на свещеника от ленен плат. {{Мъниче}}

Ефод

2006-06-12T12:32:49Z

Magda:

Тук напишете текста, който е за тази страница. Успех!
Ефодът е старозаветна връхна дреха (наметка) на свещеника. Той е е без ръкави и се състои от 2 части - предна и задна, които се съединяват на раменете с нараменници. Ефодът на първосвещеника се е изработвал от обшит със злато плат, а този на свещеника от ленен плат. {{Мъниче}}