Дверия - Потребителски приноси [bg]

Псевдоепиграфи

2006-08-18T21:49:01Z

Legion: приписвани! щото преписвани е друго ;-)

'''Псевдоепиграфи''' (от гр. "лъжливо подписани") - текстове, приписвани за по-голям авторитет на знаменити личности. Псевдоепиграфи могат да бъдат както библейските [[апокриф]]и (например [[Първа книга на Енох]], [[Оди на Соломон]]), така текстове, подписани от името на православни [[светец|светци]], например [[Псевдоепиграфи на св. Цар Петър]],
[[Псевдоепиграфи на св. Йоан Рилски]]
[[Категория:Апокрифи]]

Беседа:Дидахи

2006-08-17T21:48:10Z

Legion: Името да е Дидахи и категорията да е Ранни християнски писания

== Правопис на заглавието ==
Според мен трябва да е „Дидахи“, а не „Дидахе“. На гръцки е Διδαχη, което съвсем еднозначно определя като западно/латинизирано произнасянето на последната буква като „е“. --[[Потребител:Legion|Legion]] 00:48, 18 август 2006 (EEST)

== Категория ==
Пак лично мнение - „Дидахи“ трябва да се сложи не в категория „Апокрифи“, а в категория „Ранни християнски писания“. Днес под апокрифи се разбира нещо, неприемано от Църквата, което в никакъв случай не важи за Дидахията. --[[Потребител:Legion|Legion]] 00:48, 18 август 2006 (EEST)

Пиетизъм

2006-08-12T07:51:16Z

Legion: препратки

'''Пиетизъм''' ''(от лат. pietas – благочестие)'' - консервативно движение в протестантството, възникнало в Германия в края 17 век и отличаващо се със силен анти-интелектуален уклон. Основател на пиетизма е немският богослов от гр. Франкфурт [[Филип Шпенер]]. За Шпенер религиозните чувства на човека стоят по-високо от [[догмат]]ите на вярата и църковните обряди, т.е. само и единствено личното преживяване на срещата с Бога може да помогне за достигане на висока нравственост. На свой ред нравствеността е необходима на човек, за да получи божествената [[благодат]].

За пиетистите грях е ходенето на театър, танцитe, песните, забавата, дори шегите и смехът. За привържениците на пиетизма са характерни още честите изказвания против науката, разума, прогреса и „всичко светско”.

Традицията на пиетизма се е съхранила сред някои консервативни кръгове на Запад и до днес, а през 19-и век прониква с голяма сила и в православния свят.

Много съвременни православни богослови разглеждат пиетизма като [[еклезиология|еклезиологична]] [[ерес]], заради пренебрежителното отношение към [[догмат]]ите и [[тайнство|тайнствата]] на [[Църква]]та. Допълнителен аргумент в тази насока дава и православния аскетичен опит, според който освобождаването от бремето на [[грях|греха]] придобиването на Божията благодат винаги е "по милост", а не "по заслуги" (т.е. [[покаяние]]то и упованието в Бога обикновено предшестват видимите плодове на благодатта), а пиетизмът обратното - разглежда благодатта като награда за благочестив живот. [[Православие]]то в своя автентичен вид не познава противопоставяне на догматите и духовният живот. Светите отци са категорични, че само правилното богословие може да роди правилен духовен живот, и обратно, изопачаването на истините на вярата има за последица воденето на непълноценен духовен живот.

В по-широк смисъл днес под пиетизъм се разбира всяко формално и изкуствено откъсване на благочестието от богословието и позициониране на богословието като отвлечена теоретическа дисцилина, "с която се занимават само професорите в университета".

== Външни препратки ==
* [http://logos-bg.net/control.php?&topgroupname=translat&groupname=ianaras&subgroupname=&contentname=transl11 Пиетизмът като еклезиологическа ерес]
* [http://logos-bg.net/control.php?&topgroupname=events&groupname=Welcome&subgroupname=&newsid=17&link=modules/news/shownewsdetails.php&rlink=modules/news/shownews.php За избора на книга отвъд аргументите на пазара]
* [http://www.dveri.bg/content/view/2194/48/ Ще свърши ли "Вавилонският плен" на православното богословие у нас]
[[Категория:Ереси]]

Пиетизъм

2006-08-12T07:50:26Z

Legion: препратки

'''Пиетизъм''' ''(от лат. pietas – благочестие)'' - консервативно движение в протестантството, възникнало в Германия в края 17 век и отличаващо се със силен анти-интелектуален уклон. Основател на пиетизма е немският богослов от гр. Франкфурт [[Филип Шпенер]]. За Шпенер религиозните чувства на човека стоят по-високо от [[догмат]]ите на вярата и църковните обряди, т.е. само и единствено личното преживяване на срещата с Бога може да помогне за достигане на висока нравственост. На свой ред нравствеността е необходима на човек, за да получи божествената [[благодат]].

За пиетистите грях е ходенето на театър, танцитe, песните, забавата, дори шегите и смехът. За привържениците на пиетизма са характерни още честите изказвания против науката, разума, прогреса и „всичко светско”.

Традицията на пиетизма се е съхранила сред някои консервативни кръгове на Запад и до днес, а през 19-и век прониква с голяма сила и в православния свят.

Много съвременни православни богослови разглеждат пиетизма като [[еклезиология|еклезиологична]] [[ерес]], заради пренебрежителното отношение към [[догмат]]ите и [[тайнство|тайнствата]] на [[Църква]]та. Допълнителен аргумент в тази насока дава и православния аскетичен опит, според който освобождаването от бремето на [[грях|греха]] придобиването на Божията благодат винаги е "по милост", а не "по заслуги" (т.е. [[покаяние]]то и упованието в Бога обикновено предшестват видимите плодове на благодатта), а пиетизмът обратното - разглежда благодатта като награда за благочестив живот. [[Православието]] в своя автентичен вид не познава противопоставяне на догматите и духовният живот. Светите отци са категорични, че само правилното богословие може да роди правилен духовен живот, и обратно, изопачаването на истините на вярата има за последица воденето на непълноценен духовен живот.

В по-широк смисъл днес под пиетизъм се разбира всяко формално и изкуствено откъсване на благочестието от богословието и позициониране на богословието като отвлечена теоретическа дисцилина, "с която се занимават само професорите в университета".

== Външни препратки ==
* [http://logos-bg.net/control.php?&topgroupname=translat&groupname=ianaras&subgroupname=&contentname=transl11 Пиетизмът като еклезиологическа ерес]
* [http://logos-bg.net/control.php?&topgroupname=events&groupname=Welcome&subgroupname=&newsid=17&link=modules/news/shownewsdetails.php&rlink=modules/news/shownews.php За избора на книга отвъд аргументите на пазара]
* [http://www.dveri.bg/content/view/2194/48/ Ще свърши ли "Вавилонският плен" на православното богословие у нас]
[[Категория:Ереси]]

Беседа:Кръст

2006-08-02T14:58:10Z

Legion: petrov kryst

==Petrov kryst==
V chujbina sym - pochti bez meil.
Slojete i Petroviq (obyrnat) kryst, da sa naqsno vsichki, che i toi e pravoslaven. --[[Потребител:Legion|Legion]] 17:58, 2 август 2006 (EEST)

Беседа:Георги Флоровски

2006-07-12T21:46:19Z

Legion: хайде да решим окончателно ... засега ;-)

Хора, вижте как направих тука категоризация по буква на фамилията по идея на [[Потребител:Gregg|Gregg]]. Сега остава да решим наистина как в категории като „Съвременни автори“ ще е по-практично да подреждаме хората - дали като Аверинцев, или като Флоровски. Обсъждането е на [[Помощ беседа:Съдържание#Последно какво решаваме?]] и нагоре. --[[Потребител:Legion|Legion]] 00:46, 13 юли 2006 (EEST)

Георги Флоровски

2006-07-12T20:59:05Z

Legion: категоризиране по буква на фамилията

Отец Георги Флоровски е роден на 10 септември 1893 г. в Елисаветинград, в семейство на свещеник. През 1916 г. завършва Историко-филологическия факултет на Новоросийски университет в Одеса. През 1919 г. защитава магистърска теза и е назначен за преподавател в същия университет. След Болшевишката революция неговото семейство е принудено да емигрира. Началото на емигрантския му живот е свързано с България. Георги Флоровски живее във Варна и София. През 1924 г. защитава докторска дисертация в Прага на тема: "Историческата философия на Херцен". От 1926 г. живее в Париж, където преподава [[Патрология]] в [[Богословския институт "Св. Сергий"]]. Тук е ръкоположен за свещеник през 1936 г. Емигрантският път на отец Георги Флоровски минава през Света Гора, Швейцария, Белград, Прага, Дъблин, Оксфорд, Кеймбридж и други. Годините на Втората световна война прекарва в Югославия и Чехословакия.

От 1948 г. отец Георги Флоровски се преселва в САЩ. В началото е професор по Патрология в [[Православна богословска семинария "Св.Владимир"|Духовната семинария "Св. Владимир"]], където изпълнява и длъжността декан. През 1955 г. напуска "Св. Владимир" не по свое желание и започва да преподава История на [[Източна църква|Източната Църква]], патрология и [[литургика]] в Богословския факултет на Харвардския университет. В същото време преподава и в [[Гръцка семинария "Св. Кръст"|гръцката семинария "св. Кръст"]] в Бруклин. През 1964 г. се пенсионира в Харвардския университет, а на следващата година е уволнен от Семинарията. През последните години от живота си преподава богословие и славистика в Принстънския университет. Умира на 11 август 1979 г. в Принстън, където и до днес се съхранява голяма част от личния му архив. Погребан е в Трентън, Ню Джърси.

[[Категория:Съвременни автори|Ф]]

Помощ беседа:Съдържание

2006-07-03T23:23:19Z

Legion: подкрепям без св. и да караме прагматично

== Как се сменя цвета на шрифта? ==

Може ли някой да обясни как се сменя цвета на шрифта? Извинявам се, ако е било описано, а съм го пропуснала...Благодаря :) --[[Потребител:Cuddly|Cuddly]] 16:49, 27 юни 2006 (EEST)
: Опитай с <nowiki>цветен текст</nowiki>. Ще се получи следното: цветен текст. Можеш да използваш имената на цветовете (в примера съм използвал '''red''' - червено), но можеш да използваш и кодовете за цветовете. Цветова таблица с имена и кодове за съответния цвят можеш да намериш [[:metawikipedia:bg:Уикипедия:Цветова таблица|тук]]. --[[User:Gregg|Gregg]] ♣ [[User talk:Gregg|лафка]] 17:33, 27 юни 2006 (EEST)
:: мерси, успях :) --[[Потребител:Cuddly|Cuddly]] 13:08, 28 юни 2006 (EEST)

== Изписване и слагане в линк на "св.", "преп.", "свв."... ==

Я да попитам, как изписваме "свети": "свв." или "св.св.". Добре е навсякъде да е по еднакъв начин.

На когото не е известно:
"св." или "преп." стават част от линка с името на светеца така:
[[Кирил Александрийски|св. Кирил Александрийски]]
вместо
св. [[Кирил Александрийски]]
(вижте кода в режим "редактиране") [[Потребител:Bulgarka|Bulgarka]] 01:18, 30 юни 2006 (EEST)
:: За мен поне, едно единствено нещо е необходимо - в заглавието на статията името (собственото) да е в началото - да изпускаме "св." или сана. Ако трябва, да се слага след това в скоби (по лична преценка, ако авторът прецени, че личността не е най-известната с даденото име). Причината е съвсем ясна и простичка - когато попадне в категорията (примерно светци), се подрежда по първата буква. Съответно, всичките личности биха попаднали в буквата "С", ако са "св.". За "св.св." аз нямам мнение, но преди време бях питал Желев да ме посъветва и той каза - "слагай само едно св., без да се притесняваш, така е правилното. Иначе за св. Седмочисленици какво трябва да им слагаме: св. св. св. св. св. св. св. ли?". :-) --[[Потребител:Constantine|Constantine]] 08:19, 30 юни 2006 (EEST)

::: Според мен въпросът със сортирането се решава най-просто и естествено като в заглавията изписваме "свети" за всички - Свети Василий, Свети Кирил и Методий, Свети Седмочисленици... Ако това съкращение е останало от преписите и книгоиздаването, мисля, че в Интернет не е нужно да се съобразяваме с него. По същата причина не виждам и в текста защо да не си изписваме "свети". Същото се отнася до имп. - император, архиеп.-архиепископ (но поне не арх.-архитект..) :) Как мислите? [[Потребител:Bulgarka|Bulgarka]] 01:22, 1 юли 2006 (EEST)

-- Има обаче още едно нещо, за което се чудя. Нормално е монасите да са сортирани по собственото име. Но светските лица и свещениците не трябва ли да са по фамилия, примерни АВЕРИНЦЕВ, Сергей Сергеевич? Поне за нормалните миряни като нас без сан съм сигурен... --[[Потребител:Constantine|Constantine]] 08:22, 30 юни 2006 (EEST)

:: Категоризирането може да се промени лесно чрез добавяне на параметър: Вмъква се отвесна черта ( | ) след <nowiki>[[Категория:Светци]]</nowiki> и се поставя самото име, например <nowiki>[[Категория:Светци|Т]]</nowiki>. Това ще постави статията в категорията под буквата Т. За фамилията в началото, на мен не ми допада, незнайно защо. Вероятно защото съм фен на традиционното "име презиме фамилия". --[http://bg.orthodoxwiki.org/index.php?title=User:Gregg http://crossword.crozzword.com/gg.gif] ([[User talk:Gregg|беседка]]) 16:44, 30 юни 2006 (EEST)

:: Мисля, че "АВЕРИНЦЕВ, Сергей Сергеевич" става само за речник. За заглавие на цяла статия... хм. А и не само за хората, а и за търсачките трябва да пишем. Може да са избегне с напр. "АВЕРИНЦЕВ, С. (Сергей Сергеевич Аверинцев)", но е тромаво за заглавие, не става. Ако правилно разбирам gregg, може би това е разрешението. :) [[Потребител:Bulgarka|Bulgarka]] 01:22, 1 юли 2006 (EEST)

-- Идеи за иереите? Тук май става още по-сложно:
Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев)
Търновски митрополит Климент (Васил Друмев)
Климент, митрополит Търновски (Васил Друмев)
Сурожски митрополит Антоний (Блум)... [[Потребител:Bulgarka|Bulgarka]] 01:24, 1 юли 2006 (EEST)

:: Лесно. Прави се една статия или със светското му име или с другото, а другото име е пренасочваща статия към статията. --[http://bg.orthodoxwiki.org/index.php?title=User:Gregg http://crossword.crozzword.com/gg.gif] ([[User talk:Gregg|беседка]]) 11:58, 1 юли 2006 (EEST)

== Последно какво решаваме? ==
* Добре, аз лично не държа толкова много на моето предложение. Започнали сме така, както е в английското orthodoxwiki, от там дойде цялата работа. Но чак да слагаме "свети" в заглавието, поне да го съкратим на св., за да не се измести прекалено много вдясно основната част, какво ще кажете? Освен това трябва да решим и за титлите. Ще слагаме ли в началото 'прот.' и 'арх.'?

Иначе не е проблем да се преименува всичко, статиите за хора не са толкова много още. Ще е добре, обаче да се чуят и още няколко мнения. Златина? Легионе? Добри? Cuddy? Отец? --[[Потребител:Constantine|Constantine]] 14:43, 3 юли 2006 (EEST)

Здравейте, на мен лично повече ми харесва заглавията да са максимално изчистени и без определенията свети, или длъжност, или сан. Още повече, че веднага след отварянето на статията ще става ясно кой какъв е. Може би съм повлияна от гръко-византийската традиция, където връзката между името на светеца и "свети", "света" е много по-свободна.

Иначе става много сложно. Например, нека да е просто Калистос Уеър, а после да пишем, епископ Калистос Уеър е еди-какъв си. Или Софроний Сахаров. А после Архим. Софроний Сахаров е еди-какъв си. Или архимандрит, за това нямам претенции. Не че за другите неща имам, както решим. Фамилиите на духовниците да се без скоби, за да не се утежнява излишно заглавието.--[[Потребител:Zlatina|Zlatina]] 16:59, 3 юли 2006 (EEST)
:: Сигурно и orthodoxwiki по същата причина не са се поколебали да използват този подход. Освен това в началото на статията (където обикновено болдваме текста), нищо не пречи да е цялото име. А за фамилиите, какво мислиш - съгласна ли си с мнението, че няма нужда да се слагат фамилните имена в началото? И вторият подвъпрос е, ако заглавието е Сергей Аверинцев, къде да отиде в сортировката - при С или при А - Грег ни показа, че може и по двата начина. --[[Потребител:Constantine|Constantine]] 17:48, 3 юли 2006 (EEST)
::: Лично аз съм за изписване без св. отпред. След като е в категория Светци е ясно, че въпросната личност е такъв. Затова съществува категоризацията - служи както за бързо намиране на статии от една и съща тема, така и за по-лесна навигация в сайта. Категоризирането, обаче, в Уикипедия е по първата буква от фамилията. Някъде там имаше дискусия и се стигна до консенсус, че по фамилия по-лесно се намира информацията. Но в категориите. Статиите са си от типа ''име-презиме-фамилия'' или ''име фамилия''. --[http://bg.orthodoxwiki.org/index.php?title=User:Gregg http://crossword.crozzword.com/gg.gif] ([[User talk:Gregg|беседка]]) 20:19, 3 юли 2006 (EEST)
:::: Съгласявам се с [[Потребител:Gregg|Gregg]] и [[Потребител:Constantine|Constantine]] - изписване в заглавието без св. отпред. Категоризирането нека е по фамилия, но статиите да са със заглавие ''име-презиме-фамилия'' или ''име фамилия''. Все пак идеята е да правим удобно за интуитивно търсене и намиране пособие, а не да гоним нечий идеал за благочестие. От гледна точка пестене на време линковете да включват само името, а не и св. или титлата пред него. Освен това, в беседата на някаква статия повдигнах въпроса за оформянето на препратките, които стават заглавия, когато се касае за често срещано лично име - мисля конкретното ми чудене беше дали текстът '''св. ап. Петър''' да не се превърне в линк по следния начин <nowiki>св. ап. [[Петър, апостол|Петър]]</nowiki>, което да изглежда така: св. ап. [[Петър, апостол|Петър]] и съответно заглавието на статията да бъде '''Петър, апостол''' и да си се категоризира по първата буква на името. Разбира се примерът е тъп, защото апостолите са ограничен брой (дори и след като прибавим 70-те и равноапостолните), но защо да не върши работа при общата категория светци? --[[Потребител:Legion|Legion]] 02:23, 4 юли 2006 (EEST)

Фелон

2006-07-03T22:46:46Z

Legion: препратки

[[Картинка:Свещенически фелон.jpg|right|120px|thumbnail|Фелон]]'''Фелонът''' е дълга и широка дреха без ръкави, която покрива цялото тяло. Носи се от [[презвитер]]ите по време на [[богослужение]]то.

В древността имал кръгла, подобна на камбана форма. Впоследствие предната част била скъсена, за да може [[свещеник]]ът да борави по-свободно по време на богослужението. Фелонът изобразява багреницата, в която войниците облекли Иисус, за да Му се присмеят. Той трябва да напомня на свещеника за Христовата жертва и за милосърдието Му към нас. В днешно време фелонът е част само от [[свещенически одежди|свещеническите одежди]], но в древността се ползвал и при епископските. Особено достойнство имал фелонът, украсен с множество [[кръст]]ове, който се носел от патриарсите и се давал на [[епископ]]ите като особена чест. Наричал се полиставрион (многокръстник). По-късно византийският император подарил на Цариградския [[патриарх]] царска дреха на име [[сакос]], която след време станала одежда на всички [[архиереи]].

[[Категория:Богослужебни одежди]]

Беседа:Богослужебни одежди

2006-07-03T22:40:27Z

Legion: недоволство от уводните изречения

''По примера на Стария Завет и християнската църква установила за свещенослужителите особени одежди. Употребата на богослужебни одежди била необходима и за да могат да се различават степените в църковната йерархия и да се подчертаят тържествеността и тайнствеността на богослужението.''
Не ме кефят тези изречения... сякаш някакви комисии са се събирали да заседават и да решават какво да чопнат от Стария завет и какво ще целят с всяка част от одеждите. Да не говорим, че сянката е тъкмо старозаветното богослужение... --[[Потребител:Legion|Legion]] 01:40, 4 юли 2006 (EEST)

Богослужебни одежди

2006-07-03T22:34:02Z

Legion: препратки

Под името богослужебни одежди се разбират дрехите, в които се обличат свещенослужителите при [[богослужение]]то. Употребата при богослужението на особени одежди води началото си още от [[Стар Завет|Стария Завет]]. Сам [[Бог]] заповядал на [[Моисей]] да направи за [[Аарон]] като [[първосвещеник]] особени одежди, които да облича при богослужението. По примера на Стария Завет и християнската [[църква]] установила за свещенослужителите особени одежди. Употребата на богослужебни одежди била необходима и за да могат да се различават степените в църковната йерархия и да се подчертаят тържествеността и тайнствеността на богослужението. Свещените одежди биват дяконски, свещенически и епископски съобразно йерархическото им предназначение.

{{:дяконски одежди}}

{{:свещенически одежди}}

{{:Архиерейски одежди}}
[[Категория:Богослужебни одежди]]

Благодат

2006-07-03T22:24:50Z

Legion: препратки

'''Благодат''' наричаме общата сила и действие на [[Света Троица|Светата Троица]] (св. [[Григорий Палама]]). Използват се също термините "нетварна/несътворена енергия" (Θεία ενέργεια), "действия", "нетварна светлина" (άκτιστο φως), "сили" (δυνάμεις), "лъчи на Божеството". Св. [[Йоан Дамаскин]] образно говори за "движение"(κίνησις) или "Божи порив" (έξαλμα Θεού).

Православното [[богословие]] разграничава у Бога същност и енергия (енергии). [[Бог]] притежава една свръхсъщностна природа, където Той пребивава в съвършен покой и която е абсолютно непостижима за всичко сътворено. Същевременно ние сме призвани да станем "участници в божественото естество", както казва св. ап. [[Петър, апостол|Петър]] в своето второ Послание (2 Петр. 1:4). Това е т.нар. [[обожение]], целта на човешкия живот.

Тоест, [[Църква]]та учи, че Бог е едновременно непристъпен и опитно познаваем, постижим в единението. Непристъпен е в Своята същност, а е постижим в Своите енергии, чрез които Той изхожда навън. Енергиите на Бога са самият Бог, но не в Неговата същност (В. Лоски). Чрез Своята благодат Бог общува със Своето [[творение]] и го освещава.

Плодовете на благодатта у човека се наричат [[харизма|харизми]]. В широкия смисъл на думата всяко действие на благодатта в Църквата се нарича [[тайнство]].
[[Категория:Догматика]]

Потребител:Legion

2006-06-26T21:30:50Z

Legion:

[[Картинка:Nobs01.jpg|right|160px|thumbnail|Рисуван портрет ... мой]]

Обикновено случайните промеждутъци от време, през които не правя нищо, се запълват от размишления от какво точно да се откажа, за да насмогвам по-добре с останалите неща.

== За бърза връзка ==

name<dot>legion<at>gmail<dot>com 
ICQ 35205448

Файл:Nobs01.jpg

2006-06-26T21:23:00Z

Legion: Рисуван портрет ... мой

Рисуван портрет ... мой

Апостол

2006-06-26T20:42:43Z

Legion: Апостол - богослужебна книга

== Апостолите ==

'''Апостолите''' (гръцки: απόστολος, пратеник) са 12-те [[ученик|ученици]] на [[Иисус Христос]], които той избира след [[молитва]] (съгласно [[Евангелие от Лука|евангелието от Лука]]) да бъдат най-близкото му обкръжение и да [[проповед|проповядват]] [[евангелие|евангелието]] първоначално на [[Израел|Израелския народ]] (Мат. 10:5-6), а по-късно на всички [[eзичество|езически]] народи (Мат. 28:19). Имената на тези 12 апостоли, определени от [[Христос]] са: Симон - по-известен като [[апостол Петър|Петър]], брат му [[апостол Андрей|Андрей]], [[Яков Зеведеев]] и брат му [[апостол Йоан|Йоан]], [[апостол Филип|Филип]], [[Вартоломей]] (или [[Натанаил]]), [[апостол Матей|Матей]], [[апостол Тома|Тома]], [[Яков Алфеев]], [[Симон Зилот]], [[Тадей]] (наречен още Юда, Якововия брат и Левий) и [[Юда Искариотски]].

Работата по проповядването и разпространениято на Христовото учение и установяването на [[християнската църква]], извършена от апостолите след възкресението на [[Иисус Христос]] и слизането на [[Свети Дух|Светия Дух]] на [[Петдесетница]], е описана в [[Нов Завет|новозаветната]] книга [["Деяния на светите апостоли"]].

След предателството и смъртта на [[Юда Искариотски]] останалите апостоли избират Матия да заеме неговото място сред 12-те (Деян. 1:15-26). Апостол също е наречен по-късно [[апостол Павел|Павел]], който има огромен принос за разпространението на [[евангелие|евангелието]] и утвърждаването на християнската доктрина.

Апостоли (или [[равноапостол|равноапостоли]]) са наричани и други [[светия|светии]], които са разпространявали християнството сред [[езичество|езическите]] народи, например [[св. Григорий Просветител]], апостол на Армения, [[св. Стефан]], апостол на Перм и др.

== Апостолът ==

'''Апостол''' се нарича също и богослужебният сборник с определени текстове от Деяния Апостолски и апостолските послания, които се четат на всяка [[литургия]] след Трисветата песен и преди определеният текст от Евангелието.

Апостолът е подреден според основните годишни [[богослужебен кръг|богослужебни кръгове]]. Сборникът започва с подбрани текстове за всяка литургия от Пасхалния богослужебен кръг, след което са текстовете за извънпасхалните неделни литургии, а след тях - текстовете за литургиите на някои от по-известните неподвижни празници.

Преди прочитането на текста за деня от Деяния Апостолски или от апостолските послания, четецът ([[псалт]]ът) известява кой [[прокимен]] и на кой от осемте певчески гласа ще бъде изпят.

Подредбата на Апостола позволява в течение на богослужебната година дори само по време на литургиите да бъде изчетено почти всичко от Деяния Апостолски и апостолските послания.

Самото четене се е утвърдило да става напевно с умишлено избягване на изразителното четене, за да не влияе четецът със собственото си моментно разположение на духа върху останалите участници в [[богослужение]]то.

Потребител:Bulgarka

2006-06-26T20:16:51Z

Legion: Резюмета и подписи

<div style="float:right; padding-left:5px;">
{| style="text-align:center; border:1px solid #aaaaaa; background-color:#f9f9f9;width: 200px;font-family: Verdana, sans-serif;"
|- padding:5px;padding-top:0.5em;font-size: 80%; text-align:center;
|
Искате да изпратите бележка на Bulgarka?
''[{{SERVER}}{{localurl:{{NAMESPACE}}:{{PAGENAME}}|action=edit&section=new}} '''Изпрати''']''
__TOC__
|}
</div>

Здравейте,

Необичайно и забавно, нали? Хем анонимна, хем себе си, истинската да представя. :)

Българка, която от все сърце желае да е истински православна.

== :-) ==

Просто да пробвам как действа това нещо :)
Поздрави!--[[Потребител:Cuddly|Cuddly]] 23:02, 26 юни 2006 (EEST)

== Резюмета и подписи ==

Привет, айде плийз да използваш опцията за резюме преди да запазваш промените. Иначе е загуба на време да се проследяват. Обяснено е в [[Беседа:Начална страница#Резюме]].

Освен това още нещо - нали ще може да се подписващ с бутона за подпис под изказванията си, когато пишеш в нечия беседа (и в твоята също). Намира се на предпоследния бутон вдясно над полето за писане/редактиране. Обяснено е в [[Потребител беседа:Constantine#Подписи]]. --[[Потребител:Legion|Legion]] 23:16, 26 юни 2006 (EEST)

Престол

2006-06-26T19:57:06Z

Legion: подреждане

Престолът е най-важната част в олтара, намира се в средата му срещу [[царски двери|царските двери]] и символизира мястото, където е бил разпънат Христос. Върху престола се извършва св. Евхаристия. Формата му е на четвъртита маса и може да се изработва от всякакъв материал, у нас обикновенно се изработва от камък. Престолът е покрит с две обвивки - долна и горна. Долната е от бял плат и символизира [[плащаница]]та, с която е бил увит Христос, а горната е от хубава, светла материя и символизира Божията слава.
{{Мъниче}}

Ерес

2006-06-25T22:42:13Z

Legion: подреждане

'''Ереста''' (αίρεση, избор) се проявява като факт - отделяне от съборната [[Църква]] ([[схизма]]), и като теория - [[лъжеучение]] относно някоя от истините на [[вяра]]та. Критерий за истината е църковната [[католичност]] (съборност), изявена в общо учение, а мярката за католичност е осъществяването на жизнените дарове в личностите на [[светци|светиите]].

== Св. Писание за ересите ==

'''Второ съборно послание на ап. Петър'''
[2:1]Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ''ереси'' и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел.
[2:2] И мнозина ще последват тяхното разпътство, и поради тях пътят на истината ще бъде похулен. 
[2:3] И, подбуждани от користолюбие, ще ви мамят с лъстиви думи; тяхното осъждане отдавна е готово, и тяхната погибел не дреме.
...
[2:17]Те са безводни извори, облаци и мъгли, от буря разнасяни: за тях е запазен мракът на тъмнината вовеки. 
[2:18] Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плътски похоти и разпътство ония, които напълно са се отдръпнали от живеещите в заблуда. 
[2:19] Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен. 

'''Послание на ап. Павел до Галатяни'''
[5:19] Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, 
[5:20] идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ''ереси'', 
[5:21] завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие.

'''Послание на ап. Павел до Тит'''
[3:9] А от глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни. 
[3:10] Страни от ''еретик'', след като го посъветваш веднъж и дваж, 
[3:11] знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си.

== Ересите до ΧIV в. според "Азбучна синтагма" на Матей Властар ==

1. '''Енкратити''' (въздържатели). Отричат брака, обявяват го за сатанинско дело, не употребяват вино и месо. В същността си са дуалисти, тоест, признават съществуването на две равностойни сили - Бог и сатаната.
2. '''Хидропарастати'''. Извършват евхаристията само с вода, без вино, тъй като не употребяват никакъв алкохол. Считат брака за блудство.
3. '''Евномиани''', '''монтанисти''', '''савелиани'''. Последователи на Евномий, епископ на Кизик, Монтан, Савелий. Кръщават се с еднократно потапяне, с главата надолу. ''Евномий'' учил, че Синът е изменяем и служебен, а не единосъщен на Отец. ''Монтан'' Фригийски наричал себе си "утешител", а двете жени, които водил със себе си, Прискила и Максимила - пророчици. Монтанистите се наричали още пепузиани, тъй като почитали като свещено едно място във Фригия - Пепуза и го наричали Йерусалим. Отричали брака, извратили Пасхата като приготвяли за причастие хляб, примесен с кръв на младенец. ''Савелий'' бил епископ на Птолемаида Пентаполска. Той смесвал трите ипостаси на Св. Троица в едно лице, като учил че то се прявява понякога като Отец, друг път като Син, а трети път като Св. Дух. 
4. '''Ариани'''. Последователи на александрийския свещеник Арий, който учил, че Божият Син и Св. Дух имат различна същност от Отец и са сътворени.
5. '''Македониани и полуариани'''. Приемат божествеността на Сина, но отричат божествеността на Св. Дух. Полуарианите почитат Св. Дух и Божия Син и признават, че не са твари, но твърдят, че те са подобосъщни на Отец, а не са една Божия същност. Страхували се да не би "раждането" да причинява страдания на Отец.
6. '''Нават'''. Римски свещеник, по същността си разколник, а не еретик. Отлъчен от Църквата заради немилосърдие и братоненавист, тъй като отричал възможността за покаяние на отреклите се от вярата и отказвал да има общение с второбрачни.
7. '''Саватий'''. Съмишленик на Нават, но отишъл по-далеч и по неразумна ревност спазвал юдейски обичаи, почитал съботата и я прекарвал в пост.
8. '''Аристери''' (леви). Наричат се така, защото се гнусят от лявата ръка и не смеят да вършат нищо с нея. Отличават се с краен буквализъм в тълкуването на Св. Писание.
9. '''14-дневници'''. Празнуват Пасха не в неделния ден, а като юдеите.
10. '''Тетрадити'''. Също съблюдават юдейски обичаи в празнуването на Пасха, ядат опресноци и горчиви треви.
11. '''Аполинаристи'''. Последователи на Аполинарий, Лаодикийски епископ. Учил, че Божият Син е получил от св. Богородица одушевено тяло, но без ум, тъй като Божеството заменяло ума. Освен това учил, че Господ Иисус Христос има само едно естество, а не две - божествено и човешко.

[[Категория:Догматика]]
[[Категория:Ереси]]

Потребител беседа:Legion

2006-06-25T22:01:51Z

Legion: аман от чуждици, викаш ;-)

-- Легионе. Когато имаш време, напиши нещо за себе си в личната си страница. Ако можеш прати и снимка, би било добре да направим галерия на администраторите. --[[user:constantine]]
:бе чакай поне нещо да свърша за сайта, преди да се саморекламирам ;-) BTW, чудя се кога ли ще се появят новини по българските сайтова за енциклопедията... [[user:Legion]]
:: Когато им се подаде информация, съдържаща сама по себе си новина, която да ги интересува. [[Потребител:Gregg|Gregg]] 00:40, 12 юни 2006 (EEST)
::: Ахахах, тва мойто беше евфемистичен начин да разведря ''constantine'' на чужд гръб, но поне имам мъзможност да почна да си тренирам подписа ;-) [[Потребител:Legion|Legion]] 00:46, 12 юни 2006 (EEST)

== Подписите и препратки към раздели ==

Привет! Току що надзърнах след една твоя редакция в една беседа и видях, че насочваш потребителя да прочете един раздел от трета беседа, като за целта му беше посочил външна препратка, от тези, с <nowiki>http://</nowiki> отпред, макар и сочеща обратно към това уики. Лесно можеш да правиш и това чрез вътрешни препратки, ето така: <nowiki>[[Потребител беседа:Constantine#Подписи]]</nowiki>, т.е. Потребител беседа:Потребителско име, знак за диез (#) и името на раздела на кирилица. За да видиш колко е лесно и просто, оставих ти сам да редактираш отново онази беседа, защото и без туй препратката не бачка :). Поздрави, [[Потребител:Gregg|Gregg]] 21:08, 21 юни 2006 (EEST)
: Мерси, успях. --[[Потребител:Legion|Legion]] 21:19, 21 юни 2006 (EEST)
:: Няма проблем. Ако срещнеш каквото и да е затруднение при използването на уикито или има нещо, което не ти е ясно, не се колебай да ме питаш. [[Потребител:Gregg|Gregg]] 21:22, 21 юни 2006 (EEST)

== bold, italic etc. ==

Привет! Вероятно знаеш, но да кажа, като черна станция да се намеся. На английското '''bold''' отговаря българското '''получер''', на ''italic'' — ''курсив''. Странно изглежда в резюметата написаното '''болднат/а/''' :). Поздрави, [[User:Gregg|Gregg]] ♣ [[User talk:Gregg|лафка]] 01:42, 25 юни 2006 (EEST)
: Ахахах, оня ден тъкмо това обяснявах на една филоложка, ама какво да правя като никога не ме е кефила тая дума ... може би щото няма нищо общо с това как всъщност текстът става по-чер, а не получер ;-) Но ще се съобразявам, къде ще ходя... --[[Потребител:Legion|Legion]] 01:01, 26 юни 2006 (EEST)

Беседа:Арианство

2006-06-25T21:56:55Z

Legion: Арий е презвитер, а не епископ

Арий е презвитер, а не епископ, когато разпространява и защитава ереста си. --[[Потребител:Legion|Legion]] 00:56, 26 юни 2006 (EEST)

Съдове за умиване

2006-06-24T22:23:02Z

Legion: пунктуация, препратки

[[Картинка:Умивални съдове.jpg|right|100px|thumbnail|Съдове за умиване]]
'''Съдовете за умиване''' са два. Първият представлява кана с капаче и [[кръст]] отгоре. В нея се налива ароматизираната с розово масло или други аромати вода за умиване. Вторият съд представлява дълбок [[дискос]] с високо ръбче от страни за да не се разлива водата. [[Архиерей|Архиереят]] и [[свещеник|свещениците]] измиват ръцете си преди да пристъпят към най-важните моменти в св. [[литургия]]. Каната и подносът се държат от църковния служител който помага при [[богослужение]]то. Архиереят измива ръцете си пред светите двери така че да го виждат всички. Измиването на ръцете е символ на духовната чистота с която трябва да се пристъпва към извършване на [[тайнство]]то.
[[Категория:Литургика]]

Дискос за антидор

2006-06-24T22:19:04Z

Legion: препратки

[[Картинка:Дискос3.jpg|right|100px|thumbnail|Дискос за нафора]]
'''Дискоса за антидор''' представлява голям кръгъл поднос с изсечени символи върху него. Изработва се от сребро, месинг или мелхиор. Върху него се изсичат [[кръст]]ове, двуглави орли и различни символи свързани с предназначението му. За разлика от малките дискосчета той е значително по-голям и масивен. В нашата богослужебна практика където се използва една голяма [[просфора]] този дискос намира най-голямо приложение. Просфората се намира върху него от самото начало на св. [[литургия]]. След края на [[богослужение]]то [[свещеник]]ът раздава вече осветения [[антидор]] от същия дискос.
[[Категория:Литургика]]

Помощни дискосчета

2006-06-24T22:16:50Z

Legion: препратки

[[Картинка:дискоси.jpg|right|80px|thumbnail|Помощни дискосчета]]
'''Помощните дискосчета''' се използват по време на [[богослужение]]то с различни цели. В руската църковна практика където се използват пет [[просфора|просфори]] за св. [[литургия]], всяка се поставя на отделно дискосче. На тях се раздробява [[агнец]]а за [[причастие]] или се подава [[нафора]] на [[архиерей|архиерея]]. Сухото причастие също се приготвя на такива дискосчета. Те се изработват от месинг, сребро или друг метал и се украсяват с изсечени изображения, най-често свързани с директното им предназначение.
[[Категория:Литургика]]

Дароносителница

2006-06-24T22:13:26Z

Legion: препратки

[[Картинка:Дароносителница1.jpg|right|100px|thumbnail|Дароносителница]]
'''Дароносителницата''' представлява кутия във формата на [[храм]]. В нея има малко [[потир]]че и лъжичка за причастяване. Също кутийка за сухото [[причастие]] и малко шишенце за вино. Дароносителницата се използва за пренасяне на запасните дарове от храма до дома на причастника. Св. Дарове се пренасят само от [[свещенослужител]]и в специална [[торбичка за дароносителница]]та, която се слага през шията.
[[Категория:Литургика]]

Завеса

2006-06-24T22:10:30Z

Legion: препратки

'''Олтарната завеса''' е дълго парче плат изработено от скъп материал, най-често същият, от който са направени престолните одежди. На него се пришива [[кръст]], [[икона]] или различни сърмени орнаменти. В долната част се прикрепяват ресни. Въвеждането на олтарната завеса се приписва на св. [[Василий Велики]]. Поставя се на [[иконостас]]а зад светите [[двери]]. Завесата символизира небесния [[храм]], където се намират ликовете на [[ангел]]ите и [[Светец|светиите]]. Тя ту скрива от стоящите в храма, ту открива за техния взор [[олтар]]а, който изобразява небесното царство и рая. Отварянето на завесата при [[богослужение]]то означава откриването на тайната на [[спасение]]то, която била от векове скрита и се явила на човеците при [[въплъщение]]то на Божия Син, Който ни открива входа в царството небесно.
[[Категория:Богослужебни одежди]]

Дикири и трикири

2006-06-24T22:05:45Z

Legion: препратки

[[Картинка:Дикира и трикира.jpg|right|100px|thumbnail|Дикири и трикири]]
'''Дикири и трикири''' са малки настолни свещници, които се използват от [[архиерей|архиерея]] по време на [[богослужение]]то. Представляват поставки с патрончета за свещи в горния край. Те стоят върху [[престол]]а и [[епископ]]ът благославя с тях богомолците и [[евангелие]]то. Дикирите имат две свещи и символизират двете естества на Христос. Трикирите имат три свещи и символизират трите лица на Пресветата [[Троица]]. Тяхното наименование идва от гръцката дума „кирос” – свещ. Понякога на дикирите и трикирите се поставят цветни ленти за по-голяма тържественост.
[[Категория:Литургика]]

Покровец

2006-06-24T22:02:28Z

Legion: препратки

[[Категория:Литургика]][[Картинка:Покрови.jpg|right|150px|thumbnail|Комплект покровци]]
'''Покровец''' (въздух) – платът, с който се покриват [[потир]]ът и [[дискос]]ът по време на [[литургия]]та. Символизира и слизането на Св. Дух по време на евхаристийния канон.Покровите били въведени в древната [[църква]] с чисто практическа цел. Те предпазвали приготвените по време на [[проскомидия]]та Св. Дарове от различни насекоми, каквито имало много в топлите страни на Изтока. В днешно време на литургията се използват три покрова. С двата малки се покриват потира и дискоса. А с третия първите два заедно. Двата по-малки покрова символизират пелените с които бил повит Христос. Имат кръстовидна форма и се състоят от пет квадрата или четириъгълника един от които е в средата. На средният квадрат се пришива [[кръст]] а външните им страните се обшиват с малки ресни. Големият покров се нарича още „въздух” или „възвишение” в знак на това че се възвишава, т. е. повдига и снема с трептения над Светите Дарове, когато се чете [[символ на вярата|символа на вярата]], и със своите трептения раздвижва въздуха. В духовен смисъл трептението на „въздуха” символизира слизането на Св. Дух върху Св. Дарове. Самият „въздух” символизира камъка, поставен над гроба на Спасителя. Въвеждането на големия покров се приписва на св. [[Сава Освещени]]. „Въздухът” има форма на голям четириъгълник с пришити кръст в средата и малки ресни по краищата.

Полиелей

2006-06-24T21:58:03Z

Legion: призрачни препратки

[[Картинка:Лампион.jpg|right|150px|thumbnail|Полиелей с ел. крушки]]
'''Полиелей''' се нарича осветително тяло с множество кандила закрепени за него. Думата произлиза от двете гръцки думи „поли” – много и „елеон” – елей, в буквален смисъл многоелейник. Използват се за осветяване на [[храм]]овете и най-често се прикрепват с верига към тавана на храма. Някъде вместо кандила се поставяли множество гнезда за свещи. В наше време е останала само формата на полиелея и вместо свещи се поставят декоративни електрически крушки. Полиелейте се правят от дърво или метал и се украсяват с [[икона|икони]] и [[кръст]]ове. Биват различни по големина и форма. Символизират голямата Божия [[благодат]] която се излива в храма върху вярващите.
[[Категория:Литургика]]

Рипиди

2006-06-24T21:55:31Z

Legion: призрачни препратки

[[Картинка:Рипида.jpg|right|100px|thumbnail|Рипиди]]
'''Рипидите''' (от гр. „рипидион” - ветрило) са ветрила с които [[дякон]]ите веели над [[престол]]а в [[храм]]а застанали от двете му страни. В древността те се изработвали от паунови пера, тънки пергаментови кожици или от платно. В наше време рипидите представляват метални кръгове с образи на шестокрили [[серафим]]и. Кръговете са прикрепени на дълги дървени дръжки. Носят се от дяконите или малки деца по време на [[Велик вход|Великия вход]] или литийно шествие. Чисто практическото приложение на рипидите било да пазят светите дарове от насекоми, които изобилстват на Изток. В духовно отношение рипидите означават [[ангел]]ското присъствие при извършване на [[литургия]]та.
[[Категория:Литургика]]

Кандило

2006-06-24T21:50:01Z

Legion: призрачни препратки

[[Картинка:Кандило1.jpg|right|80px|thumbnail|Висящо кандило]]
[[Картинка:Кандило2.jpg|left|120px|thumbnail|Настолно кандило]]
'''Кандилото''' е особен съд които се състои от стъклена или порцеланова чаша напълнена с олио или зехтин в която плува фитил. Тялото на кандилото е метално или смес от метал и порцелан. Чашката се поставя в специално направен отвор в основното тяло. Кандилата могат да бъдат висящи, със синджирчета съединени в горната част, или настолни в висока или ниска поставка. Елеят в кандилото означава усърдието на вярващите и е символ на Божията милост към тях. Кандилата в [[храм]]а се палят по време на [[богослужение]]то а някои горят непрекъснато. Във всеки християнски дом би трябвало да има кандило. Което да се пали поне на празниците.
[[Категория:Литургика]]

Ерес

2006-06-24T21:47:32Z

Legion: болднат начален термин, призрачни препратки

Артос

2006-06-24T21:44:00Z

Legion: препратки

[[Картинка:Артос2.jpg|right|150px|thumbnail|Печат за артос]]
[[Картинка:Артос1.jpg|left|120px|thumbnail|Артос пред иконостаса]]
'''Артос''' се нарича голяма цилиндрична [[просфора]] с отпечатано изображение на [[Възкресение Христово]] върху нея. Артос е гръцка дума и означава квасен хляб. Той се освещава в първия ден на [[Пасха]], като над него се чете специална за случая [[молитва]] и се поръсва трикратно със [[светена вода]]. Артосът се поставя пред [[иконостас]]ната [[икона]] на Спасителя и стои там през цялата [[светла седмица]]. Символично изобразява възкръсналия [[Иисус Христос|Христос]]. След изтичането на този период се нарязва и раздава на вярващите като пасхално [[благословение]]. Съхранява се, както и [[нафора]]та, при домашния [[иконостас]] и се приема по време на болест или друго страдание. В България [[традиция]]та на артоса е малко застъпена.

[[Категория:Литургика]]

Агнец

2006-06-24T21:38:10Z

Legion: пунктуация, призрачни препратки

[[Картинка:Руска просфора с агнец.jpg|right|200px|thumbnail|Руска просфора - Агнец]]
'''Агнецът''' представлява четириъгълно парче от [[просфора]]та, обикновено разположено в средата, на което е отпечатан кръст и текста (IC XC NI KA). В буквален превод [[Иисус Христос]] победител. Агнецът символизира невинната Христова [[жертва]] и старозаветното жертвено агне (агнец). [[Свещеник]]ът изважда Агнеца от просфората в първата част на [[литургия]]та наречена [[проскомидия]]. Този Агнец се претворява в тяло Христово в следващата част (евхаристиен канон) на литургията. При изваждането на Агнеца от просфората се извършват някои символични действия като нарязване, пробождане и др. които възпоменават целия земен живот на Христа от раждането до Неговата кръстна смърт. След освещаването Агнеца се разчупва по кръстният знак на четири части. Първата част с надписа (IC) се влага първа в [[потир]]а преди да се налее [[теплота]]та. С втората частица (XC) се причестяват [[свещенослужител]]ите в [[олтар]]а. С третата и четвъртата частица (NI и KA) след влагането им в потира се причестяват мирските лица.
[[Категория:Литургика]]

Тамян

2006-06-24T21:32:00Z

Legion: пунктуация, призрачна препратка

[[Картинка:Изкуствен тамян.jpg|right|100px|thumbnail|Ароматизиран тамян]]
Думата тамян означава горене на благоуханно вещество или ливан, т.е. благоуханна смола от дърво, което расте в Ливан. В наше време се изработват най-различни смеси за кадене. Смесите могат да включват както смоли така и благовонни масла (розово, от лавандула и др.). Тамянът може да се ароматизира със синтетични аромати. Естественият тамян бива различни качества. Качеството определя неговия аромат, продължителността на отдаване на аромата и т.н. Всеобща заблуда е, че при каденето тамянът трябва да гори. Най-добър аромат се извлича когато тамянът се топи, но не гори. Благодатната миризма на тамяна ни напомня непрестанно, че ние трябва да издигаме своите дела и мисли като благоуханен жертвен тамян пред всеблагия [[Бог]].
[[Категория:Литургика]]

Ливан

2006-06-24T21:26:15Z

Legion: призрачни препратки

'''Ливан''' или още наречен росен ливан е благоуханна смола събирана от лавровото дърво. Християнската [[църква]] възприела употребата на ливана от Старозаветното [[богослужение]]. Юдеите живеели близо до Арабия и други места където се доставял този вид благовоние и често го употребявали. В [[Нов Завет|Новия Завет]] виждаме влъхвите (мъдреците) да поднасят на новородения Спасител ливан, като благоуханна жертва на [[Бог]]а.
[[Категория:Литургика]]

Настолна кадилница

2006-06-24T21:23:33Z

Legion: призлачни препратки

[[Картинка:Кадилница2.jpg|right|100px|thumbnail|Настолна кадилница]]
'''Настолната кадилница''' представлява чашка с високо столче изработена от метал, най-често месинг и бронз, или глина. Металните кандилници, в повечето случай, имат капаче завършващо с [[кръст]] отгоре. Настолните кадилници, по подобие на древната кацея, имат дръжка която улеснява каденето с тях. Те се използват предимно от миряните или в [[манастир]]ите където няма [[свещеник]]. Символичното им значение е сходно с това на богослужебните кадилници.
[[Категория:Литургика]]

Кадилница

2006-06-24T21:21:39Z

Legion: призрачни препратки

[[Картинка:Кадилница1.jpg|right|100px|thumbnail|Богослужебна кадилница]]
'''Кадилницата''' се прави във вид на чашка с похлупак, с три или четири синджирчета, закачени в горния си край за малко дискче с халка. За тези синджирчета се държи кадилницата при каденето. Кадилниците от този вид се използват основно от [[свещенослужител]]ите за кадене в [[храм]]а или при извършване на [[треби]]. Миряните използват за кадене настолни кадилници.

Различава се два вида кадилница – богослужебна и такава използвана при различни треби. Богослужебните кадилници се изработват от месинг или с позлата и са пищно украсени с орнаменти и цветни камъчета. На тях се поставят и дванадесет звънчета. Звънчетата имат и чисто практическото значение да маркират движението на свещенослужителя в храма по време на каденето. На всенощните [[бдение|бдения]] разбуждат позадрямалите богомолци. Кадилницата използвана при треби е по-малка, без особена украса, най-често никелирана и няма звънчета. В духовен смисъл каденето символизира въздигането на [[молитва|молитвите]] на [[клир]]а и народа към [[Бог]]а. В древността се кадяло с кадилница с дръжка, известна под названието ''кацея''.

[[Категория:Литургика]]

Богородица

2006-06-24T21:13:31Z

Legion: болднат начален термин, призрачни препратки

[[Картинка:Bogorodiza.png|мини|Детайл от мозайка в "Св.София" - Константинопол]]
== Църковното учение за св. Богородица ==

'''Св. Богородица''' е майката на [[Иисус Христос]], въплътеното [[второ Лице]] на [[Св. Троица]]. В нейно лице [[Църква]]та признава единственото [[творение]] в създадения от [[Бог]]а свят (материален и духовен), което е достигнало крайната цел на тварното битие: съвършено единение с Бога и максимална реализация на всички жизнени способности.

Св. Богородица била счетена за достойна да участва със своята природна [[енергия]] (енергия на волята, но и енергията на майчинството) в единното действие на Божеството, тоест в самия Божествен живот.

Св. Богородица не е предоставила на Бога само своя биологичен организъм, но Църквата учи, че при Своето [[въплъщение]] Бог е приел не само човешка плът, но "плът, одушевена с разумна и мислеща [[душа]]" (св. [[Йоан Дамаскин]]).

== Трети вселенски събор в Ефес, 431 г. ==

Третият [[Вселенски събор]] в Ефес решава спора, дали Дева Мария трябва да се нарича Богородица или не. Богословският смисъл на прозвището "Богородица" бил да се подчертае, че Иисус, Синът на Мария, бил абсолютен Бог, както и абсолютно Човек и тези две природи на Иисус (Божествената и Човешката) били съединени в едно конкретно лице на Св. Троица, а именно Бог Слово. Противното мнение застъпвал [[Несторий]], по онова време Константинополски [[патриарх]], който твърдял, че Дева Мария трябва да се нарича "Христородица", тоест "Майка на Христос". По този начин той искал да ограничи ролята й до майка само на човешката природа на Христос, а не на неговата Божествена природа.

Съборът осъдил това мнение като [[ерес]], защото по този начин Иисус се разделял на две лица - едно, което било дете на Мария, и второ с Божествена природа, което не било нейно дете. Било решено, че макар и Христос да има две природи - Божествена и човешка, те били завинаги съединени в едно Лице. Мария, като майка на Божия Син, може да бъде наречена Майка на Бога. Накрая Несторий също се съгласил с употребата на името "Богородица", отдавайки разногласията на влагането на различно съдържание в идиомите.

== Св. Богородица в църковната поезия ==

Езикът на [[църковна поезия|църковната поезия]] използва за св. Богородица всевъзможни образи от света на природата, за да изрази идеята за универсално обновление на тварния свят в нейно лице. Дева Мария е наричана "небе", "благодатна земя", "неразрушима скала", "камък, напояващ жадните за живот", "плодородна почва" и др.

Църквата я нарича още "новата Ева", която чрез свободната си воля избра съвършеното [[Богообщение]] и живот без смърт, за разлика от "първата Ева", която пак чрез свободната си воля избра автономен от Бога живот, ограничен от разрухата и смъртта.

== Св. Богородица в иконографията ==

[[Иконография]]та я изобразява като Царица, седяща на трон и държаща на коленете си Младенец, молеща се или държаща в ръце Христос. Изобразява я лежаща след раждането или при нейното [[успение]].

== Римокатолическото учение за св. Богородица ==

Учението на Римокатолическата църква за св. Богородица се различава от православното с [[догмат]]а за "непорочното зачатие на Дева Мария" или Immaculata Conceptio. Текстът на този догмат е следният: ''"Преблажената Дева Мария от първия момент на своето зачатие поради особената благодат и благоволението на Всемогъщия Бог и предвид заслугите на Спасителя на човешкия род Иисус Христос е била запазена недокосната от всякакво петно на [[първороден грях|първородния грях]]"''. Това учение, чуждо на църковната [[традиция]], е обявено за догмат от папа [[Пий IX]] през 1854 г. Логиката му е следната: не е възможно Христос да се роди безгрешен, ако майка Му носи в себе си първородния грях, към който е причастно цялото човечество след [[грехопадение]]то. Следователно, природата на Дева Мария също е свободна от първородния грях.

Православна църква учи, че "от родените от жена, само Господ Иисус Христос е имал непорочно рождение" (св. [[Амвросий Медиолански]]). За всички останали важат думите: “Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха”( Рим. 5:12). Св. Богородица е била свободна от всеки личен грях, но като родена от смъртни хора, не е била свободна от първородния.

== Български храмове и манастири, посветени на св. Богородица ==

[[Категория:Богословие]]

Дарохранителница

2006-06-22T23:02:50Z

Legion: призрачнa препраткa

[[Картинка:дарохранителница.jpg|right|80px|thumbnail|Дарохранителница]]
'''Дарохранителницата''' представлява съд във вид на [[храм]] в които се съхранява запасното [[причастие]]. То се използва за спешно причестяване когато не се извършва [[литургия]]. Дарохранителницата се изработва от метал, дърво или други материали и се украсява с позлата и скъпоценности. Поставя се в центъра на [[престол]]а в източната част над [[напрестолно Евангелие|напрестолното Евангелие]], пред [[седмосвещник]]а. В древността не съществувало особено място за пазене на св. дарове. Те се пазели в частни домове, в особени отделения при храмовете или в златен гълъб закачен над престола. По-късно започнали да придават на дарохранителницата вид на здание, най-често гробница или храм.
[[Категория:Литургика]]

Дарохранителница

2006-06-22T23:01:41Z

Legion: болднат начален термин, призрачни препратки

[[Картинка:дарохранителница.jpg|right|80px|thumbnail|Дарохранителница]]
'''Дарохранителницата''' представлява съд във вид на [[храм]] в които се съхранява запасното [[причастие]]. То се използва за спешно причестяване когато не се извършва [[литургия]]. Дарохранителницата се изработва от метал, дърво или други материали и се украсява с позлата и скъпоценности. Поставя се в центъра на [[престол]]а в източната част над [[напрестолно Евангелие|напрестолното Евангелие]], пред [[седмосвещника]. В древността не съществувало особено място за пазене на св. дарове. Те се пазели в частни домове, в особени отделения при храмовете или в златен гълъб закачен над престола. По-късно започнали да придават на дарохранителницата вид на здание, най-често гробница или храм.
[[Категория:Литургика]]

Певница

2006-06-22T22:49:41Z

Legion: болднат начален термин, призрачна препратка

[[Картинка:Клирос.jpg|right|80px|thumbnail|Певница]]
'''Певницата''' представлява поставка, най-често изработена от дърво, която има въртяща се горна част. Горната й част се използва за поставянето на богослужебните книги. Възможността да се върти улеснява четците и певците, когато се налага да се пее или чете от няколко книги. В долната част на певницата най-често се обособява малко шкафче за съхранение на богослужебните книги. Певницата се нарича още [[клирос]].
[[Категория:Литургика]]

Седмосвещник

2006-06-22T22:48:05Z

Legion: болднат начален термин, призрачни препратки

[[Картинка:Седмокандилник.jpg|right|100px|thumbnail|Седмокандилник]]
'''Седмосвещникът''' е настолен свещник със седем гнезда за свещи или [[кандило|кандила]]. Когато е с кандила, се нарича и седмокандилник. Поставя се на св. [[престол]] в [[олтар]]а от северната страна. Чисто практическото му приложение е да осветлява престола по време на [[богослужение]]. Седмосвещникът напомня за [[менора]]та от старозаветния [[храм]]. Изработва се от месинг, бронз или други неръждаеми материали. В по-бедните или по-малки храмове се използват и трисвещници и даже едносвещници за заместители на седмосвещника.
[[Категория:Литургика]]

Напрестолно Евангелие

2006-06-22T22:46:07Z

Legion: болднат начален термин, призрачни препратки

[[Картинка:Евангелие с обков.jpg|right|100px|thumbnail|Напрестолно Евангелие]]
'''Напрестолното Евангелие''' се поставя на св. [[престол]] върху сгънатия [[илитон]] и [[антиминс]]. Обикновено се украсява с обкова от благородни метали, скъпоценни камъни и емайли. В четирите му ъгли се поставят образите на четиримата [[евангелист]]и. Напрестолното [[Евангелие]] тайнствено изобразява самия Христос, Който невидимо седи на престола. Поставя се в средата на престола, за да могат всички да го гледат, сякаш гледат самия [[Иисус Христос]].
[[Категория:Литургика]]

Копие

2006-06-22T22:40:19Z

Legion: болднат начален термин, призрачни препратки

[[Картинка:копие.jpg|right|50px|thumbnail|Копие]]
'''Копието''' е малък нож с форма на копие, закрепен върху продълговата дръжка, завършваща най-често с [[кръст]] на края. Използва се за изваждане на [[Агнец]]а и другите частици от [[просфора|просфорите]]. В духовен смисъл се сравнява с копието, с което бил прободен [[Иисус Христос]] на кръста.
[[Категория:Литургика]]

Гъбка

2006-06-22T22:39:06Z

Legion: болднат начален термин, призрачна препратка

[[Картинка:Гъбки.jpg|right|150px|thumbnail|Гъбка]]
'''Гъбката''' се прави най-често от морска гъба, която се пресова, за да добие плоска форма. Има два вида гъбки – антиминсни и за почистване на потира. Антиминсните гъбки са по-малки и се съхраняват в самия [[антиминс]]. С тях се събират частиците от [[дискос]]а и се влагат в [[потир]]а по време на [[литургия]]. С другата гъбка се почиства потира, след като свещенослужителят употреби приготвеното на литургията [[причастие]]. Тя се съхранява на [[проскомидииник]]а. В духовен смисъл гъбката се сравнява с гъбата, с помощта на която бил поднесен оцет на Спасителя по време на кръстните Му страдания.
[[Категория:Литургика]]

Дискос за петохлебие

2006-06-22T22:37:29Z

Legion: болднат начален термин, призрачни прапратки

[[Картинка:Поднос за петохлебие.jpg|right|100px|thumbnail|Дискос за петохлебие]]
В основата на '''дискоса за петохлебия''' стои един голям поднос, върху който са закрепени [[трисвещник]], по-малък [[дискос]] за петте [[просфора|просфори]] и три еднакви съда за виното, олиото и житото необходими за извършването на [[петохлебие]]. Съдовете може да са с капачета или без. Дискосите за петохлебие се изработват обикновено от месинг или мелхиор.
[[Категория:Литургика]]

Лъжичка

2006-06-22T22:33:46Z

Legion: болднат начален термин, призрачни препратки

[[Картинка:Причастна лъжичка.jpg|right|50px|thumbnail|Лъжичка]]
'''Причастната лъжичка''' е осветена лъжичка с [[кръст]] на края. Тя се използва за причастяване на низшите клирици и миряните. Изработва се от неръждаеми материали и се украсява с позлата и орнаменти. В богослужебна употреба е въведена поради няколко важни обстоятелства. Първо, за да се избегне разливане на Кръвта Христова от невнимателни миряни и, второ — за отстраняване на някои злоупотреби при даване на Христовото тяло в ръцете на вярващите, както е било в древността. В духовен смисъл се сравнява с клещите, с които един [[архангел]] докоснал устата на [[пророк]] [[Исайя, пророк|Исайя]] и го очистил от греховната нечистота, а с лъжичката се подава Божественият и духовен огън, който очиства греховете и изгаря недостойните. Въвеждането й в богослужебна употреба се приписва на св. [[Йоан Златоуст]].
[[Категория:Литургика]]

Погребален покров

2006-06-22T22:29:40Z

Legion: болднат начален термин, словоред, призрачни препратки

[[Картинка:Покров погребален.jpg|right|100px|thumbnail|Погребален покров]]
'''Погребалният покров''' е дълго парче бял плат подобно на чаршаф. Върху покрова се щампова [[кръст]] и други надписи и символи, свързани с погребението и надеждата за [[вечен живот]]. Покровът символизира нашата надежда за [[възкресение]] и [[плащаница]]та, с която е бил погребан [[Иисус Христос]]. За [[християнин]]а покровът би трябвало да е задължителен при [[погребение]]. Някъде правят и отделна кърпа, с която се покрива главата и лицето на починалия. По подобие на кърпата, с която било покрито Христовото лице при полагането в гроба.
[[Категория:Литургика]]

Нагръден кръст

2006-06-22T22:25:47Z

Legion: Болднат начален термин, словоред, призрачни препратки

[[Картинка:нагръден кръст.jpg|right|100px|thumbnail|Архиерейски кръст]]
'''Нагръдните кръстове''' се изработват от метал и се прикрепват с масивна верижка. За разлика от миряните, които носят своите [[кръст]]ове под дрехите, [[свещеник|свещениците]] и [[епископ]]ите, носят кръста върху дрехите си. Това символизира, че те не само трябва да носят Христа в сърцето си, но са призвани да Го [[проповед|проповядват]] на всички. Нагръдният кръст е знак и за духовен [[сан]]. Отличените свещеници и епископите носят богато украсени кръстове с корона отгоре.
[[Категория:Богослужебни одежди]]

Енголпие

2006-06-22T22:21:21Z

Legion: болднат начален термин, призрачни препратки

[[Картинка:Енголпие.jpg|right|100px|thumbnail|Панагия]]
'''Енголпието''' или панагия е малка кръгла [[икона]] носена на гърдите на [[архиерей|архиерея]]. На нея се изобразяват Спасителя, св. [[Богородица]] или свещени събития. Тя означава печата на [[вяра]]та и нейното изповедание от цялата душа и сърце. Панагията произлиза от древните кутии или ковчежета, в които поставяли частици от св. [[мощи]], текстове от Св. [[Писание]] и др.. Носи се само от [[епископ]]ите.
[[Категория:Богослужебни одежди]]