Дверия - Потребителски приноси [bg]

Обожение

2006-06-15T19:58:27Z

Comradevik:

Крайната цел на християнския живот. Въплъщението на Бога и обожението на човека е тайната на православната вяра и богословие. Това може да се изрази в светоотеческата формула: "Бог стана човек, за да може човекът да стане Бог".

Гръцката дума за обожение е θειωσις. Думата θειωσις е изкуствена, тя не съществува в старогръцкия език. Изобретена е, именно за да разграничи този особен процес на "ставане-Бог" в Църквата, който е уникално библейско-християнско откритие, от процеса "ставане-божествен, правят ме/признават ме за божествен, приемам се/обявявам се за божествен" - което се обозначавало с думата θεοποιησις и било в основата на идолопоклонството.

Обожението на човека е възможно благодарение на това, че енергиите на Бога, чрез които Той общува с човека и цялото творение, са нетварни. Бог не е само същност - същността на Бога е непристъпна за човека и за всичко сътворено. Тя е "мрак" в непознаваемостта си. Но Бог е също и в Своите енергии. Благодатта на Бога, която обитава в християните и която ни прави причастни на Бога, е Самият Бог.

Ние не можем да станем причастни на същността на Бога. Защото това би означавало да станем богове по същност. А ние не сме такива, защото сме сътворени. Ако човек можеше да стане Бог по същност, би настъпило смесване и тогава вече нищо няма да бъде Бог по същност. Това е учението на пантеизма, където Бог е неопределена сила, а не Личност, сила, която изпълва всичко сътворено.

А ако Бог беше непристъпна същност, но не и енергии, Той би оставал винаги "затворен в Себе Си", отделен и скрит от Своето творение. Такъв е Богът на исляма. Християнският Бог обаче не е такъв.

Със Своите нетварни енергии Бог е сътворил света и продължава да го твори. Чрез Своите съхраняващи енергии Той е присъщ на всичко и промисля за съхранението на цялата Вселена. Просвещаващите Божии енергии учат човека, а освещаващите го освещават. Накрая, чрез Своите обожаващи енергии Бог извършва обожението на човека.[[Категория:Догматика]]

Свети отци

2006-06-15T12:46:28Z

Comradevik:

Църквата нарича "[[светите отци|свети отци]]" не всички [[светци на Църквата]], а само онези от тях, които са оставили писмени изяснения на християнската вяра. На трима от тях Църквата е дала прозвището "богослови" като признание за изключителните им заслуги в задълбоченото разкриване на Христовото учение. Това са св. ап. и евангелист [[Йоан Богослов]] (1-2 век), св. [[Григорий Богослов]] (4 век) и св. [[Симеон Нови Богослов]] (10-11 век).

Св. Григорий Богослов казва, че "богослови на Църквата трябва да бъдат наречени онези, които са достигнали съзерцание на Бога". Следователно, светите отци са истинските богослови на Църквата.

Отци на Църквата е прието да се наричат и участниците в седемте Вселенски събора, където е разкрито в пълнота цялото християнско учение.

Редица християнски автори от древността са останали в църковната памет като ''"учители на Църквата",'' без обаче да са постигнали лична святост. Учител на Църквата е бил наричан и Ориген, въпреки че редица негови възгледи са били отхвърлени от Църквата като неправославни.

Светостта на даден църковен автор не гарантира безпогрешност на неговите възгледи, дори в областта на догматиката. Православната църква няма учение за непогрешимостта на ничие мнение, независимо от църковния сан или личната святост на автора му.

Единствен критерий за верността на определено учение е съборното, общо църковно съзнание. Единодушието на св. отци в областта на догматиката и най-важните духовни проблеми е плод на общия им опит от живота в Светия Дух, Който е Учител на всички тях, независимо кога, къде и при какви условия са живеели.

Светите отци може да имат частни мнения, които не са непременно еретични, но не са потвърдени от общото църковно предание. Някои от тях Църквата отхвърля като погрешни, а към други се отнася с уважение, но не ги преподава като основополагащи за спасението истини. Св. отци могат да имат различни и дори противоположни мнения по духовни проблеми или актуални за времето им въпроси. Затова в Православната църква важи принципът: "Единство в най-важното и многообразие във второстепенното".[[Категория:Отците на Църквата]]

Кръщение

2006-06-15T08:39:19Z

Comradevik:

Кръщението е [[Тайнство|тайнството]]-вход в живота на Църквата. То се основава на думите на Спасителя: "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен. Който не повярва, ще бъде осъден".

Кръщаваме се в името на Отец, Син и Светия Дух, тоест в името на Троичния Бог. Затова то се извършва чрез тройно потапяне във вода.

Кръщението е тясно свързано с [[миропомазването]] и затова в Православната църква двете тайнства се извършват заедно. Св. Симеон Солунски пише: "ако някой не приеме мирото, то той не е изцяло кръстен". Новият живот, в който ни въвежда кръщението, е свързан с [[евхаристията]], тоест със св. причастие. Тези три тайнства: кръщение, миропомазване и евхаристия представляват неделимата християнска инициация в Църквата.

[[Светите отци]] наричат кръщението още "рождение", "ново раждане", "печат", "умиване", които указват на това, че тайнството кръщение е само началото на новия живот на християните.

В кръщението човек получава прошка на всички извършени преди това грехове. Но последиците от тайнството са по-големи. Чрез естественото си раждане човек наследява от първородителя Адам една несъвършена форма на живот - нашият живот е ограничен от смъртността, неизбежно е греховен и не е изцяло свободен от действието на демоните. Това са последиците от [[първородния грях]]. В "новото раждане" на кръщението човек има възможността да живее "нов живот" в Христос и човек е освободен от принудителното си подчинение на сатаната. Светият Дух му дарува Своята спасяваща благодат, която може да го доведе до [[обожение]] и преодоляване на смъртта - крайната цел на християнския живот.[[Категория:Тайнства]]

Кръщение

2006-06-15T08:38:04Z

Comradevik:

Кръщението е тайнството-вход в живота на Църквата. То се основава на думите на Спасителя: "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен. Който не повярва, ще бъде осъден".

Кръщаваме се в името на Отец, Син и Светия Дух, тоест в името на Троичния Бог. Затова то се извършва чрез тройно потапяне във вода.

Кръщението е тясно свързано с [[миропомазването]] и затова в Православната църква двете тайнства се извършват заедно. Св. Симеон Солунски пише: "ако някой не приеме мирото, то той не е изцяло кръстен". Новият живот, в който ни въвежда кръщението, е свързан с [[евхаристията]], тоест със св. причастие. Тези три тайнства: кръщение, миропомазване и евхаристия представляват неделимата християнска инициация в Църквата.

[[Светите отци]] наричат кръщението още "рождение", "ново раждане", "печат", "умиване", които указват на това, че тайнството кръщение е само началото на новия живот на християните.

В кръщението човек получава прошка на всички извършени преди това грехове. Но последиците от тайнството са по-големи. Чрез естественото си раждане човек наследява от първородителя Адам една несъвършена форма на живот - нашият живот е ограничен от смъртността, неизбежно е греховен и не е изцяло свободен от действието на демоните. Това са последиците от [[първородния грях]]. В "новото раждане" на кръщението човек има възможността да живее "нов живот" в Христос и човек е освободен от принудителното си подчинение на сатаната. Светият Дух му дарува Своята спасяваща благодат, която може да го доведе до [[обожение]] и преодоляване на смъртта - крайната цел на християнския живот.[[Категория:Тайнства]]

Кръщение

2006-06-15T08:32:26Z

Comradevik:

Кръщението е тайнството-вход в живота на Църквата. То се основава на думите на Спасителя: "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен. Който не повярва, ще бъде осъден".

Кръщаваме се в името на Отец, Син и Светия Дух, тоест в името на Троичния Бог. Затова то се извършва чрез тройно потапяне във вода.

Кръщението е тясно свързано с [[миропомазването]] и затова в Православната църква двете тайнства се извършват заедно. Св. Симеон Солунски пише: "ако някой не приеме мирото, то той не е изцяло кръстен". Новият живот, в който ни въвежда кръщението, е свързан с [[евхаристията]], тоест със св. причастие. Тези три тайнства: кръщение, миропомазване и евхаристия представляват неделимата християнска инициация в Църквата.

[[Светите отци]] наричат кръщението още "рождение", "ново раждане", "печат", "умиване", които указват на това, че тайнството кръщение е само началото на новия живот на християните.

В кръщението човек получава прошка на всички извършени преди това грехове. Но последиците от тайнството са по-големи. Чрез естественото си раждане човек наследява от първородителя Адам една несъвършена форма на живот - нашият живот е ограничен от смъртността, неизбежно е греховен и не е изцяло свободен от действието на демоните. Това са последиците от [[първородния грях]]. В "новото раждане" на кръщението човек има възможността да живее "нов живот" в Христос и човек е освободен от принудителното си подчинение на сатаната. Светият Дух му дарува Своята спасяваща благодат, която може да го доведе до [[обожение]] - крайната цел на християнския живот.[[Категория:Тайнства]]

Тайнство

2006-06-15T04:41:43Z

Comradevik:

Тайнството (mysterion - гр. ез.) е действие на Божията благодат върху човека. Днес е прието схващането, че в Църквата има седем тайнства: [[кръщение]], [[миропомазване]], [[евхаристия]], [[хиротония]], [[брак]], [[покаяние]] и [[елеосвещение]]. Всъщност на Изток доктрината за седемте тайнства се появява едва през 13 век в изповеданието на вярата, което папа Климент IV иска от император Михаил Палеолог по повод подготвяната [[уния]]. Това изповедание е изготвено от латински богослови. Впоследствие, макар че унията не е приета от православните християни, доктрината за "седемте тайнства" получава топъл прием във Византия. Това най-вероятно се дължи на привързаността на византийците към символичните числа, сред които най-популярното е именно седем.

Във Византия никога не се извършва официално ограничаване на броя на св. тайнства, а изразът тайнство се използва най-вече в смисъл на "тайнството на спасението". Човек става причастен към това "тайнство на спасението" чрез различни освещаващи действия на Божията благодат върху човека. Тоест, Православието разбира тайнствата като аспекти на едно уникално тайнство, извършвано в Църквата.[[Категория:Тайнства]]