Промени

'''История и традициина софийска духовна семинария "Св. Иван Рилски"'''

Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” е основана под покрова средно духовно учебно заведение, което има за цел да подготви свещенослужители и други служители на Българската православна църква, прегърнали основните истини на православното християнско учение и изконните български традиции и възпитани в дух на Свродолюбие и евангелските добродетели. Иван Рилски Софийската духовна семинария се стреми да опази и да утвърждава православната вяра, като Самоковско чрез различни форми привлича все повече хора да дойдат в Църквата и да доизградят нейния съвременен облик, опиращ се на традициите на светото Православие. Като духовна школа Софийската семинария е продължителка на Самоковското богословско училище в , което от своя страна продължава и доразвива започнатото от Богословското училище към Лясковския манастир "Св. Св. Ап„Св. Петър и Павел " от 1874 гПавел”. През 1897г1897 г. Столичното кметство с готовност посреща идеята Св. Синод замисля да премести училището в София, но това не се осъществява и то остава в Самоков. Изглежда Св. Синод решава да изчака построяването на специално здание за построяване Духовна семинария на самостоятелна сграда за богословското училище подареното през 1897 г. от Столичната община място от Самоков 50 дка в столицата местността Куру баглар - голо възвишение южно от София. На 31 март 1902 г. на православна България и щедро отпуска това място за нейното построяване. През 1902г.тържествено е положен основният камък от се стича огромно човешко множество: Негово Величество Княз Царско Височество княз Фердинанд 1I полага основния камък, от прецедателя а водосвет отслужва председателят на Св.синод Високопреосвещения Варненски Синод, Варненският и Великопреславски Преславски митрополит Симеон , в присъствието на Ректора на Висшето училище г-н Златарски, министри съслужение със Софийския митрополит Партений и другиСтарозагорския митрополит Методий. Дарители за строежа На тържеството присъстват ректорът на сградата на Н.Ц.ВСамоковското духовно училище Йоаким Г.княз Фердинанд 1Бакалов, екзарсите Антим1 и Йосиф1управителят на пансиона - архимандрит Теофилакт, метрополитите Кирил Видинскийеромонах Борис, гервасих Сливенскипреподаватели, Григорий Доростолски и Чевенскиминистри, Симеон Варненски държавници и Великопреславски, енорийски свещеници и много светски лицаобщественици. В края на 1902г. семинарското здание е вече готово и на На 20 януари 1903г1903 г. след благодарствен молебен и водосвет, извършен от Високопреосвещения Софийски метрополит Софийския митрополит Партений , започват редовните заниманияучебните занятия. Йоаким Бакалов остава за ректор и всички учители от Самоковското богословско училище се преместват в София. Курсът През тази учебна година курсът на обучение бил училището става шестгодишен. През април Учителският съвет взима решение Софийското богословско училище да се преименува в Духовна академия. Голяма грижа на ректора Иван Бакалов е попълването и обогатяването на училищната библиотека, която към този момент е доста бедна. Постепенно се набавят книги и списания с научен и образователен характер: по това време например в Семинарията се получават 37 български и 11 руски богословски списания, след което въспитаниците като всички руски издания са дар от руския Св. Синод. От самото начало на функционирането си Софийската духовна семинария е под прекия надзор на семинарията получавали свидетелства синодалните архиереи, които следят за зрелост нормалното протичане на учебния процес, участват лично при провеждането на зрелостните изпити, присъстват на годишните актове. На 26 октомври 1904 г. - Димитровден, тържествено е осветена семинарската църква „Св. Йоан Рилски” от синодалните архиереи начело с Варненския и право да продължат обучението Преславски митрополит Симеон в присъствието на хиляди богомолци, които присъединяват молитвите си във висши училища или да бъдат ръкоположени за свещеницикъм тези на ректора, учителите и учениците.Балканските войни През 1905 г. Столичната община дарява на Софийската духовна семинария още 30 дка земя и участието ни дворът се разширява до 94 дка. Под наблюдението на учителите семинаристите го превръщат много скоро в Първата световна войнапрекрасен парк. С всяка измината година условията в Семинарията се подобряват, учебното и възпитателно дело дава все по-добри резултати. Периодът на войните (1912-1919г1918 г.) нарушават обаче - Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война, които са най-голямото зло за близо десетилетие учебния процесчовечеството, се отразява пагубно на Софийската духовна школа. От горните класове са мобилизирани ученици, храната е слаба, облеклото - оскъдно, а самото училище е преместено в частна сграда, където се развиват епидемични заболявания. Семинарският пансион бива превърнат във През това време семинарската сграда е обърната на военна болница. По време След войните пансионът се възстановява, броят на учениците нараства до 500. Едва се нормализира животът в училището и започва самостоятелното управление на Земеделския режим БЗНС (1920-1923г1923 г.) сградите били . Семинарските сгради са харесани за новооткрития агрономически Агрономически факултет. Временното съжителстване между Студентите-агрономи и семинаристи било семинаристите съжителстват трудноот 1920 до 1928 г. Подготвя си се преместването на семинарията Семинарията в Рилския манастир. През 30-те години идва сравнително спокойно След падането на земеделския режим започва нов възход и благоприятно време за истински духовен подем и образованиев учебно-възпитателното дело на Софийската духовна семинария. След Но избухва Втората световна война духовно. От бомбардировките на София пострадват и семинарските сгради. Пансионското имущество е евакуирано в провинцията -учебното дело в семинарията отново бива силно нарушено : през годините Рилския манастир, с. Елешница, Софийско, гара Черепиш, Врачанско, Петропавловския манастир и в Габровския девически манастир. През лятото на 1944-1946 сградите г. се използват правят сериозни приготовления за щаб продължаване на Съветската армия; занятията в Габрово, като за това съдействат директорът на Априловската гимназия и габровският индустриалец Симов. След 9 септември 1944 г. учебните занятия се възобновяват едва през 1946-1950 - декември 1945 г. в сградата на Богословския факултет в София. Част от семинарските класове са предадени временно настанени в гара Черепиш и поставени под администрацията на Съюза ректора на българоПастиро-съветската дружбабогословския институт. Чак след опразването на семинарските сгради, докато се стигне до 20 септември 1950г.използвани от XI военна болница, а после и от щаба на Съветската армия, когато всички класове са събрани и учебните занятия започват през ноември 1947 г. в собствената сграда на единната Семинарията в София. През септември 1950 г. обаче отново са прекъснати: Софийската духовна семинария (се слива с Пловдивската е слята със . Обединени под името Софийска духовна семинария, двете духовни училища са преместени на гара Черепиш, защото междувременно с правителствено решение сградите на Софийската) духовна семинария са брутално прекъснати предоставени за Дворец на пионерите и се ползват за такъв чак до 1990 г. Само храмът продължава да функционира като енорийски и затова е отделен от комплекса сгради с желязна ограда и самостоятелен вход. При последното евакуиране от София през есента на 1950 г. част от светските власти пансионското имущество, библиотеката и семинарията е преместена архивът са пренесени набързо в криптата на храм-паметника „Св. Ал. Невски”. Впоследствие всичко оцеляло отива също в гара Черепиш, близо до манастираа негодното е бракувано. Много ценни документи са безвъзвратно загубени. От 1951 запазеното голям интерес за сегашните поколения представляват някои протоколни книги на Учителския съвет, както и годишните рапорти на Ректора и на Учителския съвет до 1990гСв. Синод. сградите От тях личи стремежът на учителската колегия непрекъснато да се подобрява учебната програма и са взети педагогическата работа, за Дворец да се осъществява успешно нравственото, естетическото и църковно-патриотичното възпитание на пионеритеучениците. През пролетта на 1990г1990 г. с Министерско министерско постановление сградите са върнати, сградите на Софийската духовна семинария и обучението днес в тях е възобновено продължава обучението и възпитанието на младежите в духа и традициите на национално - православната традицияправославните ценности. От своето създаване до наши дни Софийската духовна семинария носи името на „Св. Йоан Рилски”. Такова е решението на Св. Синод на БПЦ, взето по две причини: първо, защото св. Йоан Рилски е всепризнат закрилник на българския народ, най-великият наш светец, и второ, защото Софийската духовна семинария е наследничка и продължителка на учебно-възпитателното дело на Самоковското богословско училище, което е носило това име и е било на издръжка на Рилския манастир, а св. Йоан Рилски е ангелът и патронът на тази света обител. Понастоящем в Софийската духовна семинария се обучават около 300 младежи. Тъй като по статут тя е средно духовно учебно заведение, се намира под прякото ведомство на Светия Синод на БПЦ, а учебните планове и програми се одобряват от Министерството на образованието и науката със съгласието на Св. Синод.  Ръководител на Семинарията е Ректорът, който е пратеник на Св. Синод.