Промени

Направо към: навигация, търсене

Спор за титлата "вселенски"

2191 bytes added, 07:46, 16 август 2006
добавки
Към края на VI век авторитетът и влиянието на [[Константинополска]]та [[патриаршия]] нараства все повече. За император [[Юстиниан I Велики]] тя е глава на всички църкви. През 587 г. на [[поместен събор]] в Константинопол тогавашния патриарх на Константинопол Иоан Постник е наречен "вселенски". И преди 587 г. някой по-изявен църковен предстоятел е наричан С претенциите си към титлата, Константинополските патриарси всъщност подражават на Константинополските императори, които се наричат "вселенски епископΔεσπότες της Οικουμένης". Например [[Диоскор Александрийски]] (444-453) е почетен с тази титла "Господари на т.нар. [[Разбойнически събор]] (449г.вселената", като под това понятие се има предвид целия културен свят). На [[IV Вселенски събор]] (451г.) противниците Като епископи в центъра на Диоскор империята епископите логично предявяват искане също да се наричат папа [[Лъв Велики]] "вселенски архиепископ и патриарх на великия Рим". На друг събор в Константинопол от 536 г. себе си "архиепископ и вселенски патриархΟικουμενικοί Πατριάρχες" е наречен както епископът на Константинопол Мина (536-552), така и Римският папа.
И преди 587 г. някой по-изявен църковен предстоятел е наричан "вселенски епископ". Например [[Диоскор Александрийски]] (444-453) е почетен с тази титла на т.нар. [[Разбойнически събор]] (449г.). На Изток употребявали [[IV Вселенски събор]] (451г.) противниците на Диоскор наричат папа [[Лъв Велики]] "вселенски архиепископ и патриархна великия Рим" като почетна титла, без да й придават юрисдикционен смисъл. Първоначално На друг събор в Константинопол от 536 г. "архиепископ и вселенски патриарх" е била употребявана спорадично и за отделни йерарси, но от времето наречен както епископът на Йоан Постник Константинопол Мина (582536-592552) тя става отличително название на Константинополските патриарси, които я разбират в смисъл че техният Престол има първенствуващо значение за Православната Църкватака и Римският папа.
Първи срещу тази несправедливост реагира Римският папа Пелагий II На Изток употребявали "вселенски патриарх" като почетна титла, без да й придават юрисдикционен смисъл. Първоначално е била употребявана спорадично и за отделни йерарси. От началото на 6 век патриарх Йоан Кападокийски (578518-590520)наричал себе си "вселенски". Той забранява Император Юстиниян наричал Константинополската църква не само "глава на своя представител всички Църкви" (апокрисиарий"Κεφαλή πασών των Εκκλησιών") , но в Константинопол да влиза в общение повечето си закони нарича с Иоан Постник. Следващият римски папа [[св. Григорий I Велики]]тази титла патриарсите Епифаний (590520-604535) продължава протестите срещу титлата на Константинополския епископ. В писма до император Маврикий , Антим (582535-602536) и до другите източни патриарси св. Григорий утвърждава, че титлата "вселенски", носена от Константинополския епископ, накърнява честта на императора и дори че била носена по внушение на дяволаМина (536-552).
Въпреки протестите Първата сериозна конфронтация с Римския епископ по този повод е от времето на св. Григорий Велики приемникът на Иоан Йоан Постник, Кирион (595582-606592), не се отказва от когато титлатастава отличително название на Константинополските патриарси, които я разбират в смисъл, че техният Престол има първенствуващо значение за Православната Църква. Последвала нова забрана към папския апокрисиарий Тогава патриарх Йоан Постник свиква събор, 588 г, в Константинопол, за молитвено общение да осъди Антиохийския патрирах Григорий. Тогава, в отличие от патриарсите на Алекдандрия и Йерусалим, той се подписва с Константинополския титлата "Вселенски патриарх". За да укори Константинополския патриархТова, разбира се, влиза в драстично противоречие с идеологията на Римската църква, чийто предстоятел смята, че има първенствуващо положение в Църквата не по чест, а и по власт като наследник на св. Григорий започва ап. Петър, имайки правото да се нарича "раб на Божиите раби" (servus servorum Dei) - титла, употребявана връзва и днес от римските папиразвръзва греховете.
Византийският Първи реагира Римският папа Пелагий II (578-590). Той забранява на своя представител (апокрисиарий) в Константинопол да влиза в общение с Иоан Постник. Следващият римски папа [[св. Григорий I Велики]], наричан още Двоеслов,(590-604) продължава протестите срещу титлата на Константинополския епископ. В писма до император ФокаМаврикий (582-602) и до другите източни патриарси папа Григорий утвърждава, че титлата "вселенски", носена от Константинополския епископ, накърнява честта на императора и дори, че била носена по внушение на дявола.  Въпреки протестите на Григорий Велики приемникът на Иоан Постник, Кирион (595-610606) , не се отнасял благосклонно отказва от титлата. Последвала нова забрана към Рим, но няма данни папския апокрисиарий за молитвено общение с Константинополския патриарх. За да забранява на укори Константинополския патриарх , св. Григорий започва да се нарича "вселенскираб на Божиите раби" (servus servorum Dei) - титла, употребявана и днес от римските папи, редом с другите титули Pontifex Maximus (Главен архиерей), Summus Pontifex (Вселенски понтифик) и Папа. Прозвището "папа"се носи и от Александрийския патриарх.
[[Категория: Църковна история]]
[[Категория: История на Константинополската патриаршия]]

Навигация