100
редакции
Промени
м
препратки
Традицията на пиетизма се е съхранила сред някои консервативни кръгове на Запад и до днес, а през 19-и век прониква с голяма сила и в православния свят.
Много съвременни православни богослови разглеждат пиетизма като [[еклезиология|еклезиологична]] [[ерес]], заради пренебрежителното отношение към [[догмат]]ите и [[тайнство|тайнствата]] на [[ЦъркватаЦърква]]та. Допълнителен аргумент в тази насока дава и православния аскетичен опит, според който освобождаването от бремето на [[грях|греха]] придобиването на Божията благодат винаги е "по милост", а не "по заслуги" (т.е. покаянието [[покаяние]]то и упованието в Бога обикновено предшестват видимите плодове на благодатта), а пиетизмът обратното - разглежда благодатта като награда за благочестив живот. [[Православието ]] в своя автентичен вид не познава противопоставяне на догматите и духовният живот. Светите отци са категорични, че само правилното богословие може да роди правилен духовен живот, и обратно, изопачаването на истините на вярата има за последица воденето на непълноценен духовен живот.
В по-широк смисъл днес под пиетизъм се разбира всяко формално и изкуствено откъсване на благочестието от богословието и позициониране на богословието като отвлечена теоретическа дисцилина, "с която се занимават само професорите в университета".
