100
редакции
Промени
Апостол - богослужебна книга
== Апостолите ==
'''Апостолите''' (гръцки: απόστολος, пратеник) са 12-те [[ученик|ученици]] на [[Иисус Христос]], които той избира след [[молитва]] (съгласно [[Евангелие от Лука|евангелието от Лука]]) да бъдат най-близкото му обкръжение и да [[проповед|проповядват]] [[евангелие|евангелието]] първоначално на [[Израел|Израелския народ]] (Мат. 10:5-6), а по-късно на всички [[eзичество|езически]] народи (Мат. 28:19). Имената на тези 12 апостоли, определени от [[Христос]] са: Симон - по-известен като [[апостол Петър|Петър]], брат му [[апостол Андрей|Андрей]], [[Яков Зеведеев]] и брат му [[апостол Йоан|Йоан]], [[апостол Филип|Филип]], [[Вартоломей]] (или [[Натанаил]]), [[апостол Матей|Матей]], [[апостол Тома|Тома]], [[Яков Алфеев]], [[Симон Зилот]], [[Тадей]] (наречен още Юда, Якововия брат и Левий) и [[Юда Искариотски]].
Апостоли (или [[равноапостол|равноапостоли]]) са наричани и други [[светия|светии]], които са разпространявали християнството сред [[езичество|езическите]] народи, например [[св. Григорий Просветител]], апостол на Армения, [[св. Стефан]], апостол на Перм и др.
== Апостолът ==
'''Апостол''' се нарича също и богослужебният сборник с определени текстове от Деяния Апостолски и апостолските послания, които се четат на всяка [[литургия]] след Трисветата песен и преди определеният текст от Евангелието.
Апостолът е подреден според основните годишни [[богослужебен кръг|богослужебни кръгове]]. Сборникът започва с подбрани текстове за всяка литургия от Пасхалния богослужебен кръг, след което са текстовете за извънпасхалните неделни литургии, а след тях - текстовете за литургиите на някои от по-известните неподвижни празници.
Преди прочитането на текста за деня от Деяния Апостолски или от апостолските послания, четецът ([[псалт]]ът) известява кой [[прокимен]] и на кой от осемте певчески гласа ще бъде изпят.
Подредбата на Апостола позволява в течение на богослужебната година дори само по време на литургиите да бъде изчетено почти всичко от Деяния Апостолски и апостолските послания.
Самото четене се е утвърдило да става напевно с умишлено избягване на изразителното четене, за да не влияе четецът със собственото си моментно разположение на духа върху останалите участници в [[богослужение]]то.
