14
редакции
Промени
м
редакция без резюме
===Деветнадесети век===
През 1864, 44 годишния [[Йосиф Юлиан Овербек]], бивш свещеник в Германската [[Римокатолическа църква]], който напуска духовенстното, разочарован от папското надмощие, лутеран, а по-късно и женен, е [[миропомазвамемиропомазване|миропомазан]] в [[Православната църква]]. През 1866, тои публикува, ''Католическо Православие и Англокатолицизъм'', поставил основите на неговата работа през следващите 20 години. Година по-късно, започва периодично издаване на ''Православен католически преглед'', с цел да изтъкне Източното Православие и да се отхвърли Католицизма и Протестантството.
През 1867 Овербек дава петиция с 122 подписа от т.нар. [[Оксфордско движение]], до Руската Църква за приемането на Западнообрядна църква в пълно канонично общение с Източния обряд. Била сформирана седемчленна синодална комисия и Овербек бил поканен да отправи своите искания. Идеята била одобрена, и Овербек се заел с предоставянето чернова за Западния обряд. Основата на това, което представил Овербек било от Богслужението през 1570, което добавяло ''epiclesis'' (молитва към Бог да претвори Даровете) и Трисвятата песен. Този обряд бил представен през 1871, бил изпитан и одобрен от комисията. Овербек насочил усилията си към Старокатолическото движение, което отхвърля непогрешимостта на Папата. Той продължил да се въвлича в спорове с Католиците, Англиканите и отказалите се от Източното Православие, използвайки Византииското Богослужение.
