Кръст

от енциклопедия Двери
Версия от 17:36, 1 август 2006 на RdrChristopher (беседа | приноси) (препратки, малки корекции)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Кръстове.jpg Светият кръст не случайно е наречен „оръдие на нашето спасение”. Именно със своите невинни страдания на кръстното дърво Иисус Христос е извършил нашето изкупление. Кръстът за нас е оръжие, от което треперят силите на злото. Всеки християнин е длъжен да носи на шията си кръст. Всяко място също се очиства, ако там присъства кръст.

Същинската форма на кръста е четириконечната (crux immussa). Съставен е от едно дълго вертикално и едно късо хоризонтално рамо поставено под ъгъл 90 градуса в горната третина на по-дългото рамо. Има още и осемконечен и шестконечен кръст, които са разновидности на четириконечния. Малката чертичка в горния край символизира дъсчицата на която Пилат написал – „Иисус Назарянина Цар Юдейски”. Долната наклонена черта символизира дъската, която се прикрепявала под нозете на разпнатия. Целта на тази дъска била да може разпнатият да се подпира на нея и така да се удължи агонията му. Втората форма на кръста е Т – образната (crux commissa) наречена и антониевска, тъй като преподобни Антоний носил такъв кръст, зашит на неговите дрехи. Първите християни доста често изобразявали тази форма на кръста с цел да предпазят точната форма на кръста от поругание. Третата форма на кръста представлява две равни части, сложени по средата една върху друга под прав ъгъл. Нарича се равностранен или латински кръст. Четвъртият вид на кръста е във формата на буквата Х, наричан още полегат кръст. Носи името бургундски или андреевски, тъй като, по предание, на такъв кръст бил разпнат св. ап. Андрей Първозвани.

Изображението на св. кръст служило за преход към изображението на Разпятието, т.е. на кръстните страдания и смъртта на Господа. Към пети век вече често се срещат изображения на Разпятието, на което Христос е изобразен до пояса. А по-късно вече и в цял ръст, като тялото е заковано с четири пирона и краката поставени един до друг. Поставянето на краката един върху друг се появява по време на възраждането в католическата църква. До 9 век Спасителят се изобразявал на кръста жив, а след това мъртъв. В подножието на кръста понякога се изобразяват кости, поставени кръстообразно, и над тях череп, тъй като по предание Иисус Христос бил разпнат на същото това място, където бил погребан Адам, или във връзка с думите на ап. Павел, че както чрез един човек – Адам, е влязъл грехът в живота на човечеството, така чрез един – Богочовека Иисус Христос е дошло спасението.