Разлика между версии на „Автокефалия“
м (Корекцийка) |
м (en, es, ro) |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
[[Категория:Канонично право]] | [[Категория:Канонично право]] | ||
[[Категория:Поместни църкви]] | [[Категория:Поместни църкви]] | ||
+ | |||
+ | [[en:Autocephaly]] | ||
+ | [[es:Autocefalía]] | ||
+ | [[ro:Autocefalie]] |
Текуща версия към 04:30, 19 февруари 2008
Автокефалия (от гр. αυτός – сам, самостоятелен, отделен, независим и κεφαλή – глава, началник) е термин, който се употребява в Църквата след началото на V век, когато е приложим както към светски, така и към църковни организации, имащи своя върховна независима власт. Автокефалията е форма на независимо църковно устройство и самостойна административна уредба – специфична каноническа институция на дадена поместна църква с ранг на архиепископия, митрополия или патриаршия, утвърдила се по пътя на мисионерски, духовен и културен възход и получила всеобщо междуцърковно признание.
Основните белези на автокефалията са:
- Организация на хомогенна, понякога в етническо, езиково отношение, или в границите на независима национална държава, значителна християнска общност със строго определен диоцез, административна и юрисдикционна независимост по отношение на всички останали църкви.
- Наличие на достатъчно голям брой вярващи, ръководени от поне трима архиереи
- Право на избор, ръкополагане и утвърждаване на собствен предстоятел, както и на останалите йерарси, образуващи Св. Синод
- През време на богослужение йерархията на автокефалната църква споменава само своя предстоятел, а той самият – главите на останалите автокефални църкви
- Право на свикване на поместни събори, организиране на местно църковно законодателство и съдопроизводство
- Самостоятелно освещаване на св. Миро
- Свобода за канонизиране на местни светци