Крайната цел на християнския живот. Въплъщението на Бога и обожението на човека е тайната на православната вяра и богословие. Това може да се изрази в светоотеческата формула: "Бог стана човек, за да може човекът да стане Бог".
Гръцката дума за обожение е θειωσις. Думата θειωσις е изкуствена, тя не съществува в старогръцкия език. Изобретена е, именно за да разграничи този особен процес на "ставане-Бог" в Църквата, който е уникално библейско-християнско откритие, от процеса "ставане-божествен, правят ме/признават ме за божествен, приемам се/обявявам се за божествен" - което се обозначавало с думата θεοποιησις и било в основата на идолопоклонството.
Обожението на човека е възможно благодарение на това, че енергиите на Бога, чрез които Той общува с човека и цялото творение, са нетварни. Бог не е само същност - същността на Бога е непристъпна за човека и за всичко сътворено. Тя е "мрак" в непознаваемостта си. Но Бог е също и в Своите енергии. Благодатта на Бога, която обитава в християните и която ни прави причастни на Бога, е Самият Бог.
Ние не можем да станем причастни на същността на Бога. Защото това би означавало да станем богове по същност. А ние не сме такива, защото сме сътворени. Ако човек можеше да стане Бог по същност, би настъпило смесване и тогава вече нищо няма да бъде Бог по същност. Това е учението на пантеизма, където Бог е неопределена сила, а не Личност, сила, която изпълва всичко сътворено.
А ако Бог беше непристъпна същност, но не и енергии, Той би оставал винаги "затворен в Себе Си", отделен и скрит от Своето творение. Такъв е Богът на исляма. Християнският Бог обаче не е такъв.
Със Своите нетварни енергии Бог е сътворил света и продължава да го твори. Чрез Своите съхраняващи енергии Той е присъщ на всичко и промисля за съхранението на цялата Вселена. Просвещаващите Божии енергии учат човека, а освещаващите го освещават. Накрая, чрез Своите обожаващи енергии Бог извършва обожението на човека.